Завладяването на Балканския полуостров от османците. Из историята на византийския историк Дукас (първата половина на XV в.).

ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ОТ ОСМАНЦИТЕ

Из историята на византийския историк Дукас (първата половина на XV в.).

Печата се по Ducas. Historia Bizantina, ed. Bonn, 1834. р. 130, 135-136.

„Вие добре знаете — едни лично, а други са чували от родителите си, — че няма още шестдесет години или малко по-вече от времето, когато османците, които преминаха Галиполския проток, завладяха цяла Тракия, подчиниха царството на ромеите и на сърбите и ги принудиха да плащат данък. Но те покориха напълно и отвъддунавските власи, маджарите и многочислените народи албанци и българи, почти всички, така да се каже. Те така ги принизиха, та не само техните данъци не стигат да покрият годишните вноски, които ни дават, но пращат раболепно и своите дъщери и синове при нашите първенци, търсейки милост и пощада, прекратяване на ужасите и мир с нас. Но освен това османците, като събраха ловко и опитно от всички споменати народи тези, които са здрави и по-достойни за това управление, и то повечето пъти нещастни, диви и непочитащи единствения бог, проповядван от пророка, направиха ги благочестиви и щастливи, дадоха им санове и светли длъжности. От тях съм и аз, както и по-голямата част от тези, които слушат това, което казвам.“

Турците повече от всички други народи обичат грабежите и неправдите. Те проявяват това и във взаимните си отношения, а пък какво остава до християните? Щом само чуят да засвири гласът на тръбата за нападение..., всички доброволно се втурват на тълпи — като река, която се излива. Повечето от тях са без кесии и торби, без кама и меч. Други вървят пеша и тичат, образувайки редици от многочислени войски, често само с един боздуган в ръка. Нашествието им трае непрекъснато и до днес и те са подчинили всички провинции от Херсонес до Истър. Те не пренебрегват всекидневното си дело: днес се обръщат за мир към сърбите, а на следния опустошават областите Атика и Лакедемония, Ахея и Елада. После, когато в ромейските земи настане видимо мир, те причиняват плач и охкания на сърбите, после на българите и най-сетне на албанците. И варварите не са престанали да изтребват поред всеки буен и кротък народ, не престават и до днес и, както ми се струва, не ще престанат, докато ние не се проникнем от страх божи.

Източник: Подбрани извори за историята на балканските народи XV – XIX век. Тодорова, М. (съст.). С., 1977, с. 9-10