Материал за изказвания на траурните събрания в ЮНА (1980 г.)
Изпратено от admin on Пон., 14/09/2015 - 17:28
Сблъскваме се с жестоката и горчива истина: умря другаря Тито, първият човек на нашата революция, първи войник на въоръжените ни сили, творец на съвременната история на югославските народи и народности, архитект на братството и единството, творец на концепцията за ОН (Общонародна отбрана), държавник със заслуги към сътрудничеството и братството между народите и държавите.
Тъжната вест прелетя с бързината на мълния през цялата ни страна, през всички социалистически републики и покрайнини, влезе в домовете на всички ни, фабрични халета, строителни площадки, във всяка наша военна част... За миг спряха фабричните машини, хората замълчаха. Неизмеримо е чувството на тъга и болка във всеки трудов човек у нас, всеки гражданин, старшина и войник по своя скъп учител, който стана съставна част от нас самите, борейки се цял живот за щастието и свободата на хората, за напредъка и благосъстоянието на родината ни.
Другарят Тито вече не е между нас. Отиде си човекът направил толкова много не само за нашите народи, но и цялото прогресивно човечество. Но остава делото му, което за нас ще бъде като пътен знак и стимул в борбата за социалистическо самоуправление, защита на свободата и независимостта на страната. Делото на Тито е всестранно и неизчерпаемо. Силата му е в нас самите, в СЮК, СЮСМ, ССТН, в социлистическите самоуправленски отношения, в братството и единството между нашите народи и народности, в трайната необвързана външна политика и системата за общонародна отбрана, с която пазим всички значими ценности на нашата революция. Тито, това сме всички ние, които сме възпитавани и обогатявани с духа и делото на Тито. Затова тито е бил, е и ще бъде винаги тук на тази земя, като неизчерпаема сила на вяра, единство и светло бъдеще. Борейки се за нашето единство, последователно осъществяване на титовото дело, ние се борим за основите на нашето съществуване, за нашата свобода и за правото на бъдем господари на това, което е наше.
(...)
Другари войници и старшини,
Нека вечно да живее спомена за великана на нашето минало, настояще и бъдеще. Нека мисълта и делото му живеят в нас по такъв начин, че с труда и поведението си да следваме титовия и нашия път.
ВЕЧНА СЛАВА И БЛАГОДАРНОСТ КЪМ НАШИЯ ВЪРХОВЕН КОМЕНДАНТ ДРУГАРЯ ТИТО!
Източник: Антић, Ч. Кратка историја Србије. Београд, 2004, 192-194.
Превод: Д. Григоров
