Статия в американския вестник „Ню Йорк Таймс“, посветена на култа към личността в Румъния (1972 г.)
Изпратено от admin on Вт., 01/09/2015 - 12:56
В Румъния се оформя култ към Чаушеску
Джеймс Ферън
специално за „Ню Йорк Таймс“
Букурещ, 22 юли. В Румъния изразяването на подръжка за президента Николае Чаушеску се проявява по различни начини, които варират от добре оркестрирани събития до топли и видимо искрени реакции по време на посещенията му във фабриките или на пазарите.
По време на обиколка из страната, състояла се през миналия месец, възхвалите придобиха нова форма. Става дума за една героична поема, дело на неизвестен автор. Тя беше прочетена на хилядите събрали се и в присъствието на самия лиричен герой.
Поемата започва с думите „Аз познавам един човек, чиито очи са като слънцето след буря, който притежава голямо и добро сърце, душата на поет и поглед по-широк от хоризонта“.
Според поета, този човек притежава качествата на легендарните румънски герои. Стихотворението завършва така „Аз познавам един човек, който е символ на страната. Аз познавам един човек с пламтящ дух и този човек е Николае Чаушеску“.
Символ на нацията
54-годишният г-н Николае Чаушеску, който ръководи Румъния, след като овладява партията през 1956 г., фактически се превръща в национален символ, което очевидно не се харесва на всички.
Изглежда, че към личността на г-н Чаушеску се е развил култ и макар че той значително се различава от онези култове, които се свързват с управници, които са мразени и към които хората изпитват страх, някои опасности не бива да се пренебрегват, както твърдят западни дипломати, които по принцип се възхищават от румънския лидер.
Те казват, че г-н Чаушеску наистина е популярен в Румъния и не е заобиколен от подмазвачи. Румънските комунистически ръководители все още се държат непосредствено с него.
Един от посланиците каза: „Изглежда, че те все още се забавляват с обичайните демонстрации на фамилиарност между близки политически съратници. Министър-председателят Йон Георге Маурер има навика да се закача с него в присъствието на дипломати и да му се върне в замяна“.
Но той подчерта, че едноличното управление на г-н Чаушеску става все по-очевидно. „Изглежда, че той иска да прави всичко сам“, твърди дипломатът. „Той ръководи всички планиращи органи, комисии – всичко и накрая може да стане имунизиран срещу каквато и да било критика или съвет, което е опасно“.
Обект на дебат
Очевидната тенденция към еднолично управление на Румъния е обект на дискусии сред висшите партийни форума в навечерието на партийната конференция в Букурещ.
Независимо от резултата повече от 2500 делегати демонстрираха най-голяма вярност към Чаушеску, възхвалявайки шестчасовата му откриваща реч по особено ласкав начин. Тя бе описана като великолепна и постоянно се свързваше с партията, партийната програма и страната.
Работниците разказват, че посещенията на румънския лидер в колхозите, мините и индустриалните предприятия са ги вдъхновили да увеличат производството и в някои случаи за решаването на дългогодишни проблеми веднага след като е бил последван неговия съвет.
Краят на конференцията включваше още една почест – решението да гласува за съпругата на партийния лидер Елена Чаушеску в новия разширен Централен комитет на партията.
„Г-жа Чаушеску всъщност притежава необходимите качества за поста“, отбеляза един европейски дипломат. „От години тя е партиен активист и е председател на институция за научни изследвания. Но решението ще бъде възприето от мнозина като непотизъм и няма да бъде страшно популярно, макар че никой никога няма да каже това“.
Един журналист, който се възхищава на румънския лидер заобиколи въпроса за опасностите, свързани с все по-нарастващите възхвали за г-н Чаушеску. Той каза, че популярността на лидера идва от реални неща, а не само от гальовното внимание, което той получава от пресата.
„Той даде на нацията чувство за гордост“, каза той, „особено изправяйки се срещу руснаците. Хората знаят, че Румъния има добра репутация в чужбина е това се цени“.
Източник: New York Times, July 24, 1972
Превод: Д. Григоров
