Philip Burov. Избрани постове.

Philip Burov

преди 11 часа

Някогашните летни протестъри се развиха в някаква фейсбук секта, която се нуждае от постоянно поддържане на истерия. Темите за истерясване се сменят през няколко седмици, но въпреки това неизменно са представяни като митологичен сблъсък между абсолютното добро и абсолютното зло. Понякога персонализациите на абсолютното добро еволюират в абсолютно зло (Близнашки, Москов), или обратното (Лозан Панов), но това няма особено значение, важното е хаштаговете да вървят. Редовият член на сектата обикновено не знае точно за какво става въпрос, но все пак ентусиазирано се включва в надпреварата за статус или есе, изпълнено с най-много драматизъм и хиперболи. Тези дни темата явно е номинацията за шеф на ООН. Това е особено идиотско като се има предвид, че окончателното нареждане кой да бъде избран дойде от Запад. Все пак предлагам да направят един флашмоб на жълтите павета, преди да им е минал ентусиазма - демек до края на седмицата. Транспарантите може да гласят „Долу Бокова, Сталинка е нашият генсек“, както и „Лустрация за всички комунисти, освен за нашите“.

Philip Burov

4 август 2014 г. · 

Трябва да ни обявят за природен резерват на десницата – едва ли на друго място по света има такова политико-биологично разнообразие! Имаме популярна чалга десница; Имаме елитарна градска десница и производната й гражданско-активистка десница; Имаме експертна НПО десница; Имаме етно-малцинствена либерална десница и известно време имахме монархо-либерална десница; Имаме цели тумби национал-популистки десници, земеделски десници и консервативни десници; Имаме даже зелена десница с предприемачески уклон; Има дори опити да се прави десница на „отчаяните съпруги” – Илиана Раева, Евгения Банева и т.н. Да не забравяме представителите на квантовата десница като Янето Янев и Бареков – появяват се от нищото, щурат се в непредвидими посоки и изчезват; Последна по ред, но не и по важност е червената (анти)социална десница, която служи за оправдание за съществуването на всички останали. И тъй както всичко ни е „all right”, си оставаме най-бедната и изоставаща страна в Европа. Ама сигурно няма връзка…

 

Philip Burov

8 февруари в 21:13 · 

През последните месеци родната виртуална интелигенция съвсем сериозно беше повярвала, че съдбата на вселената зависи от това кой ще е кандидатът на България за генерален секретар на ООН. Амбициозната чантаджийка и нoменклатурна издънка Ирина Бокова, или нейната пълна противоположност - амбициозната чантаджийка и номенклатурна издънка Кристалина Георгиева. Днес изглежда на този казус беше сложен край. Първо, сутринта Соломон Паси, излежда получил сигнал от кораба-майка, се изтъпани по телевизора и обясни, че Георгиева е неизбираема. Също така доста смело нахока Бойко и намекна за зловредните амбиции на Николай Младенов, който работи за собственото си издигане в ООН. В цялата си глупост разни фейсбук гурута почнаха да обясняват, че Паси се е продал на тъмната страна. Той обаче продължава да си работи за същата страна, на която се е продал преди 30 години. Той е една вентриложка кукла, която предава каквото й се казва. Това, че посланието на Големия брат не е съобразено с настроенията на фенклуба на Иво Инджев, е проблем само на последния. Нещата станаха съвсем ясни по-късно през деня, когато самата Кристалина бе изненадващо осенена от прозрение, че иска да остане в ЕК. Може би има и нещо общо с това, че почнаха да я питат защо харчи европейски пари, за да си прави кампания за ООН: http://www.euractiv.com/…/tory-mep-questions-georgievas-tra… В крайна сметка драма няма. Шефът на ООН е един висш чиновник, чиято работа е да ходи костюмиран по света и да дрънка общи приказки. Като му мине мандата продължава да обикаля костюмиран света и да дрънка общи приказки, но вече получава хонорари като изтъкнат лектор. Това не е нито национална кауза, сравнима с Ботев и Левски, нито пък последен рубеж срещу кремълската завера. Ако има някой, който трябва лично да се радва или тъжи, това е само близката рода на двете лелки.


