Закон за защита на държавата (4 януари 1924 г., допълнен на 16 март 1925 г.)
Изпратено от admin on Нед., 15/11/2015 - 15:11
Указъ №2
ние Борисъ ІІІ
съ Божията Милость И Народната Воля
Царь На Българитѣ
обявяваме на всички наши вѣрно-поданици, че ХXІ обикновено Народно събрание прѣзъ І-вата му редовна сесия, въ 18 заседание, държано на 4 януарий 1924 го., гласува и прие,
ние утвърдихме и утвърдяваме следния
Законъ
за защита на държавата
------
члъ. 1. (изменение отъ 16 мартъ 1925 гъ.) Забраняватъ се всѣкакви организации, групи или тѣхни подѣления, които проповѣдватъ или подбуждатъ било къмъ насилствено изменение на установения отъ Конституцията държавенъ и общественъ строй, било къмъ насилствено завземане на властьта, или които за постигане на сѫщитѣ цѣли искатъ да си служатъ съ престѫпление, въорѫжени акции, насилия или терористически действия.
сѫщо се забраняватъ и ония организации или групи, които съ пари или други срѣдства подпомагатъ по-горепосоченитѣ организации или групи.
члъ. 2. (изменение отъ 16 мартъ 1925 гъ.) Който създава организации, групи или тѣхни подѣления, посочени въ члъ. 1 отъ тоя законъ, или става членъ на такива организации, групи или подѣления, се наказва: създателитѣ и организаторитѣ съ строгъ тъмниченъ затворъ, но не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 50 000 до 500 000 лвъ., а членоветѣ - съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 до 10 години и глоба отъ 50 000 до 200 000 лвъ.
члъ. 3. (изменение отъ 16 мартъ 1925 гъ.) Който набавя срѣдства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага съ съвети или по другъ начинъ посоченитѣ въ члъ. 1 организации, групи, тѣхни подѣления или тѣхни членове, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 8 години и съ глоба отъ 30 000 до 150 000 лвъ.
члъ. 4. Който приема, крие, превозва, събира или приготви орѫжие, уреди или избухвателни предмети и вещества, като знае или споредъ обстоятелствата трѣбва да предполага, че могатъ да послужатъ за деянията, посочени въ члъ. члъ. 1, 8 и 13 на настоящия законъ, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 8 години и съ глоба отъ 30 000 до 300 000 лвъ.
члъ. 5. (изменение отъ 16 мартъ 1925 гъ.) Членоветѣ на организации, групи или тѣхни подѣления, за които е речь въ члъ. члъ. 1 и 2 на тоя законъ, както и лица, които сѫ подпомагали такива организации или групи по начинъ, посоченъ въ члъ. члъ. 3 и 4, се освобождаватъ отъ наказание, ако съобщятъ на властьта за тѣхното сѫществуване и за лицата, които влизатъ въ тѣхъ, преди тя сама да ги е открила.
члъ. 6. (новъ: отъ 16 мартъ 1925 гъ.) Който устно, писмено или чрѣзъ печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономическия строй на държавата чрѣзъ престѫпление, насилие или терористически действия, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50 000 до 500 000 лвъ.
члъ. 7. (новъ: отъ 16 мартъ 1925 гъ.) Който устно, писмено или чрѣзъ печатни, художествени или други произведения подбужда къмъ вражда, омраза или престѫпление спрямо отдѣлни класи или слоеве на населението или установенитѣ власти и съ това може да поставя въ опасность обществения и правовъ редъ въ страната, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 3 до 8 години и глоба отъ 50 000 до 300 000 лвъ.
члъ. 8. (старъ члъ. 6 отъ 25 януарий 1924) който проповѣдва или организира бунтъ или подбужда къмъ такъвъ, въ войската, джандармѣрията, полицията или въ нѣкои тѣхни части, наказва се съ смърть или съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и глоба отъ 50 000 до 500 000 лвъ. Ако последва бунтъ, участницитѣ въ бунта, ако не сѫ военнослужещи, се наказватъ: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 10 години и глоба отъ 30 000 до 300 000 лвъ.
