Заключителна част от „Изложение за състояние на Моравската област“, съставено от щаба на областта, ноември 1916 г.

 

Тайно

ЩАБ

На

Действующата Армия

Отдел Полска канцелария

Секция по личния състав

№ 17683

28 ноември 1916 год.

Кюстендил

                                                                                  До Министерството на

                                                                                  Външните работи и на Изповеданията

                                                                                  В ст. София

           

            Щаба на Действуящата Армия, по заповед на Главнокомандующия, изпраща в Министерството на Външните работи и на Изповеданията, за сведение, препис от заключителната част на представеното от началника на Моравската областна военна инспекция с рапорт № 7079 от 20-й ноемврий н.г. изложение за състоянието на Моравската областна военна инспекция.

 

Приложение: преписа

 

 

Началник на Канцеларията

Полковник

 

За Началник на Секцията

Полковник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕПИС

 

И З Л О Ж Е Н И Е

на

Състоянието на Моравската военна инспекционна област

 

            Населението в областта в своето мнозинство, макар и от българско произхождение, днес – заварено от окупационната българска власт – е до неузнаваемост посърбено. До сега не е регистриран ни един случай на доброволно изучаване и служене с български език на възрастни хора. За асимилиране на масата ще е нуждна системна, внимателна и строга мирновременна работа при изключителен военен режим в тая област за дълго време след сключването на мира. Тук за дълго време не ще трябва да се партизанствува. Привързано към земята, каквото е населението в стара България, сръбското население много скоро ще се примири напълно с положението си и в новата власт ще подири защита и покровителство, а също ще признае открито и с готовност старото си произхождение.

            За населението от влашко потекло, което населява повече близките към Дунава крайща, е нуждно о време да се нареди потребното за духовното му и просветно подобрение, за да може напълно да се асимилира, даже да се прибегне до суровата мерка – частично или напълно изселване на влашкия елемент във вътрешността на Царството, за да се изкорени неговата грубост и фанатизъм.

            Духът на населението от всички слоеве е на глед спокоен, но е пропит с таен национализъм – в това отношение сръбската интелигенция, начело с офицера, учителя, свещеника и пр. много силно се проявява в миналото. Наставниците и водителите на народа са го заразили много с един редък шовинизъм, с който е бил той отровен още от люлката. Мегаломанията и слепия организъм, впрочем, доведоха сръбския народ до провала. Възпитанието на масите е било насочено към умраза на всичко българско, и затова сръбския народ ни просто мрази и ненавижда. Дълг ни се налага прочее да държим сметка за тая умраза и да бъдем трезви, умерени и въздържани в отношенията си към покорения народ. Не трябва да изпущаме извид, че населението продължава да гледа на бъдащето с пълна вяра във възкресението на сръбската държава, в нейното уголемяване, чрез победа на страната на Съглашението. Тоя народ силно вярва в един такъв изход. Това е наблюдавано и от населението на окръзите Пиротски, Зайчарски и др. – от старо българско потекло, което считаме най-вече за близко в езиково и битово отношение до нас.

            Държането на населението Градско и Селско, към нашите военни, административни и други органи е коректно. Тая коректност се дължи най-вече на страха от окупационната власт и от изключителния режим. Населението особено се бои от интернирания, които се считат за най-чувствително наказание на непокорните и действува по-силно от ефектана съдебната присъда. Искрено желание от страна на населението за сближение с нас или някакви симпатии към нашата национална кауза не е показвано от никъде. Привидното сближение на единични сърби към наши длъжностни лица се дължи повече на желанието да се използува покровителството на властта за лични, търговски и други интереси, а не и на привързаност към нас.проявения в такъв случай фалш ясно се наблюдава. Влахът, със свойствените му невежество, простота и грубост в това отношение е прям и открит – затова към него бъдащите мерки за асимилация ще могат да се приложат чрез властта с по голям успех и по-лесно.

            Селската маса, впрочем, гледа в болшинството си вече с индиферентност на събитията. Тя се обогати от сегашното военно положение както никога и в мирния живот, свадбите, веселбите и пр. в селата редовно се наблюдават.