Philip Burov

4 февруари в 12:57 · 

Мишките напускат потъващият кораб Майдана. Очаквано първи са чуждите "експерти" докарани да запълват колониалната администрация. Залагам пет гривни, че следващата ще е "американката" финансов министър.  Ябълката на раздора разбира се е контрола над енергийните дружества. Миналата година заради тях се сбиха олигарсите Порошенко и Коломойски, последният от които загуби и сега управлява феодалните си владения от Швейцария. Пък в борда на едно от тях е синът на Джо Байдън smile emoticon Колко ли пари се вадят от това, че си заслужаваше да загробят цяла държава?

Philip Burov

3 февруари в 15:20 · 

Мигрена Пръмова се оказва някакъв обединяващ фактор в политиката. Всички я мразят и в червата, коалиционните й партньори – най-много. Ама ей на, бодро додрапа до още едно министерство. Което иде да покаже, че с наглост всичко се постига. Обаче леко ми се губи логиката на редовия десебар, който на висок глас заявява колко е неприемлива Кунева за министър на каквото и да е, но същевременно е готов да преглътне Борисов за премиер само с леко цупене.

Philip Burov

2 февруари в 09:45 · 

Сандърс не е революционер, реално дори не е социалист. Той е просто полъх на нормалност в кампанията за вожд на световния хегемон, където доминират религиозни фундаменталисти, умопобъркани милиардери, издънки на псевдо-аристократични кланове и корпоративни кукли на конци. Но, както е казал Оруел, да казваш истината във времена на универсална измама е революционно действие. 

Philip Burov

1 февруари в 22:53 · 

Изгледах 5 мин. от някакъв документален филм по БНТ. От тях разбрах, че в десетилетията преди 1944 г. "Държавна сигурност" е била много хубаво нещо. Стегната и ефективна сила, противодействаща на всякакви вътрешни и външни заплахи за държавата. Е, освен на военните преврати, които явно са били нещо допустимо. Всички подложени на мъчения и тайни екзекуции са били видни комунистически конспиратори, демек са си го търсели. Доста от жертвите на държавния терор в междувоенния период впрочем дори не са били комунисти, но явно споменаването им е излишно в новото време, както беше и преди 89-та. Възстановяването на историческата справедливост явно се изчерпва с грубоват исторически ревизионизъм, чиито двигатели някак си закономерно се оказват разни пребоядисани издънки на бившата номенклатура, или пък възторжени комсомолци на новото статукво. Не знам турското или комунистическото робство е по-виновно за тия национални особености, но съм сигурен, че тези породи ще се оказват на първа линия при всеки нов обществен строй smile emoticon.

Philip Burov

7 януари ·

Има нещо много иронично и същевременно закономерно в тази група бурни младежи на средна възраст. Те успяват да въплатят в себе си всички негативни характеристики, които иначе приписват на “комунистите”. Поведението им, светогледът им, идеологическата злоба, изцъклените погледи, вонята на лицемерие – всичко това са типично хунвейбински черти. И най вече френетичното търсене на враг, с който да се борят шумно, но същевременно съвършено безопасно, защото лумпенският им гняв е изцяло в посока на мейнстрийма. Такива има във всяка ера и политическа система, като конкрeтния случай демонстрира и друга историческа закономерност – стремежът на либералното, консервативното и тоталитарното крило на десницата да се съешат под общия знаменатал на „антикомунизма“. Включително и ако се налага да си изфантазират „комунистическата заплаха“. Фейсбук групата за това събитие е изпълнена с патетични хвалби за „царските офицери“ като контрапункт на лошите „шумкари“ – зaщото явно превратите, масовите избивания на сънародници и предвождането на фашистки организации е много демократичноугодно дело. Бог, цар, държава и Айн Ранд – неочаквано добра комбинация.

Впрочем, някой може ли да ми каже как си вадят хляба лицата Глишев и Генов? Ама конкретно, а не някакви общи приказки за посолства и фондации. Защото за тази групичка това е някаква тема табу, пък ако те е срам или страх да кажеш как се издържаш, значи те е срам или страх да кажеш от какво си зависим. Пък това някак си не се връзва с претенциите да си народна съвест и съдник от последна инстанция

П.П. Апропо, какво стана със съдебната реформа? Само преди седмици беше център на вселенските събития, пък сега апологетите й си хабят цялата енергия за да врещят срещу пенсионирани фуражки?