члъ. 9. (старъ члъ. 7 отъ 25 януарий 1924) Който проповѣдва или организира неподчинение въ войската, джандармѣрията, полицията или въ нѣкои тѣхни части или подбужда къмъ неподчинение, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 10 години и глоба отъ 30 000 до 300 000 лвъ.
члъ. 10. (новъ: отъ 16 мартъ 1925 гъ.) Печатнитѣ и други произведения, за които е речь въ члъ. члъ. 6 и 7 на тоя законъ, се изземватъ по заповѣдъ на прокурора. До издаването на такава заповѣдъ полицията може да вземе всички мѣрки, за да спре разпространението на казанитѣ произведения. Едновременно съ вземането на тѣзи мѣрки полицията съобщава на прокурора за това. Съ издаването на заповѣдьта за изземване прокурорътъ повдига углавно преследване срещу отговорното лице.
съ иззетитѣ предмети по-нататъкъ се постѫпва съгласно члъ. 37 отъ наказателния законъ.
сѫщо се конфискуватъ и тайнитѣ печатници съ всички принадлежности, които служатъ за печатане на произведения, забранени по тоя законъ.
собственицитѣ на явни печатници, които съзнателно сѫ допуснали печатането на произведения, забранени по члъ. 6 отъ тоя законъ, се наказватъ като съучастници. Ако ли сѫ допуснали това по непредпазливость, наказватъ се съ тъмниченъ затворъ и съ глоба отъ 10 000 до 100 000 лвъ.
члъ. 11. (старъ члъ. 8 отъ 25 януарий 1924; Измъ. отъ 16 мартъ 1925, Допълненъ отъ 29 априлъ 1925) Който разруши военни материали или инсталации, желѣзопѫтни, пощенски или телеграфни и телефонни съорѫжения, мостове или други пѫтни съорѫжения, водни или други пѫтни съорѫжения, минни съорѫжения, водни или освѣтителни инсталации, държавни и обществени сгради, както и онзи, който унищожава и разграбва хранителни припаси, наказва се съ смърть или доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 200 000 до 500 000 лвъ.
съ сѫщото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, съ цѣлъ да всѣе смутъ и тероръ.
помагачитѣ въ извършване на престѫпления по тоя членъ се наказватъ, споредъ важностьта на тѣхната дейность за извършването имъ, съ смърть или строгъ тъмниченъ затворъ, не по-малко отъ 10 години и съ глоба отъ 200 000 до 500 000 лева.
члъ. 12. (старъ члъ. 9 отъ 25 януарий 1924) Който въ време на обществено бедствие, метежъ или размирица използува създаденото положение въ вреда на обществената сигурность и спокойствие, съ цѣлъ да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до 15 години и глоба отъ 50 000 до 500 000 лвъ.
члъ. 13. (новъ: отъ 16 март1925) Който напусне мѣстожителството си и влѣзе или се зачисли въ чета, съставена и въорѫжена съ цѣлъ да върши престѫпления противъ държавата или обществената сигурность, държавнитѣ или частнитѣ имущества, учреждения или съорѫжения, или противъ живота на длъжностни или частни лица, наказва се съ смърть.
съ сѫщото наказание се наказватъ и лицата, които укриватъ, даватъ убежище или храна, или набавятъ други срѣдства на членоветѣ на подобни чети.
тези лица се освобождаватъ отъ наказание, ако чрѣзъ своевременно съобщаване на властьта за мѣстопребиваването на четата или на отдѣлни нейни членове, спомогнатъ за тѣхното залавяне.
имотитѣ на осѫденитѣ по този членъ лица служатъ за обезщетение на всички вреди и загуби, причинени отъ действията на четата или на онѣзи нейни членове.
онзи членъ на четата, който се предаде на властьта преди да е извършено отъ него или отъ четата деяние, което по този законъ се наказва съ смърть, и посочи другаритѣ си и тѣхното мѣстонахождение, се освобождава отъ предвидената по-горе отговорность.
