Из „Мичев, Д. Българските доброволчески дружини в Костурско, Леринско и Воденско през 1944 година“.

„В тази сложна обстановка, изоставени на произвола на съдбата си, без информация за положението, четниците се мъчат да изберат най-верния път. Решават да отидат до паметника на Мара Бунева на брега на Вардара, да се поклонят пред нейната памет, да изпеят марша на ВМРО и да се взривят с бомби. По този саможертвен начин те смятаха да изразят протеста си против идващото ново сръбско и гръцко робство в Македония. Четниците тръгват вкупом към героичната си голгота. Среща ги обаче старият илинденец Лазар Томов, който ги убеждава да изоставят „това безразсъдство”.

 

Източник: Мичев, Добрин. Българските доброволчески дружини в Костурско, Леринско и Воденско през 1944 година. – ВИС 1996, № 3, с. 53.