Конспект

 

 

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: ИСТОРИЧЕСКИ

Специалност: (код и наименование)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Магистърска програма: (код и наименование)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Възраждане и памет

 

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

 

 

 

 

Дисциплина:

(код и наименование) Визуализации на Българското възраждане в българската историческа памет

 

 

преподавател:  Димитър Григоров

 

Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

 15 часа

Семинарни упражнения

30 часа

Практически упражнения (хоспитиране)

 

Обща аудиторна заетост

 45 часа

Извънаудиторна  заетост

Исторически интервюта

    5 часа

Подготвяне и представяне на курсова работа

  10 часа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обща извънаудиторна заетост

 15 часа

ОБЩА ЗАЕТОСТ

 60 часа

Кредити аудиторна заетост

 3

Кредити извънаудиторна заетост

 1

ОБЩО ЕКСТ

 4

 



Формиране на оценката по дисциплината[1]

% от оценката

  1.  

Присъствие на лекции

20%

  1.  

Участие в тематични дискусии в часовете

10%

  1.  

Интервюта

20%

  1.  
Разработване на курсова работа

40%

  1.  
Представяне и обсъждане на курсовата работа

10%

  1.  
 

 

  1.  
 

 

  1.  
 

 

  1.  
 

 

  1.  
 

 

  1.  
 

 

  1.  
 

 

Анотация на учебната дисциплина:

      Курсът е опит да се очертае визията за Българското възраждане, изграждана през годините чрез средствата на изобразителното изкуство, киното, различни фотографии и дигитални изображения в интернет. Курсът се стреми да покаже как от една страна визуализацията на Българското възраждане се основава на вече формирала се историческа памет, а от друга – как на свой ред съдейства за формирането на такава. Същевременно курсът се опитва да маркира причините, както обективни, така и субективни, които обуславят образите на Българското възраждане и заедно с това да представи функциите на тези образи.

Важен акцент в предлагания курс е поставен върху изграждането на българската политическа религия и исторически ритуали, почиващи и черпещи сили от иконографията на Възраждането. В този смисъл ще бъдат разгледани конкретни примери за действието на рефлексивните механизми на културната памет на българина, посредством взаимодействието между образ и представа.

Семинарните занятия ще отдадат дължимото на съвременната „визуална експлозия” след появата на Интернет 2.0. и мястото на възрожденската тематика в тази „експлозия”.

Лекциите и семинарите почиват върху богат изворов и историографски материал. Изворовият материал ще бъде извличан както от традиционните архивохранилища, така и от т.нар. нови медии. Ще бъдат анализирани художествени албуми, материали от пресата, снимков материал, кинопрегледи, документални и игрални филми и др.

 

 

Предварителни изисквания:

Няма

 

 

Очаквани резултати:

          Успешното завършване на спецкурса ще даде възможност на студентите от магистърската програма да придобият научен поглед върху развитието на проблематиката, свързана със съвременната визуализация на Българското възраждане и употребата на миналото за целите на настоящето. Всичко това ще ги направи по-адаптивни и конкурентноспособни при бъдещата им професионална реализация.

Учебно съдържание

 

 

 

Тема:

Хорариум

1

Въведение в проблематиката на културната памет.

       3 часа

2

Аспекти на национализма и политическата религия.

       3 часа

3

Българската политическа религия и образите на българските национални герои от Възраждането.

       6 часа

4.

Национално формиращи представи от Възраждането и тяхната последваща визуализация: възрожденски мотиви в българското визуално пространство.

       6 часа

5.

Памет и изображения: места на паметта.

     3 часа

6.

Българското изобразително изкуство и Възраждането.

     3 часа

7.

Българското кино и културната памет за Възраждането: общи тенденции и отделни случаи.

     6 часа

8.

Ритуал и история: националните чествания и Възраждането.

      6 часа

9.

Визуалните аспекти на Българското възраждане в Интернет: ресурси, сайтове, форуми, блогове.

      6 часа

 

 

10.

Настоящето чрез миналото: Визуализацията на случая „Батак” в медиите и интернет.

     3 часа

 

Библиография

 

  1. Андерсън, Б. Въобразените общности. С., 1998
  2. Асман, Я. Културната памет. С, 2004.
  3. Генчев, Н. Българско възраждане. С., 1995.
  4. Генчев, Н. Левски, София, 1987.
  5. Енциклопедия на българското кино: личности, филми. Съст. Ал. Янакиев. С., 2000.
  6. Около Пиер Нора: Места на памет и конструиране на настоящето. С., 2004.
  7. Тодоров, Хр. Философията и паметта.http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/naukata15.pdf <16.05.2009, 11:55>
  8. Тодорова, М. Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой. С., 2009
  9. Халбвакс, М. Колективната памет. С., 1996
  10.  Kohn, H. Nationalism, Its Meaning and History. Princeton etc, 1965
  11.  Propaganda. A Pluralistic Perspective. New York, etc., 1989
  12.  Repina, L. P. Historical Memory and Contemporary Historical Scholarship. – Russian Studies in History, 49:1, (2010), 8-25
  13.  Smith, А. D. Gastronomy or geology? The role of nationalism in the reconstruction of nations. – In: Nations and Nationalism, 1 (1995), p. 9
  14. The Burden of Remembering: Recollections & Representations of the 20th Century. Ed. by Kốresaar, E. et al. Finnish Literature Society: Helsinki, 2009.
  15.  Todorova, М. Creating a National Hero: Vasil Levski in Bulgarian Public MemoryIn: Sabrina P.Ramet, James R.Felak, and Herbert J.Ellison , eds. Nations and Nationalisms in East-Central Europe, 1806-1948: A Festschrift for Peter Sugar. Bloomington, 2002, pp. 159-181.
  16. Todorova, M. Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria's National Hero. CEO Press, 2009.
  17. Yu Pei. Global History and National Historical Memory. – Chinese Studies in History, 42:3, (2009), 25-44
  18. Фридрих Ницше. Несвоевременные размышления: О пользе и вреде истории для жизни.

 

 

Дата:  20 февр. 2022 г.                                                      Съставил: 

                                                                                           

                                                                                             Димитър Григоров                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




[1] В зависимост от спецификата на учебната дисциплина и изискванията на преподавателя е възможно да се добавят необходимите форми, или да се премахнат ненужните.