Карпошовото въстание, 1689 г. Из историята на Силяхдар Фъндъклълъ Мехмед ага (1658-1725), участ­ник в Австро-турската война от 1683-1699 г.

  КАРПОШОВОТО ВЪСТАНИЕ 1689 Г.

Из историята на Силяхдар Фъндъклълъ Мехмед ага (1658-1725), участ­ник в Австро-турската война от 1683-1699 г. Печата се до Д. Шо­пова. Карпошовото востание во светлоста на Силахдаровата история. Разгледи, т. I, № I, 1954, стр. 12-13.

Когато градецът Ниш премина в ръцете на неприятеля [ав­стрийците], на мястото на укреплението, издигнато преди от сераскера Реджеб паша, беше създадена мощна землена твър­дина, която със своите дълбоки и широки ями, зидове и безброй ровове стана здрава опора. Поставени бяха 20 топа, които бяха пленени от ислямската войска или пък се намираха в тях­ната войска и бяха донесени от Белград, като бе приготвено достатъчно количество боеприпаси и храна. Начело на около 10 000 бойци германци, унгарци и гранична рая бе определен германският генерал Ветерани. Той бе обзет от илюзията, че ще превземе цяла Румелия, затова тайно изпрати апели до кня­зете, свещениците и изтъкнатите личности във всички села, гра­дове и казарми. Тези пък помислили по този повод: свършено е с османското царство, сега настъпи нашият момент. Вслед­ствие на исканията,  които бяха  изпратени чак до Истанбул, най-напред се разбунтува раята от София и Пловдив и отказа да се подчинява. Тогава от всички села, паланки и градове дой­доха невернически първенци и свещеници в Ниш, където гер­манците взеха със себе си старейшините, вдигнаха германски знамена с кръстове и тръгнаха пред тях.

Неверникът на име Карпош като скопски мартолос бе удо­стоен от владетеля с много добрини, но ги погази; още преди това той беше избягал и беше станал водач на повече от 3000 неверници, рая и военни дезертьори и тогава тръгна към Ско­пие. Серхатли Мехмед паша беше определен за отбрана на ви­лаета. На мястото, където се надявал да дойде неприятелят, той поставил 500 души милиция, пешаци и конници, които били за­писани срещу пари от гражданите. Когато Карпош обаче научил тази вест, преминал през брега, където не бил очакван, слязъл в долината и тръгнал към града...

Една чета неверници нападнали градеца Щип и всички та­мошни хора. Тя изпотрепала мохамеданския народ, а тяхната покъщнина плячкосала и разграбила. Тогава още около 3000 разбунтувани арнаути слезли от Черна гора и завзели градеца Печ. Една част от гражданите (мохамедани) се спасили, а мно­зина от тях били заробени и изпосечени със саби. .. Наистина черно нещастие, каквото от образуването на Османската им­перия мюхамеданският народ не е виждал!

В събота, на осмия ден на месец шеввал [юли], тръгна от Крим честитият Селим Гирай, кримски хан, с 30 000 татарски войници и принцове, синове на брат му Бахт Гирай — Саадет Гирай, Гази Гирай и Токтаниш Гирай. . . Когато дошъл на гра­ницата с Влашко, чул за поражението при Баточино, а при пристигането си в Никопол — за поражението при Ниш и мно­го се опечалил. Като плачел, в събота на втория ден от месец сафар [ноември] пристигнал в София, в царската армия. Всич­ки първенци дочакали татарската войска и в парада дошли до палатката на сераскера, везира Махмуд паша. Ислямските войници били обзети от храброст, а имало и веселби.

На един бряг близо до Кюстендил [везирът] намерил около стотина хайдути и посякъл всички със сабя. А когато преминал Кюстендил и дошла вест, че в градчето Крива паланка са се затворили голям брой германци, татарските войски се притекли и ги унищожили. След това стигнали до планината Егри дере и посекли със сабя германците, унгарците и хайдутите — раз­бойници, които се били укрили там. При слизането към Скопие чуха за мястото, където се намира хайдутинът Карпош, и от­делиха много татари, които успяха да посекат около 200 невер­нически бунтовници, които бяха с него, като успяха да пленят безгранично много. Самият той, когато дойде вързан пред хана [Селим Гирай], бе набит безмилостно на кол. Също така беше заловен един свещеник от град Манастир, който се бе появил с претенции за цар и бе обесен.

Източник: Подбрани извори за историята на балканските народи XV – XIX век. Тодорова, М. (съст.). С., 1977, с. 30-31