Главният редактор на в. „Утро“ Стефан Танев за нецензурния език на депутата Багаров, 27 ноември 1940 г.

[…]

Имаме маса държавници, министри от миналото, общественици, които не могат без цинизми. Такъв беше покойният Андрей Ляпчев, такъв беше и покойният Димитър Петков, двамата бивши министър-председатели.

        Най-големият циник на днешния парламент това е Багаров, депутат от Карловско. Личен приятел на Царя. Гостувал е и гостува често у него. Има своята розоварна недалече от царския дворец в Карловските бани. У Багарова няма „добър ден“. Неговият поздрав е малко по-друг от тоя на всички. „Как си бе, да те еба в шията!“ И това е неговият език и пред царя. Компания, в която е и Царя. Иде Багаров. Царя вдига яката на дрехата си.

         -    Пазете си шиите. Иде Багаров.

       Ето го и днес. Предавам последно думите му. Не ги лови хартия, нито перо. Предавам ги не с перо, а с пишуща машина и на хартия, която не е предназначена да попада в чужди ръце.

       - Абе разправям днес на няколко места за тебе, да те еба в шията! Аз го мислех Танева за путка, а той бил хуй, и то какъв! Разправяха се със сърбина, с Иванковича, в камарата някои от нашите. Мазнят се пред него, путки бе, ти казвам. И им казвам: „Да го видите, като ти грабна оня сърбин, та го направи на пух и прах. Приятелство ли? Да ви пикая на вашето приятелство, казвам ти го аз, за когото и сам казваш, че съм истински приятел на сближението. Не е приятелство онова, което вие веднага насрахте, само защото някакъв Думанов направил някаква глупост“. Да те еба в шията, хубаво го нареди. Хареса ми!“

         Ето това е езикът на Багарова с всеки и навсякъде. Не взима думата от трибуната, защото ще ги изтърси и от там такива. Това е неговият език.

Източник: Танев, Ст. Дневник. София: Издателска компания „K & М“, 2005, 678.