Нова версия за причините за смъртта на Гео Милев

^[1]

Гео Милев

            [Ген. Иван] Вълков е осъден за подбудителство (ръководене) към убийството му, а Порков, Кефсизов, Прендов, Тошев, Николов, Грозданов, Ковачев, Сарафов, Стефанов и Петрович – за извършителство.

            Гео Милев днес е най-голямото име, което се привежда в подкрепа на твърдението, че управлението на Цанков избивало комунистическата интелигенция. Понеже няма как да се повярва, че е съществувал един такъв празен умисъл, то е необходимо да бъде потърсено друго обяснение. Факт е, че останалите по-известни имена от „септемврийските поети“ Асен Разцветников, Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев остават недокоснати физически може би заради започналото им дистанциране от крайното ляво през 1924 г.

            Едва ли някой може да поддържа, че през ония години Гео Милев е това голямо име, което е сега, за да претендира ексклузивитет. Месеци след смъртта му в земеделската интерпелация, през септември 1925 г., той е споменат просто като част от семейството на Милеви от Стара Загора. Тридесет години по-късно подсъдимите и свидетелите също почти не го познават. Няма данни да е бил партиен член на БКП, нито на лявото БЗНС.

            Гео Милев попада под ударите на Закона за печата и ЗЗД с поемата „Септември“ – апология на Септемврийското въстание, което е открита гражданска война. Делото на първа инстанция приключва на 14 май 1925 г. в едно заседание с присъда от 1 г. затвор. Съдът постановява задържане под стража и Милев е арестуван на другия ден, 15 май, която дата „Звезди във вековете“ приема и за дата на смъртта, защото след нея Милев изчезва.

            Втората линия на разсъждение е много по-тъмна – съпричастност към терористични прояви. Съмненията идват със следствените показания от 14 юли 1954 г. на Надежда Димова. Димова твърди, че мъжът й, военен деец на БКП, също изчезнал през Априлските събития, чието име не се сочи в протокола за разпит, имал срещи с Милев и с още други утвърдени бойни активисти. И Димова не е сред призованите от съда. Също така близък приятел на поета и чест автор в „Пламък“ е анархокомунистът Георги Шейтанов, който е и връзката с членовете на Единния фронт – Ст. Димитров, Грънчаров и Петрини.

            Пред съда никой от подсъдимите не споменава Гео Милев. Прендов не го познава въпреки много запомнящата му се физиономия. Отрича да го познава и Николов, който е присъствал на всички вечери в артилерийския полк, откъдето, според твърденията му, всички убити били заравяни в Илиенския форт и където са намерени останките на Милев. От свидетелите – бивши служители на Дирекция на полицията, М. Начев и Б. Вълков нито го знаят, нито са го виждали, а Ф. Величков само знае, че бил задържан, но не помни кога.

            Съпругата на Гео Милев, Милица, е призована като прокурорски свидетел, но до края на делото не се явява. Не сочи и уважителна причина за това.

Източник: Петров, Хр., Хр. Христов. „Белият терор“ от 1923-1925 г. Три епохи на държавна репресия. София: Сиела, 2016, 705-706.