членъ на чета, който се предаде на властьта, следъ като той или четата сѫ извършили престѫпно деяние, или спомогне за откриването и залавянето на другитѣ членове отъ четата, не може да бѫде наказанъ повече отъ 15 години строгъ тъмниченъ затворъ.
члъ. 14. (старъ члъ. 10 отъ 25 януарий 1924; Измъ. отъ 16 мартъ 1925) Който влиза въ връзка съ лице, група или сдружение, намиращи се въ чужбина, за подготвяне или извършване на едно отъ посоченитѣ въ члъ. члъ. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12 и 13 престѫпни деяния, както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начинъ сдружение, група, лице или печатно издание въ чужбина, които работятъ противъ държавния строй или обществения и правовъ редъ въ страната, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 5 години и глоба отъ 50 000 до 300 000 лвъ.
члъ. 15. (старъ члъ. 12 отъ 25 януарий 1924; Измъ. отъ 16 мартъ 1925 гъ.) Забранява се внасянето на печатни, литографирани, рѫкописни, художествени и други произведения, за които иде речь въ члъ. 6 и 7 отъ тоя законъ.
такива произведения се задържатъ отъ пощенскитѣ власти или административнитѣ органи и се предаватъ на прокурора при областния сѫдъ, който издава заповѣдъ за тѣхното изземване. Съ тѣзи произведения по нататъкъ се постѫпва съгласно члъ. 37 отъ наказателния законъ.
лицата, които внасятъ или разпространяватъ, или като получатъ такива произведения, не съобщятъ за това на властьта, се наказватъ съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и съ глоба отъ 5 000 до 50 000 лвъ.
вносътъ на такива произведения се допуща само за научни цѣли, и то съ разрешение и съ посрѣдството на Министерството на народното просвещение.
члъ. 16. (старъ члъ. 13 отъ 25 януарий 1924; Измъ. отъ 16 мартъ 1925 гъ; Допълненъ отъ 29 априлъ 1925) Ако организация или група, за която е речь въ члъ. 1 на тоя законъ, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или друго нѣкое общо-опасно престѫпление за постигане на посоченитѣ въ сѫщия членъ цѣли, виновнитѣ лица се наказватъ: подбудителитѣ, организаторитѣ, предводителитѣ и извършителитѣ съ смърть, а останалитѣ членове и помагачитѣ съ смърть или съ строгъ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 10 години и всички съ глоба отъ 200 000 до 500 000 лвъ.
члъ. 17. (старъ члъ. 14 отъ 25 януарий 1924) Заедно съ главното наказание наложено по кой и да е членъ отъ настоящия законъ, виновницитѣ се лишаватъ отъ граждански и политически права по члъ. 30 отъ наказателния законъ за срокъ опредѣленъ отъ сѫда.
предметитѣ, които сѫ служили или сѫ биле предназначени за извършване на едно отъ посоченитѣ по-горе престѫпления, се конфискуватъ.
за гражданскитѣ вреди и загуби заедно съ виновнитѣ отговарятъ солидарно и посоченитѣ въ настоящия законъ организации, къмъ които се числятъ виновнитѣ, съ всичкитѣ си имоти, макаръ и записани на чуждо име.
члъ. 18. (новъ отъ 16 мартъ 1925) Онзи, който знае, че се приготовлѣва нѣкое друго отъ посоченитѣ въ тоя законъ, престѫпни действия и не съобщи за това на властьта, наказва се съ тъмниченъ затворъ.
(нова алъ. отъ 29 априлъ 1925) Онзи, който укрива или спомага да избѣгне лице, за което знае или по обстоятелствата трѣбва да предполага, че е извършило престѫпление по члъ. 11 или члъ. 13 отъ тоя законъ, се наказва съ наказанието отъ тоя законъ за укриването или подпомагането да избѣгне лице.
