За начина на извършване на реквизицията и прехранването на българските войски в неприятелска територия, 1907 г.

[…]

            Трябва да се има предвид още, че успешността на реквизицията в неприятелската страна зависи от много причини, като: отношенията на населението към армията, количеството на различните припаси, които могат се намери в страната, стояла ли е дълго време в дадения край неприятелската армия и пр. Всички причини, които могат да влияят на успешността на реквизицията, трябва да се знаят и да се действува така, че да се получи най-добър резултат. Но трябва така също да се има пред вид и обстоятелството, че успеха на реквизицията често зависи и от застрашителните мерки, които се вземат против населението и, че по някога само строгите мерки са в състояние да помогнат и, ако нуждата изисква да се прибягва до строгости, трябва да се отива до край.

[…]

            Прехранванието на армията във военно време трябва да бъде основано главно на средствата на театра на военните действия… Войната трябва да се води за сметка на жителите, колкото това и да е жестоко, защото обстоятелствата не позволяват да се действува иначе. Безразлично е где произхожда войната: в своята или в чужда територия. Ако войната произхожда в своята страна населението ще бъде възнаградено отпосле, а ако произхожда в неприятелска територия, съдбата му била такава. Един път войната е почната [и] трябва да се направи всичко възможно да се свърши по скоро, за да се прекратят бедствията. Ако тази цел се достига с хуманни средства, толкова по-добре: ако не – и най-строгите мерки са оправдателни.

Сирманов, Б., И. Шкойнов. Записки по военната администрация. Част 2: Военно домакинство. С., 1907, с. 191, 207.