Възраженията на българската страна по отношение на част VI „Санкции“ от представения проектодоговор за мир, 1919 г.

ЧАСТ VI.

С А Н К Ц И И

(Членове 118 до 120)

            Отстъпвайки от досегашните принципи на международното право и от тези на частното и публично право на различните страни, принципът съгласно който всички принадлежащи на армията лица и изобщо всички подданици на една държава (чиновници или частни лица), които са се провинили в деяния противни на законите и обичаите за вината извършена, било на театъра на военните действия, било в завзетите територии, се съдят според действующето законодателство в тяхната страна, главните съюзни и сдружени Сили си поставят за цел, съгласно чл. 118 от условията за мира, да учредят един нов способ, лицата които трябва да бъдат съдени от съдилищата на държавата, чиито подданици са пострадали от тези деяния, разбира се съгласно действующите закони, преди да са били извършени.

            Българската делегация цени високо усилията на главните съюзни и сдружени Сили, които целят създаването на едно ново право между държавите и народите, за да попречи в бъдаще на всякакви войни, предизвикани от амбиция или жажда за завоевания и за да се създадат действителни санкции срещу всяко нарушение на законите и обичаите за войната. Наистина, благородните намерения и усилията в това отношение на великите западни демократически народи не са били всякога следвани от воюващите, но, от тази гледна точка, безспорно е, че новите пътища, които се смята да се следват, трябва да бъдат особено грижливо изучени. Българската делегация се счита в правото си да изтъкне, че от как България е станала независима държава, тя всякога се е старала да зачита установените закони и правила на международното право за водене на войната; за тая цел та е предвидила в законите си много строги наказателни разпореждания (членове 261, 262, 269 и други от военно-наказателния закон). През време на последната война още в началото на военните действия и на окупацията бяха учредени две военни съдилища, натоварени да съдят и наказват провинените в подобни деяния. Освен това, Българското правителство повдигна отделно следствие върху нарушенията специално посочени от съдените държави; обвиненията, които се явиха като резултат от това следствие, са предадени на военните съдилища и лицата, върху които тежи някаква вина, получават заслужено и всякога строго наказание. Списъкът на издадените от Българското правосъдие присъди е достатъчно доказателство за строгостта на повдигнатите следствия и за сериозното намерение на Българското правителство да наложи на всеки виновен заслуженото наказание. Наистина още преди примирието, през 1916 и 1917 г., военните съдилища в Македония и Моравската област разгледаха 133 дела повдигнати срещу военни и граждански органи, от които има осъдени: 8 на затвор от 2 месеци до 3 години; 20 на затвор от 3 до 15 години и 1 на доживотен строг тъмничен затвор. След примирието, назначената за тази цел анкетна комисия, предаде на военните съдилища 18 души, между които 5 висши офицери; бяха осъдени: 1 майор на смърт – присъдата е изпълнена; 3 души офицери на затвор от 30 до 15 години и два административни чиновници на затвор от 1 до 10 години. Седем от обвиняемите се поминаха през време на следствието. Най-после, повече от 300 административни чиновници бяха осъдени от същите съдилища през 1916, 1917 и 1918 г. Освен това, следствие се води по 23 дела. От своя страна военният съд за Източна Македония е разгледал 13 дела от този род и е издал 8 осъдителни присъди, с които се налагат наказания от 6 месеци до 6 години тъмничен затвор.

            България е готова да приеме, щото всички противни на закона и обичаите за войната деяния, извършени от нейните подданици, да се разгледат от съдилищата на главните съюзни и сдружени Сили. Тя посреща това искане с доверие и ще очаква със спокойствие справедлива присъда.

            Обаче Българската делегация не може да питае доверие към правосъдието на съседните балкански държави. Както се установява това анкетата на Карнегиевата комисия, не само че войските на тези страни са нарушавали в многобройни случаи законите и обичаите за войната, но и заинтересованите власти и правителства са градили често своите обвинения срещу България върху лъжливи факти и измислени обстоятелства.

            Вековната умраза, неприкъснатите борби и особено двете последни войни ще продължават да указват, години още след подписването на мира, лошо влияние върху отношенията на тези държави и България; при тези условия, не може да се очаква от нашите съседи да проявят спрямо подданиците на техния довчерашен неприятел необходимата безпристрастност за едно истинско правораздаване. Издадените от техните съдилища присъди ще бъдат лишени от моралния авторитет и предположението за безпристрастност, които еднички придават на делата на правосъдието едно благотворно действие. Даже когато тези присъди бъдат издадени при пълно съзнание за съвършена и истинска справедливост, те ще се посрещат в нашата страна с недоверие и ще предизвикат всякога нови огорчения и обвинения. Ние считаме, че по настоящем балканските народи не са способни да бъдат безпристрастни съдии един за други.

            Главните съюзни и сдружени Сили са констатирали на няколко пъти това печално положение на нещата пред вид лошите отношения между балканските страни, конвенцията за примирието от 29 септември 1918 г. предписва изрично, че само войските на великите сили ще влязат в България, докато тези на Сърбия, Гърция и Ромъния ще бъдат изключени. От друга страна чл. 113 от условията за мира предвижда учредяването на една смесена комисия, натоварена да разследва как са били третирани в България военнопленниците; в тази комисия ще влизат представители на Сърбия, Гърция и Ромъния заедно с тези на Франция, Англия и Италия.

            Българската делегация иска да вярва, че главните съюзни и сдружени Сили, които си поставят за цел, със създаването на Обществото на Народите, да осъществят, в международните отношения, благородните начала на право, справедливост и мир, няма да се противопоставят на нашето искане, щото и по отношение на предвидените в договора юридически санкции да се дадат гаранции за пълна и безпристрастна справедливост.

            Пред вид горното, Българската делегация си позволява да настои особено за изменението на чл. чл. 118 и 120 от условията за мир, в смисъл, че посочените от Сърбия, Гърция и Ромъния лица, като провинени в извършване на деяния, противни на законите и обичаите за войната, да бъдат съдени от смесени съдилища, съставени от представители на всичките съюзни и сдружени Сили, без участието на Сърбия, Гърция и Ромъния. Освен това, Българската делегация моли, щото въпросните преследвания да не бъдат започнати преди известен срок, например една година, за да се даде възможност на българското правосъдие да доизкара предприетото от него дело за наказване на виновниците. В този ред на мисли, делегацията моли също за прилагане на принципа non bis in idem, да се заличи в чл. 118 фразата, с която се позволяват нови преследвания против лица, осъдени вече и претърпели наказанието си изцяло, или отчасти.

Източник: Българската делегация за мира. Документи по договора в Ньойи. София: Държавна печатница, 1919, 206-207.