Мерки, предложени от Тодор Александров на Главната квартира за справяне с въоръжената съпротива срещу българската власт в Сърбия, 20 май 1917 г.
Изпратено от admin on Пет., 03/06/2016 - 14:54
М Е Р К И:
1/ В основа в предприеманите мерки трябва да лежи принципа: не да се гони из горите сръбската чета, а да се държи отговорно населението /и роднините на четниците/ - то да се наказва, спрямо него да се вземат строги ограничителни мерки. Именно: 2/ един вид блокхаузна система – извън селото да не излизат, да не им се оставя добитък и овчари из горите, да не се сношават село със село и подобни. Нощно време, който тръгне извън селото се застрелва.
3/ Семействата на четниците и техните роднини се изселват – в друга околия пак в Моравско /за да не бъдат товар в стара България/.
4/ Къщите им се унищожават.
5/ Цяло село и цели села, дето се движи четата, се изгарят.
6/ Селото и общината, дето е влезла чета и не се противопоставило, се наказва – с контрибуция, изгаряне и пр.
7/ Не се гледа дали е някой непременно виновен: той се счита виновен, защото не е съобщил на властта веднага и защото не се е противопоставил.
8/ Във всяка една провинена околия по една наша чета или войскова част и при нея наши четници. Те сноват често с разузнавателна цел и готови да се нахвърлят, дето се окаже нужда – заедно с други близки войскови команди.
9/ Нашата чета тероризира населението в разни форми.
10/ Бои продължителен и повтарян срещу едни селяни с разузнавателна цел; възнаграждение на други селяни за услуга.
11/ Офицерът има право и е длъжен публично да застрелва силно подозрени лица за наказание и за респектиране другите.
12/ Един двама стари македонски интелигентни революционери се оставят в заплашените моравски градове – като пунктови началници във връзска с другите органи.
13/ Нашите органи са винаги на щрек и винаги държат нападателно поведение спрямо нелегални хора и спрямо населението, та те да са принудени да употребяват времето си в отбрана, а не наопаку.
14/ На строги наказания подлежат всички, които не прилагат на време предписаните наказания спрямо провинените – съгласно нарежданията. Който не наказва, се наказва.
Който наказва, но не на време, и той пак подлежи на наказание.
София,
20/V 917.
Ръкописът е на Т. Александров.
М Е Р К И ЗА С Т[АРА] Б Ъ Л Г А Р И Я
1/ Сърбите пленници и др[уги] се изпращат към изт[очна] България.
2/ В София особено ни един сърбин.
Като изключение – някои техници, но те нощно време стоят в някакъв затвор или пленич[ески] лагер.
3/ Пари не им се оставят у тях а някакви пленнически марки.
4/ На забягналите пленници къщите им в Моравско се изгарят, живата стока се конфискува, а семействата им се интернират в Кърджали, Пашмакли или в друга околия в Моравско.
5/ Същата мярка в помалка строгост се прилага и спрямо неколцина другари на забягналия пленник. И други строги наказания спрямо техни другари. В една или друга форма един от тях да бъде застрелян.
6/ Всички по събудени и по-будни сърби – пленници, без да се чака да грешат, се държат под затвор в концентрационни лагери.
7/ Периодически някои подозрителни пленници да се подлагат на продължителен и повтарян бои, за да разкрият каквото са дочули.
8/ Вербуване между пленниците хора за разузнаване.
За укриване лицата и спрямо тях да се употребляват видимо някои строгости.
Голяма предпазливост в случая се иска да не би разузнавачите повече да служат на своите другари.
9/ Селската стража на общините в стара България да бъде по на щрек.
10/ Да се отреди някои вещ офицер във военното министерство, който да дирижира работата, а не само Началник на канцеларията, който не зима отговорност и който не бърза със своите решения и мерки.
Спрямо българските дезертьори
Ако има някъде в гората български дезертьор, да се вземат мерки спрямо домашните му, а също и спрямо селския кмет, секретар-бирник и др, които сигурно му са близки.
Източник: БИА-НБКМ, ф. 267, оп. 1, а.е. 1, л. 5-6.
