Богдан Филов. Идеология и програма на управлението на България,1942 г.
Изпратено от admin on Пет., 29/04/2016 - 18:32
ИДЕОЛОГИЯ и ПРОГРАМА на УПРАВЛЕНИЕТО в БЪЛГАРИЯ
Прието е, всяко едно ново правителство да оповестява чрез декларация политиката, която ще следва.
Очакваше се и образуваното на 11 апр. т. г. правителство да направи своята декларация.
Стана обаче, нещо друго – нещо много по-голямо и по-важно: м-р Председателят г. Проф. Богдан Филов произнесе от името на новото правителство реч-декларация, която далеч надхвърля рамките на една обикновена правителствена декларация.
Тя не бе просто очертаване на една политика или изброяване на отделни мероприятия, а една обща програма в която е воплотен идейния облик на днешния режим.
Тя съдържа основни идеологични и програмни начала от които правителството ще се ръководи при своята дейност.
В тия основни ръководни положения е отразен духът на времето в което живеем, битовите особености на българския народ и неговия непрестанен стремеж да осъществи чрез държавата си своите идеи за национално могъщество и социална справедливост.
_____
НА 12 АПРИЛ 1942 ГОД. НА ГОДИШНИ-
НАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПО-
РОБЕНИ БЪЛГРАСКИ ЗЕМИ И ОБЕДИНЕ-
НИЕТО НА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЪР-
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИЯ Г. ПРОФ.
БОГДАН ФИЛОВ ОБРЪЩАЙКИ СЕ КЪМ
ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД ОПОВЕСТИ
СЛЕДНОТО:
Българи,
Новият кабинет, който Н. Величество Царят ме натовари да съставя, ще продължава следваната до сега външна политика на България. Тази политика ще се вдъхновява, както и до сега, от едно искрено и тясно, сътрудничество със силите от Оста и от Тристранния пакт, както и от желанието да поддържаме и засилим съществуващите най-приятелски отношения с нашата югоизточна съседка – Турция.
В своята вътрешна политика новото правителство ще насочи всички свои усилия към по-нататъшното изграждане на една мощна и социално справедлива национална българска държава в съгласие с принципите на новия европейски ред. То изхожда от идеята, че сигурността, напредъкът и благоденствието на българската нация са необходими условия за добруването на всеки българин и че България ще преуспява когато нейното управление е изградено на иерархия, дисциплина и отговорност.
Великите и съдбоносни събития, които светът, а заедно с него и България преживява и обединението на българския народ чрез тъй щастливо постигнатото освобождение на поробени български земи, налагат на българската държава големи и важни задачи.
България, в сътрудничество със своите велики съюзници, дава своя дял в изграждането на новия европейски ред, който ще гарантира един траен мир основан на справедливостта и който единствен е в състояние да осигури напредъка на нашата страна и благополучие на българския народ.
Големите затруднения от стопански и финансов характер, както и политическите напрежения, които са неизбежни във времена като днешните, изискват организирана дейност на целия български народ, за да бъдат те преодолени с възможните най-малки жертви.
Положението на новоосвободените български земи изисква бързи и решителни мерки за да се излекуват нанесените им от робството рани и да се даде възможност на тамошните българи да възстановят своите морални и стопански сили за да могат те, заедно със сънародниците си от старите предели на Царството, да изграждат напредъка и благоденствието на обединена България.
България, която се стреми да заеме своето място в Европа като модерна държава и да изпълни своята историческа мисия, не би могла да се справи успешно със своите нови задачи, ако си служи със средствата и методите на стария партиен и демолиберален режим. Тя върви вече по други пътища. Установеният у нас безпартиен режим трябва да бъде доизграден съобразно с повелите на времето, примера на нашите велики съюзници и битовите особености на българския народ.
Правителството съзнава ясно тези задачи, поставя тяхното разрешение като специална и най-главна цел на своето управление и ще употреби всички усилия за тяхното бързо и правилно разрешение. В своята дейност то ще се ръководи от следните основни положения:
1. Обединение на всички национални сили около върховния вожд на страната Негово Величество Царя.
2. Подържане на силна и добре въоръжена армия, която да брани с успех съществуванието и свободата на страната.
3. Интересите на отделната личност трябва да бъдат подчинени на държавата и на българската народна общност.
4. Осуетяване на всеки опит да се използува властта за лични групировки или съсловни интереси.
5. Всестранни мерки за една по-голяма социална справедливост и обществена солидарност, като се даде най-широка подкрепа преди всичко на слабите в стопанско и социално отношение среди.
6. Направляване на народното стопанство по цялостен стопански план с оглед на военновременните нужди, като се даде достатъчно простор на личния почин.
7. Особни грижи за земеделското производство с оглед на изключителното значение, което то има за цялото наше стопанство, като усилията се насочват предимно върху увеличение на производството и снабдяване с достатъчно земя безимотните и малоимотните земеделски стопани.
8. Трудът трябва да бъде не само право, но и национален дълг на всеки български гражданин. Той съставлява най-големия народен капитал и затова трябва да бъде издигнат в истински култ за българина.
9. Капиталът да се постави в служба на общо националните интереси, като се ограничат прекомерните печалби и се преследва най-строго всяка спекула.
10. Развитие на железопътната и шосейна мрежа и на морското и речно плаване с оглед на нуждите на обединена България и нейното геополитическо положение.
11. Премахване на безработицата чрез създаване на специални държавни и обществени предприятия.
12. Грижи за културното издигане и благоустройство на селата, с оглед да се подобри животът и здравословното състояние на селското население.
13. Грижи за работниците в материално отношение и подобрение на условията за работата във фабриките и работилниците, с оглед не само да се увеличи и усъвършенствува производството, но да се направят от работниците добри специалисти и образовани и полезни граждани на страната.
14. Засилване на отговорността на чиновничеството, опростяване на формалностите и премахване на бюрокрацията.
15. Отстраняване на демолибералистичните схващания, доколкото те още съществуват у нас, и засилване на личната отговорност.
16. Отстраняване от обществения и стопански живот на чужди на нацията елементи и на международни организации, сдружения и групи, които са чужди на интересите на българския народ и на неговата самобитност, преди всичко чрез строго прилагане на закона за защита на нацията.
17. Борба против комунизма и плутокрацията, на всички техни прояви и премахване на причините, които ги създават.
18. Гражданско и национално възпитание на широките обществени среди чрез изграждането и ръководството на професионалните организации, на българската младежка организация „Бранник”, съюза на запасното войнство и на други обществени организации, чрез които ще се засили участието на народа в обществения и политически живот на страната.
Българи,
Правителството, съзнавайки напълно своите големи отговорности в днешните съдбоносни времена е решено да следва твърдо и неотклонно пътя начертан от Върховния вожд на страната, Негово Величество Царя, за да се справи с възложените му задачи и да осигури напредъка и благоденствието на обединена България.
Да живее България!
Да живее нашият Върховен вожд Негово Величество Цар Борис III!
ТАЗИ ДЕКЛАРАЦИЯ НА МИНИСТЪР-
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ БЕШЕ ИЗСЛУШАНА
С МНОГО ГОЛЯМО ВНИМАНИЕ И
ИНТЕРЕС, И БЕ ВЪЗПРИЕТА НЕ
САМО КАТО ЕДНА ИДЕЙНА И ПРО-
ГРАМНА ОСНОВА ЗА УПРАВЛЕ-
НИЕТО, А КАТО ЕДНО ВЕРУЮ НА
ВСЕКИ БЪЛГАРИН.
Източник: Филов, Б. Идеология и програма на управлението в България. София: Печатница „Художник“, 1942.