            Случаите на явно непокорство от страна на населението в селата не са зарегистрирани. Единичните подобни случаи в пияно състояние не могат да ни дадат основание да считаме народа за размирен, толкова повече е и прстъпността изобщо взето не превишава нормалните размери. Разбойничеството и грабежите в някои места са мног развити, обаче това е било обикновено явление в бивша Сърбия и вмирно време. Цифрите дори показват сега (както се виде за окръзите по отделно) едно намаление на разойничествата при нашия режим, вследствие на взетите строги мерки за преследване на разбойниците. Планинската местност, разхвърляните жилища и старите разбойнически скривалища в някои места особено благоприятствуват за съществуването на разбойничеството, най-вече в окръзите Пожаревски, Неготински, Зайчарски и отчасти Кюприйски. В сръбско време местното население е било въоръжено с оръжие за самозащита срещу разбойниците, обаче тая мерка в сегашно време не може да се използува, акто едно рисковано предприятие.

            Опасни и неблагонадеждни за реда и тишината лица, които да агитират към непокорство и да възбуждат духовете на населението в форма на тайни организации няма, но наивно би било да мислим, че такива не съществуват по един много прикрит начин. В това главните проводници са жените, които са пропити със силно национално чувтсво и шовинизъм, в тех се подкрепят от по-буйните младежи и някои изостанали чиновници пенсионери и други интелигентни и състоятелни сърби в градовете. В това отношение взетата наново мерка, да се провери тая изостанала интелигенция и младеж, включително и жените, и да се отстранят инспираторите от местото гдето се проявява тяхната дейност, е дала вече задоволителни в смисъл на умиротворение на анселените места резултат.

            Благосъстоянието на анселението рпеди войната е било добро, особено на селкото. Последното е още по-добре сега, макарче вследствие на войната условията са се чуствително променили. Поминъка на селската маса е бил изключително от земледелие и скотовъдство, а на гражданското – от търговия, занаятчийство и една малка част от индустрия. Незавидно е положението само на онези градски семейства, на които мъжете са били: чиновници, офицери, учители, свещеници и пенсионери; повечето от тези семейства живеят от помощи отпущани от общините и състоятелни граждани. За да се отстрани мизерията у такивато градски семейства, издадоха се ред заповеди и предписания, по учредяването на благотворителни комитети за сметка на окръжията, общините и състоятелните граждани. В селата освен това се създадоха, там гдето позволяваха условията, и общинските хамбари предвидени в законите за градските и селските общини и правилниците за приложението им.

            За развитието на търговията в сегашно време нищо не е могло да се предприеме, поради затваряне на границите по военни и стопанствени причини. При всичко това енергичното търговско съсловие и сега продължава да работи за да набавя до колкото е възможно продуктите и търговски артикули съставляющи необходимост на населението от областта.

            Всички власти: финансови, изборни, училищни, духовни и пр. са вече конституирани на всякъде в областта. Службата обаче е с недостатъчно непопълнен персонал и се управлява нередовно. Мъчнотии създава липсата на неподготвени хора за всички служби и особено а селкси кметове, секретар-бирници и стража. Тия служби на повечето места (по немане хора от стара България) се заемат от местни сърби до негде си подготвени от нашите закони и наредби. Обаче като местен елемент не представляват гаранция за политическа искреност в тхната служебна работа. Страха за техното лично „Аз” обаче в повечето случаи ги прави по-внимателни към общите интереси на страната и особено в отчетността на поверената им служба, токолкото ония които идат от стара България, главно в намерение да се обогатяват.

            Нито чиновничеството ни, нито учителството, нито свещенническото тяло което иде от стара България тук може да се похвали с това, че заема мястото си достойно и че е поставило службата на подобающа висота. Корупция, нехайност и слаба привързаност към службата – това се наблюдава постоянно и създава постоянно грижи на началствующите лица за да се борят за изкореняване на съществующия недъг.

            Щаба на областта също, за съжаление, е бил принуден да се бори тая организационна година повече с показания недъг на българското чиновничество дощло от стара България със задача да се погрижи за обогатяването си, нежели с прямата си задача да създава основите на бъдащата мирновременна дейност в тая област. Желателно е да се знае веднаж за винаги, - че да се изпращат таквиа хора тук, това значи да се хабят на вятъра най-скъпите жертви на българския народ, дадени за изовюването на тоя край. Неждно е да се вземат мерки от отговорните лица да не изпращат тук лица явно корумпирани, дори вече с присъди, които идват очевидно с престъпни и нечисти намерения.

            Следната малка статистика за гражданското чиновничество е достатъчно доказателство за казаното.

