Впечатления на Богдан Филов за глад, корупция и хаос в управлението, за нежелание сред населението на Македония да служи в Българската армия и апатия към участието на България в Първата световна война, 12 септември 1916 г.

[…]

            Нашата администрация съвършено корумпирана. Почти всички околийски началници бяха отстранени за злоупотребления. Властта обаче ги покровителствува. Кумановският окръжен управител го махват поради голямото му гешефтарство, а го изпращат в Охрид пак за управител. На много места военните или областното управление бяха предприели анкети против административните власти, като например в Кичево и Кавадарци. Местното население също е настроено много гешефтарски, гледа да използува момента, за да печели пари и там дето може, експлоатира безмилостно. На това помага и обстоятелството, че търговията в цяла Македония е обявена за свободна и няма нормирани цени. Благодарение на това за пари може всичко да се намери, обаче бедното население буквално мре от глад. Навсякъде се вижда голяма мизерия. Хубав хляб има навсякъде, обаче струва два лева килото. Захарта се продава 12-13 лева, даже ечемикът, който сега населението употребява за храна, се продава 1,50-1,80 оката, гроздето се продаваше 1,50-2 лева оката, а дините също на тегло по 50-60 стотинки оката. Бедното население може да се храни само с царевицата, но и тя липсва и трябва да се донася от България. Говори се много за изкуствено повишаване на цените посредством преустановяване на вноса, обаче за проверка на това трябва да има анкета.

          У населението не се забелязва никакъв ентусиазъм. Като че ли искат да кажат: „Добре ни освободихте, благодарим ви, но и по-рано не бяхме зле; ако ви прави удоволствие, идете да се биете, а нас ни оставете на мира да си гледаме търговията.“ Безспорно е, че има патриоти, обаче, те ще са рядко. Широката маса е инертна. Прави впечатление, че в Скопие при започването на набора се явили около 200 души цигани, а само 40 българи! Навсякъде се забелязва най-голямо отвращение пред военната служба и болшинството от младежите са готови на всичко, само да не отиват във войската. Също и в Македонската дивизия дезертиранията са нещо обикновено. Говореше се, когато бяхме ние там, за около 500 души дезертьори.

            Населението в своето болшинство гледа на всяка власт като на свой враг и се стреми по всякакъв начин да заобиколи всички административни разпоредби, които са в тяжест на отделната личност. Прилежният околийски началник Тренков, един от най-добрите и енергични околийски началници, които виждах, който по-рано е бил революционер ми казваше: „Ние по-рано сами учехме това население да се не покорява на властта, да не изпълнява законите, да лъже и да укрива; сега не можем да искаме от него веднага тъкмо обратното”. Въобще управлението на тази страна ще бъде много мъчно, а още повече то се компрометира чрез разваления и хищнически чиновнически персонал, който се изпраща там.

            Големи мъчнотии правят и албанците, привикнали на всякакви своеволия. В Прищина всеки ден слушахме за убийства на сърби от албанци за отмъщение. Властта, поне засега, е безсилна да тури ред в това отношение. Също у разбойничеството продължава да вирее, особено в Кичевско и Тетовско.

            Голямо зло за страната е и тривластието, което сега царува в нея; правителството, областното управление (военен инспектор, назначен от Главната квартира) и началникът на армията, поне в района на армията. Не се знае кой пие и кой плаща. По един и същи въпрос често се издават противоречиви разпореждания от трите власти, които още повече засилват неуредиците и бъркат за правилното организиране на прехраната както за населението, така и за армията. Добър ред би могло да се тури само тогава, когато всичката власт се съсредоточи в ръцете на един губернатор и му се дадат извънредни права. Обаче и в такъв случай първото условие ще бъда, щото този губернатор да бъде честен човек. А пък изглежда, че сега най-много липсват именно честни хора.

Източник: Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916. Под ред. на П. Петров. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, 193-194.