ако укриването или подпомагането да избѣгне е извършено отъ възходящи, съпругъ, синъ или дъщеря, то назанието е до 15 години строгъ тъмниченъ затворъ и глоба до 200 000
онзи пъкъ, който укрива или спомогне да избѣгне лице, за което знае или по обстоятелствата трѣбва да предполага, че е извършило вякое отъ предвиденитѣ въ тоя законъ престѫпни деяния съ изключение на деянието предвидено въ члъ. 13, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години и глоба отъ 20 000 до 100 000 лева. Тая наредба не се прилага спрямо низходящитѣ, възходящитѣ, съпрузитѣ, братята и сестритѣ на укриваното лице.
члъ. 19. (новъ отъ 16 мартъ 1925) Който по предвидения въ члъ. 6 отъ тоя законъ начинъ проповѣдва, оправдава или възхвалѣва създаването на споменати въ члъ. 1 организации, групи или тѣхни подѣления, или пъкъ оправдава, одобрѣва или възхвалѣва извършването на всѣка отъ посоченитѣ въ члъ. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 16 и 18 деяния, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ отъ 3 до 10 години и съ глоба отъ 20 000 до 300 000 лвъ.
члъ. 20. (старъ члъ. 15 отъ 25 януарий 1924; Измъ. отъ 16 мартъ 1925) Онзи, който се числи като членъ на забранени по този законъ организации, групи или тѣхни подѣления или имъ съдействува, както и онзи, който е привърженикъ на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не може да заема никаква държавна, окрѫжна или общинска служба, нито да бѫде членъ на Народното събрание или на нѣкое самоуправително тѣло. Ако такова лице заема държавна, окрѫжна или общинска служба, то се уволнява: ако пъкъ е избрано за народенъ представитѣлъ, окрѫженъ или общнски съветникъ или училищенъ настоятѣлъ, то губи мандата си. Решението за това се взема за народнитѣ представители отъ Парламента, а за окрѫжнитѣ и общински съветници и училищнитѣ настоятели – отъ окрѫжния сѫдъ.
непосрѣдствениятъ началникъ, който съзнателно назначава или задържа на служба такива лица, се наказва по члъ. 44 отъ наказателния законъ.
члъ. 21. (старъ члъ. 16 отъ 25 януарий 1924) Следъ влизане въ сила на настоящия законъ, възъ основа на представени отъ Министерството на правосѫдието дании Върховниятъ касационенъ сѫдъ – углавно отдѣление – веднага обявява въ „държавенъ вестникъ“ това и дава петдневенъ срокъ на заинтересованата страна да даде ако иска, писменно своитѣ обяснения, следъ което въ разпоредително заседание, въ седмодневенъ срокъ, постановява разтурването на посоченитѣ въ члъ. 1 отъ настоящия законъ новообразувания, или сѫществуващи до сега организации, групи или тѣхни подѣления подъ каквото име и да се прикриватъ тѣ. Имотитѣ на разтуренитѣ организации и групи и на тѣхнитѣ финансови и стопански институти постѫпватъ въ полза на държавата.
всички сдѣлки, направени следъ 12 септемврий 1923 гъ., съ които такива организации, групи и подѣления отчуждаватъ имотитѣ си или пъкъ поематзадължения спрямо трети лица, се смѣтатъ безпричинни и сѫ нищожни по право, обаче на странитѣ на тия сдѣлки се дава право да доказватъ противното по общо основание.
члъ. 22. (старъ члъ. 17 отъ 25 януарий 1924; Измъ. отъ 16 мартъ 1925, Допълненъ отъ 29 априлъ 1925) Дѣлата по тоя законъ сѫ подсѫдни на окрѫжнитѣ сѫдилища и се разглеждатъ по спешность. Присѫдитѣ на тѣзи сѫдилища сѫ окончателни и подлежатъ на касационно обжалване. При обявено военно положение за дадено мѣсто веднага действуватъ военнополѣви сѫдилища, придадени къмъ съответнитѣ войскови части, които на самото мѣсто пристѫпватъ къмъ сѫдене и наказване на виновницитѣ.