            I. Длъжностни лица от гражданското ведомствено, уволнени по искане на Щаба на областта, по небрежност, по своеволия, слаба подготовка, превишение на власт, занимание с търговия и пр.

            1) – Окръжния управител в Враня Д-р Димитров.

            2) – Нишкия градоначалник Ст. Иванов

            3) – Околисйкия началник в гр. Алексинац Спасов

            4) – Цензорите от областта в Зайчар, Василев и Ст. Лазов, в Враня Тулешков.

            5) Секретаря на Великоградищенския околийски началник Ножаров.

            6) Контрольора при Нишката община Мечков.

 

II. Дадени под съд за престъпление по службата, с поискване на отстранението им от служба:

            1) – Пожаревския окръжен управител Кермекчиев.

            2) – Секретаря на Нишкото окръжно управление Ст. Захариев и писаря Обрадович.

            3) – Околисйките Началници: Пожаревац – Готуранов, Голубац – Попов, Куршумлий – Тахчиев, Сурдулица – Шатов.

            4) – Акцизния агент Младенов – Бела Паланка.

            5) Зайчарския околийски начланик – Хинков.

            6) – Пристава в Зайчарска околия – Иончев и Пристава в Рибарска баня (последния под следствие).

            7) - Управителя на митницата в Сталач.

            8) – Финансовия Началник Кокинов – Пожаревац.

            9) – Кмета на град Пожаревац – П. Димитров, кмета на село Извор, Зайчарско – П. Стефанов, кмета на село Брестовица, Зайчарско С. Георгиев, кмета на село Добро-Поле – Зайчарско – Симеонов, а също и кметовете на с. Малча (Нишко) и село Крапун – Парачинска околия.

            III. Отстранени за укривателство на пленници:

            1) – Горно Душница (Нишка околия), кмета и секретар-бирника за укривателство.

            2) – Разюйнишка община (Лесковска околия) кмета, помощника му и секретар-бирника, за същото

            3) – Кукувска община (Болевачка околия), секретар-бирника Ст. Милошев.

            IV. – Отстранени за непочтени и неморални дела свещеници:

            1) – Сотир Гарелов – Бяла Паланка, Цв. Минчев – също. Дисциплинарно наказан Лебанския свещеник Гр. Андонов.

            V. – Уволнени по дисциплинарен ред за нарушение по службата: 11 кметове, 7 кметски заместници, 6 секретар-бирници, 4 писари.

            VI. – Остранени за нередовност по службата:

            Трима цензори.

            VII. – Поискано отстранение по дисциплинарен ред:

            Помощник-кмета в Ниш Русев.

            Полицейския пристав в Дервент Мухтаров.

            Управителя на митницата в Текия.

            VIII. – Дисциплинарно наказани (мъмрене и обръщане внимание) за нередовност по службата:

            4 окръжни управители.

            2 секретари на окръжни управители.

            6 околийски началници.

            3 председателина тричленни градски общински комисии.

 

            ЦЪРКВАТА: Макар и в сръбско време повечето от ¾ от духовните лица да са били със средно и висше Богословско образование, добре плащани от държавата и населението, все пак църквата не е стояла, както се каза и по-горе, на оная нравствена висота на която стои българската. От амвона рядко са чувани от населението евангелски истини и нравствени поучения. Църквата е служила у сърбите като место за агитация, за пропаганда и подигане народния дух, а не и за религиозни цели – това е една от причините за нравствената развала на сръбския народ. Сърбина не се бои от бога, нито вярва в него. Той псува и Бог, Богородица и Светии, дори и евангелието когато се разсърди.

            Авторитета на свещеника ред сърбина е много слаб, когато е реч за религиозни наставления. Стане ли дума, обаче, за народополезни въпроси, свещеника е в състояние да поведе тълпите във всяко време и тия последните стават негови слепи послушници. Нашето свещеничество, както се прояви до сега, показва лош избор. Нуждно е да се погледне на неговия избор с голямо внимание, защото на него наред с училището най-много ще се очаква за асимилирането на масата, а такова духовенство като онова което сега се изпраща, не само че не привлича народа, но го възмущава и отблъсква.

