КОНВЕНЦИЯ ПО РЕКТИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА, София, 24 август 1915 г.

КОНВЕНЦИЯ ПО РЕКТИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА

София, 24 август 1915 г.

 

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯТ НА БЪЛГАРИТЕ

и

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ОТОМАНСКИЯТ ИМПЕРАТОР

 

            Въодушевени от желанието да стегнат още повече приятелските връзки, които съединяват българското царство и отоманската империя, решиха да пристъпят към една ректификация на българо-турската граница и назначиха за това своите пълномощници:

 

Негово величество царят на българите:

Негово превъзходителство г-н д-р Радославов, министър-председател, министър на вътрешните работи, управляющ Министерството на външните работи и пр., и пр.

 

Негово величество отоманският император:

Негово превъзходителство Фехти бей, негов извънреден пратеник и пълномощен министър в София,

които, след като размениха пълномощията си, намерени за редовни, се съгласиха върху следното:

 

Член 1

Отоманската империя е съгласна да поправи настоящата граница по следующия начин:

Начиная от Константиново (Татаркьой), до българо-турската граница ще следва десния бряг (талвега) на р. Тунджа до селото Чифликьоск, от тази точка тя върви по хребета между Фикел и р. Тунджа до върха на кота 130; оттам тя възвива на запад по права линия, минавайки под Хаджикьоск и р. Сукун и достига до върха на кота 253; като оставя Пашамахале и Юскюдар на България, тя върви по талвега между хребетите на Дуванджа и тоя на Юскюдар, оставяйки Дуванджа на Турция до една точка, отстояща на 2 километра от левия бряг на Марица. От тази точка до буквата К на името Караагач границата ще бъде начертана от делимитационната комисия съгласно споменатите в чл. 2 принципи на 1 ½ до 2 километра максимум северно от левия бряг на Марица. От буквата К на името Караагач – местност, която се дава на България – границата пресича наполовина шосето от Караагач до Одрин, оттам преминава отново р. Марица и достига до левия бряг на тази река. От тази точка границата ще върви по левия бряг на реката, на едно разстояние максимум 2 километра източно от същия леви бряг, и ще достигне до морето. Тя ще бъде начертана от делимитационната комисия съгласно споменатите в чл. 2 принципи. За прилагане на горното ще служи картата на австрийския Генерален щаб 1/20 000.

 

Член 2

Предвидената в предшествуващия член делимитационна комисия ще се състои от трима военни членове – един германец, един австро-унгарец и един шведец – които могат да си присъединят, ако стане нужда, нужното число картографи. В своята делимитационна работа тази комисия ще се ръководи от топографическите и икономическите съображения ма терена и ще начертае границата от буквата С на името Демир Дес до устието на р. Марица, на едно разстояние 2 км максимум източно от левия бряг на реката, като остави Енос на Турция. Тя ще започне да работи най-късно 15 дена след подписването на настоящия договор и ще завърши своята работа, колкото е възможно по-скоро.

 

Член 3

Императорското отоманско правителство ще има правото да си служи по най-либерален начин с железопътната линия между Одрин и Кулели-Бургас за цели 5 години под условие обаче да се съобразява с техническите правилници, които са в сила по българските железници.

 

Член 4

Царското българско правителство поема правата и задълженията на императорското правителство срещу компанията на Ориенталските железници за отстъпената на България част от линията, част, намираща се в територията, която ще се отстъпи.

 

Член 5

До поправянето течението (до корекцията на Марица) посредством постройката на един канал в своя собствена територия, между двете точки К и С от имената Караагач и Демир Дес, българското правителство ще има правото да си служи с р. Марица между тия две точки, без да се подчинява на каквито и да било ограничения или такси

Отоманските поданици ще се ползуват със същите права като българските, що се отнася до пътуването по р. Марица, и ще бъдат третирани на равна нога с тези последните относително разноските по преноса на стоките и цените за пренасяне пътниците.

 

Член 6

Населението на териториите, които ще се отстъпят, ще се ползува със същите ония права и ще бъде подложено на същите ония задължения, предвидени в конвенциите, договорите и спогодбите, които са понастоящем в сила между двете страни.

Отоманските поданици ще продължават да се ползуват с всичките си права върху техните градски и селски имения, които биха останали отвъд граничната линия поради посочената в чл. 1 ректификация.

 

Член 7

Настоящата конвенция ще влезе в сила в самия ден на размяната на ратификациите, която ще се състои в София осем дена след подписването ѝ от пълномощниците.

Съставен в двоен екземпляр в София на 24 август 1915 г.

Двадесет и четвърти август хиляда деветстотин и петнадесета година.

 

З а       Б ъ л г а р и я

(п)       Д-р      В[а с и л]        Р а д о с л а в о в

З а       Т у р ц и я

(п)       Ф е х т и        б е й

 

 

Източник: Българска военна история. Подбрани извори и документи. Том 3. С., 1986, 46-47.