Отговор на Съглашението по възраженията на България относно част VI от Ньойския мирен договор, 1919 г.
Изпратено от admin on Пет., 27/05/2016 - 12:34
ЧАСТ VI.
С А Н К Ц И И
(Членове 118 – 120)
Членовете 118 до 120 не могат да се изменят, както иска Българската делегация, без да се накърни самата идея за правосъдие, която им служи за основа. Като искат авторите на престъпленията да се изправят пред военните съдилища на ония страни, спрямо подданиците на които българските войски са извършвали деяния, противни на законите и обичаите на войната, съюзните и сдружени Сили се съобразяват с обикновените юридически принципи по компетентността на съдилищата. И ако, въпреки критиките, чието основание се поставя в отношенията между балканските държави, съюзните и сдружени Сили предпочитат тази юрисдикция пред един съд, в който биха фигурирали техни представители, още по-малко те могат да се съгласят да учредят една юрисдикция, от която биха били изключени естествено най-компетентните воюващи страни (Гърция, Ромъния, Сърбо-хървато-словенската държава).
Най-после, съюзните и сдружени Сили не могат да признаят никакъв ефект на следствията, процедурата и присъдите на българските съдилища, тъй като чл. 118 се налага от системата, която те искат да организират в преследването и без която последното не би било ефикасно.
Източник: Българската делегация за мира. Документи по договора в Ньойи. София: Държавна печатница, 1919, 236.