            УЧИЛИЩЕТО: Сръбските гимназии, специални и основни училища по метода на преподаването и по съдържанието на програмите, може да се каже са почти еднакви с ония в стара България. Що се отнася, обаче, до броя на училищата и учителския персонал, ние го значително надминаваме. Ала не можем да се сравняваме с тях по начина, по който те възпитават децата, как да обичат отечеството си, народа си, историята си и как хубаво да възпеват важните исторически моменти от сръбската история, техните отличили се в битките герои и пр. Тук сръбския учител достига до „Виртуозност” в задачите си и равен нему няма. Погледнато от тази точка зрение на нашето училище, ще видим че то стои много назад. Този дефект в нашите училища се е забелязал в сегашно време и от нашите „Безотечественици”, един от техните вестници пише буквално: „Чувството на дълг към отечеството трявба да се извика у всекиго, дори и с най-строги и Драконовски закони.” И действително в душата на нашия народ има един недъг, върху който трябва да се обърне особено внимание и да се води системна, планомерна и усилена борба за неговото изкореняване. Този недъг се заключава у Българската маса на развито социално дружелюбно чувство и в присъствието на Богомилски и анархистически индивидуализъм. Как и от кого трябва да се проведе тази борба, това е въпрос на вещо проучване. Нуждни са и реформи в църквата и училището в свръзка с казармата.

            Надежда за привличане на местното духовенство и учителство към нашата кауза няма и не би трябвало да се самоизмамваме върху това.

            Историческите и заслужаващи внимание намстници паметници, държавни здания, църкви, монастири и пр. са показани за всеки окръг по отделно и тяхното проучване трябва да се извърши от специалисти.

            Също тъй подземните богатства са показани за всеки окръг по отделно и тяхното проучване ще трябва да се предприеме от вещи ръце – компетентни за да се произнесат по минното дело.

            Здравословното състояние на областта е общо взето добро. Инфекциозни болести са забелязани: редко и не от особена важност. За съществуването на една санитарна организация в областта още не може да се говори, понеже отсъствува надлежния персонал. За сега лекарската помощ се дава от военните лекари и само по техни нареждания се управлява службата. Много градове стоят още без лекари по немане на кандидати. Нудждно е да се вземат мерки за отстранение поне на тоя недостатък на санитарната служба в областта.

            Прокараното в управлението на Моравската област начално двувластие граждански чиновници наазначени и дирижирани от министерствата да се оставят под военната окупационна власт, създава търкания, които се отразяват както на престижа на властта, въобще, тъй и на вървежа на самото управление. Щом е въпрос да се управлява с военен режим една окупирана провинция, с оглед на завареното до това време положение, нуждно е било и ние да усвоим системата на управление чрез губернаторство при пълно милитаризиране на всички местни граждански служби, както е това с успех постигнато от нашите съюзници в подвластната им част от Сърбия, гдето на генерал-губернатора са дадени даже и законодателни права. Усвоената от нас система е вредна от гледна точка на държавжните интереси до като трае военния окупационен режим. Войната още продължава, анексия няма обявена и при наложителните нужди на военния окупационен режим да се управлява гражданската власт в мирновременна някаква форма с претенции на автономност и сепаратизъм то значи – да оставаме само с мисълта че вършим някаква работа. Ако цялата служба в областта бъде милитаризирана и свързана под властта на един генерал-губернатор, освен че би се избегнала тая поквара и разпуснатост в службите и биха се остранилипостоянните търкания между военни и граждански чиновници, но би сепомогнало и на армията, тъй като по-голямата част от службите съдадени в областта, като излишни би се закрили и свободните лица биха се отдали под нзамената в помощ на войските.

            За да се подпомогне асимилирането на Моравския край, уместно е да се усвоят на край две мерки, които гружливо разработени от вещи хора и приложени след сключването на мира, са в състояние да осигурят българската народност в Моравската област за винаги. Тези мерки са:

            1) Създаване на една отчуждена зона, черз принудително отчуждаване на недвижими имоти и заселването на тая зона на чисто български елемент от другите крайща.

            2) Да се създаде за дълъг период време в тоя край режима на личните карти за местожителство, за контрол на лицата.

            Тия две мерки ще следва да се прокарат, обаче със закон след основателно проучване на местните условия, при което проучване Щаба на областта ще се повърне на въпроса с повече подробности от своя страна.

 

            (подп.) Началник на Поравската военно-инспекционна област

                        Генерал-Лейтенант: Кутинчев

                                   (подп.) Секретар: Н. Мустаков

 

            ВЯРНО,

 

            За Началник на Секцията по личния състав

                        (подп.)

 

Източник: ЦДА, ф. 313К, оп. 2, а.е. 39, л. 2-6.