Изказване на Димитър Благоев в XVII-тото ОНС по въпроса за „обединението на българското племе“ – 10 декември 1917 г.
Д. Благоев: …Когато у нас се говори за националното обединение или обединението на българското племе, тогава се изтъква една особена теория, която онзи ден г. Сакъзов тук ви спомена и която, според мене, ако се възприеме от нашата историческа наука особено, и изобщо от политическите дейци, тя ще бъде тъкмо против вашите военни цели. Г. Сакъзов казва, че въпросът за обединението на българското племе е един исторически процес, което значи с много години българското племе се мъчи да се обедини.
Г. Василев: Много вярно.
Д. Благоев: И то е един процес исторически, който днес изглежда, че се довършва. Но да се върнем към този процес и да видим, какво представлява. Г. Сакъзов съчини и една книга; „Българите в своята история“; четох я с голямо внимание и с голям интерес…
Г. Данаилов: С голямо удоволствие.
А. Христов: И тя му прави чест.
Д. Благоев: …четох я и заключих, че тая мисъл е турната в основата на историята: че има един процес на българското обединение. Той не казва този процес какъв е. Той е един процес много жалък, който винаги, който винаги е свършвал с катастрофа за България, и в първото му царство, и във второто, и най-сетне е довел до това положение, че България биде завладяна от турското племе. Изобщо този процес се свършва с катастрофи за българските царства. В същност в България се водеше една голяма борба не за обединението, както казват, на българското племе, а за владението на едно друго племе в България. И тази борба е една от причините за отслабването на самата тая българска държава; тая борба беше между българското племе и славянското племе на Балканския полуостров. Българското племе, една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивилизацията в нация. И тази по-организирана част и главно стояща на едно долно варварско стъпало, грабителка, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе.
Я. Сакъзов: Не забравяйте, че бяха колони на Византия и нейни подчинени.
Д. Благоев: Подчинени, но независими във вътрешния си живот.
Някой от левицата: Не забравяйте историята.
Д. Благоев: Коя история? Тази ли, която я фалшифицирате? (Смях) Такава история ние не признаваме, ние гледаме какво е в действителност. Фактът, г. г. народни представители, е този, че е имало голяма борба между българите ни славянските племена на Балканския полуостров. И този процес, за който ни говори г. Сакъзов и който поддържат и други, този процес не е за обединението на българското племе, а за завладяване на славянските племена на Балканския полуостров. И затова ние виждаме изтикване на славянските племена от Балканския полуостров, като се преселват масово във Византия и Мала-Азия, и, от друга страна, отиват на юг към Македония, и в Македония именно се запазва дълго време славянското племе.
Г. Данаилов: Ами Вие сте родом от Загоричане.
Д. Благоев: Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония, като славянска страна, която да има свое собствено управление.
Някой от десницата: Какво търсиш в България тогава?
Д. Благоев: Тъй че, г. г. народни представители, процесът, за който ни се говори, е процес за завладяване, а не за обединение на българското племе. Ако вие стоите на теорията, която ни разви онзи ден г. Сакъзов, т. е. на историческото минало, то тогава ще трябва да оправдаем стремежите на сръбската буржоазия, защото сръбското племе е чисто славянско племе без никакви примеси. Както ви е известно, то иска да обедини славяните в Македония. Следователно, ако вие стоите на тая теория за миналото, то вие сте загубени.
Хр. Г. Попов: Да, да!
Д. Благоев: Да, да. Ако вие не искате да обръщате внимание на фактите, то тогава други обръщат внимание, противниците ви обръщат внимание.
Председателствующ д-р И. Момчилов: Обръщаме внимание на фактите – 1885 г. и 1913 г.
Министър Х. И. Попов: Как се наричат в Загоричане българите?
Д. Благоев: Ако ги питате, те се наричат християни.
Министър Х. И. Попов: Те се наричат бугаре.
Д. Благоев: Аз не искам да влизам в тази сфера, но искам да ви изтъкна какви опасни от ваша гледна точка, от буржоазна гледна точка теории се развиват в нашата история относително процеса за обединението на българското племе…
Министър Х. И. Попов: Борбите за независимостта на българската църква се развиха най-много във Вашето село и затова го изгориха.
Д. Благоев: …когато съвсем не е това, а процесът е за завоевание на племената на Балканския полуостров от българите. И ако говорим ние за исторически процес, то този процес и днес съществува, именно българското племе да завладее местата, които му са необходими, за да може то да излезе на морето, за да може да излезе на големите водни пътища и т.н. Ето смисълът на историческия процес.
Министър Х. И. Попов: Така и французите са франки, не французи. Значи, германско племе са французите. Тогава какво ще излезе?
С. Костурков: Русите са варяги.
Д. Благоев: Ще излезе това, че и французите, както и русите, че французката, както и руската, и германската буржоазии стоят именно на тази фалшива теория. Ако вземете вие да приложите тази фалшива теория на Балканския полуостров, вие ще трябва да оправдаете стремежите на сърбите да слязат в Македония, да слязат в България, дето славяни са били едно време.
Председателствующ д-р И. Момчилов: Нали идваха на два пъти?
Д. Благоев: Не са дошли още.
С. Костурков: (Възразява)
Д. Благоев: Аз мисля, че от вас по-слабо осветлени по тия въпроси и по-забъркани глави няма. Особено вие учителите, които винаги върху тези фалшиви теории сте се възпитавали, въобще не можете да ги разберете тия работи.
С. Костурков: (Възразява отново)
Председателствующ д-р И. Момчилов: Г. Костурков! Моля Ви се недейте пресича оратора!
Източник: Стенографски дневници, 17 ОНС, IV РС, 17 3, 10/XII 1917 г., с. 217-218.