(нова алъ. отъ 29 априлъ 1925) При разглеждане дѣлата на тоя законъ, се прилагатъ и правилата на члъ. 650, алъ. 2, 651, алъ. 2, 653, 654, 654а и 656 алъ. 2 на углавното сѫдопроизводство, а сѫщия законъ. сѫщото важи и когато при обявено военно положение, дѣлата се гледатъ отъ военнитѣ следователи и военно-полѣвитѣ сѫдилища, като въ този случай правата на сѫдебнитѣ следователи се упражняватъ отъ военнитѣ следователи, тѣзи на прокурора – отъ военния прокуроръ, тѣзи на окрѫжнитѣ сѫдилища – отъ военно-полѣвитѣ сѫдилища и тѣзи на Върховния касационенъ сѫдъ – отъ Военно касационния сѫдъ.
спрямо виновнитѣ по члъ. 13 отъ настоящия законъ прилага се Закона за изтрѣбление на разбойницитѣ.
члъ. 23. (новъ отъ 29 априлъ 1925) Сѫдътъ, който прилага закона по сѫщество, по предложение на прокурора и съ мотивирано опредѣление, прогласява за обявенъ престѫпникъ всѣко лице, което до изтичането на 15 дни отъ публикуването въ „държавенъ вестникъ“ и въ нѣкои мѣстни вестници, ако има такива, че се дири отъ властьта като подозрено въ престѫпление по настоящия законъ, не се яви и не се предаде и не подлежи на обжалване, но то може да бѫде изменено или отменено отъ сѫщия сѫдъ, ако изменилитѣ се обстоятелства наложатъ това.
имената на обявенитѣ престѫпници, съ указание за тѣхната самоличность, се обнародватъ въ „държавенъ вестникъ“. Всѣки гражданинъ може да залови обявенъ престѫпникъ и да го предаде на властьта. Всѣки гражданинъ при преследването и залавянето на такова лице има правото на полицейскитѣ органи.
члъ. 24. (старъ члъ. 18 отъ 25 януарий 1924, Измъ. на члъ. 23 отъ 16 мартъ 1925; Измъ. на члъ. 24 отъ 29 априлъ 1925) Мѣрката за неотклонение за всички престѫпни деяния по тоя законъ е задържане подъ стража, съ изключение на случая въ члъ. 7, по отношение на който се прилагатъ наредбитѣ за углавно сѫдопроизводство.
заповѣдвамъ настоящия законъ да се облѣче съ държавния печатъ, да се обнародва въ „държавенъ вестникъ“ и да се тури въ действие.
изпълнението на настоящия указъ възлагамъ на Нашия Министъръ на правосѫдието.
издаденъ въ София на 23 януарий 1924 година. *
на първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:
„Борисъ ІІІ“
приподписалъ,
управлѣющъ Министерството на правосѫдието,
министъръ на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоусгройството: Я. Д. Стоянчовъ
първообразния указъ е облѣченъ съ държавния печатъ и зарегистрованъ подъ № 960 на 24 януарий 1924 година.
пазитѣлъ на държавния печатъ,
управлѣющъ Министерството на правосѫдието,
министъръ на общественитѣ сгради, пѫтищата и благоусгройството:
Я. Д. Стоянчовъ
---------
на първообразния съ собствената на Негово Величество Царя рѫка написано:
„одобрено Борисъ ІІІ“
* Изменение първо отъ 16 мартъ 1925 гъ., Министъръ на правосѫдието Цвъ. Бобошевски, зарегистриранъ подъ № 1362 отъ 14 мартъ 1925 гъ.; „държавенъ вестникъ“ бръ. 240, Указъ № 5
* Изменение второ 29 априлъ 1925 гъ., Министъръ на правосѫдието Цвъ. Бобошевски, зарегистриранъ подъ № 1415 на 29 априлъ 1925 гъ. „държавенъ вестникъ“ бръ. 21 Указъ № 7
Източник:
