Статия на д-р Г. М. Димитров „Народният съд“, публикувана във в. „Отечествен фронт“, София, 24 декември 1944 г.
Изпратено от admin on Вт., 01/02/2022 - 23:32
Народният съд
Това е историческо събитие, което характеризира една епоха. Народът съди не лице – а една система на управление. Народът съди системата на насилническите, фашистки и хитлеристки управления, и техните агенти.
Народът съди системата на личния режим, на натрапените и отречени от народните маси управления и техните оръдия.
Народът съди тези, които си присвоиха правото да говорят и да поемат тежки отговорности от негово име, без да го питат и без да държат сметка за неговите човешки, държавни и национални интереси.
Народът съди онези, които вършиха произволия и престъпления и опетниха името и честта на България пред целия културен свят.
Съдят се онези, които забравиха и кръв, и език, и произход и се хвърлиха в пътя на авантюрите и историческите престъпления. Жертват се, както казва Мирабо – няколко личности, за да се спаси нацията. За да се приключи, ще кажем ние, с епохата на безотговорните управления и на оная подла система, при която личности декларират, че поемат отговорността за делата си, а прехвърлят престъпленията си върху гърба на народа.
Присъдата на такъв Народен съд не може да бъде въпрос на отмъщение, нито на обикновена съдебна мярка спрямо подсъдимите. Тя може да бъде само акт на върховен държавен интерес и промисъл.
Присъдата на Народния съд включва сама по себе си не само силата на наказателното оръжие, но и силата и смисъла на народния морал и на мощното и жизнено чувство на народа за самосъхранение. Такава присъда цели не само да даде възмездие на жертвите през миналите противонародни тиранически режими, но цели и да предпази народа и държавата от нови трусове и катастрофи.
Този, който познава здравото народно чувство, наболялата народна душа и будната народна съвест, не може, както казва министър-председателят, да не очаква и да не пожелае от народните съдии да се проникнат от историческата отговорност, да станат достойни изразители на народното съзнание за съда и съдията и да бъдат наистина строги, но „абсолютно справедливи и безпристрастни“.
Защото това ще бъде актив не само на новото отечественофронтовско правителство, но и на всеки честен и почтен гражданин, а и на България.
Д-р Г. М. Димитров
Политическа история на съвременна България. Сборник документи. Том I (1944–1947). Съст. Л. Огнянов. С., 2016, с. 80-81.
