Въздушни нападения над София по време на Първата световна война

[…]. В разгара на Първата световна война София преживя и първите въздушни нападения. А е р о п л а н и т е бяха тогава, разбира се, нищожно военно средство, на което съвсем не можеше да се разчита да наклони везните за една военна победа. На фронта те се използваха предимно за разузнавателни цели,а въздушните им нападения имаха за задача само да сеят уплаха и смут.

По нареждане от фронта, при опсаност от въздушно нападение свързочниците въртяха полските си телефони и предупреждаваха. И какво ставаше в София? За някакви противовъздушни мерки или за друга предпазна организация и дума не можеше да става. Първа помощ търсеха тогава от голямата камбана на църквата „Ал. Невски“. Щом се получеше съобщение, че предстои въздушно нападение, първа почваше бързо и тевожно да бие голямата камбана на тази църква. Тя не бе осветена и камабните ѝ не бяха били още за църковна служба. По дадено нареждане,щом чуеха звъна, клисарите на кварталните църкви трябваше да забият клепалата, та цяла София се огласяше от чест камбанен звън. Това бе прекалено ясен сигнали трябваше да се бяга. Служителите бързо опразваха учрежденията. Учителите освобождаваха учениците си, чаршията спускаше с гръм ролетките. Всичко бягаше към домовете си, за да се изпокрие по домашните мазета. За това имаше, разбира се, достатъчно време – самолетите идваха над София след някой час. Софиянци, изплашени и бледи в мазетата, чуваха слабите експлозии само на падналите по-наблизо бомби. Гърмежите след това спираха и населението веднага изпълваше улиците, без да чака предварителен сигнал.

При едно такова нападение над София, паднаха посред дините на един продавач, който ги бе наредил на камара при Лъвовия мост, до лъва, дето е най-близко на днешната сграда на милицията. Продавачът бе предпочел да остане да ги пази и трупът му бе на-

[с. 12]

мерен отхвърлен в реката. Половината дини ги нямаше, а останалите се аленееха разбити. Друга бомба падна при Военното министерство и уби на място един уличен метач. Трета бомба падна в един двор на улица „Сердика“, близо до пресечката ѝ с ул. „Кирил и Методий“. Нападението бе към обед. Денят бе прекрасен и София бе залята от слънце. Любопитни тълпи обикаляха от едното място до другото. Коментариите не стихваха. Бабичките по махалите цъкаха и се кръстеха, опулени към небето. […].

[с. 13]

Източник: Тахов. Лит. С-я, с. 12-13