Заповед на помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов за вземане на строги мерки против извършителите на престъпления срещу цивилното население в завзетите от армията земи, 13 декември 1912 г.

Заповед на помощник-главнокомандващия ген. Михаил Савов за вземане на строги мерки против извършителите на престъпления срещу цивилното население в завзетите от армията земи, предаването им на съд и въвеждане на ред и дисциплина в тила на войските, 13 декември 1912 г.

Лозенград, 13 декември 1912 г.

В щаба достигат сведения, от които, за голямо съжаление, може да подозира, че някои отделни лица и командири са си допущали да извършат безнаказано разни грабежи и насилия над мирното население от завоювания край. Понеже с подобни крайно осъдително и нехуманни действия в най-висока степен се компрометира българското име и българската нация, от една страна, а от друга, се подкопава вярата на бъдещите наши поданици, особено на мирното мохамеданско население, към способността на нашата държава да им обезпечи честта, имота и живота, заповядвам:

            1. Командующите армиите и военните губернатори да вземат най-строги и бързи мерки за нареждане следствие за деянията от този род, извършени и в района на територията, заета от войските им, и виновните – веднага предадени на съд без разлика на чин и звание по установения от закона ред. началствующите лица от разните степени на военната йерархия да се предупредят да бъдат немилостиво строги в преследванията на тоя род деяния, като не забравят отговорността, която ще пада върху им в противен случай.

            2. Да се вземат най-строги мерки да се въведе ред и дисциплина в тила на армиите. Всичките лица, непринадлежащи на армията и неимеющи никакво назначение в нея, да се отправят веднага етапним порядком обратно в царството. Всички лица, принадлежащи на армията, но по своята неблагонадеждност компрометиращи службата в тила, да се отправят в боевите линии на армиите.

            3. Всички чинове да се предупредят, че мирното население от заетия край без разлика на вяра и народност е поставено под пълната защита на нашите военни закони, че всякаква  неоправдана жестокост, всякакво насилие и неправда спрямо него ще бъде строго преследвано от същите тия      закони. За която цел поканвам всички военни и военнограждански власти да дадат пълно съдействие.

            4. В заключение нека да не се забравя, че ние предприехме войната в името на една високохуманна идея „да освободим това население от един непоносим по своята жестокост и неправди режим“. Бог помага на храбрите български синове чрез своите успехи да реализират тая високо благородна цел. Нека сега те сами не оставят на отделни свои другари с подобни деяния да компрометират пред очите на цивилизования свят и пред очите на хубавото ни отечество своето велико и славно дело.

Източник: Българска военна история. Подбрани извори и документи. Под ред. на Х. Христов. Том 2. София: Военно издателство, 1984, 538-539.