Спомени на Пеню Ганев, служил в 19-и полк и работил като български учител в с. Сувойница, Вранско, за положението в Сърбия и Македония през Втората световна война

65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

В Шумен ме бяха мобилизирали, оттам ни закараха да гоним партизаните в Македония. Аз, понеже сaм ветеринарен фелдшер, се числях къмто центъра на 19. полк, който е от Шумен. И ние, когато отивахме да гоним партизани, всякога заставахме в центъра на селото, а войската вземаше периферията на селото, да не би да влязат партизаните да ни нападнат.

Имах възможност да ходя, бях свободен, мен ме интересуваше най-много да отида и видя в миналото какво е ставало там. И имах възможност да наблюдавам много хубави паметници. Обаче, каквито паметници намерих сръбските гробища, пише там: „Убити от бугари от 1914-18 г.“ Изобщо избиваха ги българите, защото германците ни командваха да ги гоним. И имаше костници, където са костите им събрани. Тогаз са ги избивали масово и са ги хвърляли на купчина, сега ги изровили и ги събрали и образували костници. В Сурдулица имаше костница, в Скопие имаше костница, а и другаде.

На мен ми беше много мъчно, като гледах как българите се отнасят към сърбите. Защото иначе сърбите са добри, гостоприемни са, веселяци са. Обаче претендират, че границата между България и Сърбия е по-на изток и че София е на сръбска земя. Според тях границата отивала чак до източния бряг на река Искър, дотам е била Сърбия. В препирните сърбите са много нахални и казват, че ние трябва да им отстъпим София. А едно време, когато те гонеха учениците на Кирил и Методий, цар Борис ги посрещна а Белград, тъй че и ние претендираме, щото някога Белград е бил наша столица. Сега имаме ново време и нови положения. Но сега, както ходеха нашата войска, видях, че хващат партизани. Тези партизани, гледах един ден, ги докараха войници. И изкопаха един голям трап и българите докараха едни арестанти по командата на германците. А понеже аз сутрин ставах много рано, преди да е свирила тръбата, бях станал и видях, че бяха ги докарали с едни черни чергила - хора, но само че сърби, вързани един задруги, по десет души вързани във верига, ама ръцете им са вързани. А предния ден, дето изкопаха трапа, дойдоха там да екзекутират хванатите сърби и видях как ги наредиха и дойде един германски взвод, които да бъдат екзекуторите. 

Един германски офицер командва войниците, които трябва да ги стрелят. Хванатите войници бяха сърби, а пък германците ги екзекутират. Застанаха по десет души на група и германският офицер извади сабята си, вдигна я горе така, а пък войниците, които щяха да стрелят, бяха пред него. И той казва „фойер“, което значи „Огън“, и гръмвати след това, които паднат на земята - с пистолета в сляпото око, на всекиго за втори път го застрелват, защото някои има, които се преструват, че са убити и така се спасяват, хората. А пък този германски офицер - умен, че отиват, та на всекиго теглят по един куршум в главата. Та да няма човек, който да се спаси с шмекерия, с хитрост. И когато си отидат, аз отидох да видя и то такива мръсотии, кърви там от убитите.

И когато се върнах в София, отидох при Учителя и казах: „Учителю, много страдат тия сърби, много са жестоки германците към тях, които караха нас, българите, да ходим да ги хващаме, тези нещастни хора“. Пък Учителят ми каза: „Те имат грехове: те на всяка дума псуват всичко свято, и Бога, и Богородица, и Христос, те не вярват, просто са неверници и затуй им се даде такова тежко страдание“ -„Че, рекох, те не съзнават, Учителю. Те псувнята я имат като поздрав, не й влагат съдържание, ами им е обикновена дума. Сърбинът, преди да каже каквато и да е дума, ще каже: „Майка му“, или пък псува Бога“. А пък Учителят каза: „Всеки, който псува Бога, той ще съзнае“. Аз рекох: „Те не съзнават.“ - „Ще съзнаят!“ - казва. - Ще дойде време да съзнаят“. Че те не трябва да псуват що е свято, те са много жестоки в езика. А иначе са гостоприемни и веселяци. Така Невидимият свят ги наказваше за псувните към Бога.

През 1941 г. германските войски през България навлязоха в Югославия и я окупираха. Министерството на просветата командирова български учители в Македония, да обучават децата от Македония, Моравско, Вранско, Скопско, Битолско, Охридско и пр. Мен ме назначиха в село Сувойница, Вранска околия, близо до град Сурдулица. От 360 подлежащи за учение ученици, едва 60 деца идеха, а останалите си пасяха свинете из гората. Тъй наречените моравски българи, за които България претендира, че са българи, нямаха капка любов към българите и към българщината. Титовите партизани и тези на Славчо Трънски действуваха в Църна Трева и не позволиха на назначените там български учители да водят занятие с техните деца. Така назначените учители цяла година бяха под гнета на страха, че някоя нощ ще дойдат партизаните да ги избият. Партизаните ги извели даже една нощ и ги наредили на редица и затъкнали пушките, но после казали: „Прощаваме ви сега, но не искаме да дохождате в селото! Няма да ни учите нашите деца!“ - и ги оставили. И после те вече цяла година седяха в Сурдулица, получаваха заплатите, а не ги върнаха в България да се занимават с деца.

Веднъж един добър приятел сърбин ми съобщи тайно: „Тая нощ ще бъдете нападнати и стреляни, затова повикайте войска от Сурдулица, да ви запази.“ Благодарение на тоя приятел, Вою Томов, ние останахме живи.

Хазяйката ми, у която живеех, имаше шест деца. Не можах да я убедя да изпрати нито едно дете на училището. „Не им трябва писменост на моите деца. Моят вепър (значи нерезът ми) не е писмен и пак си живее“ - думаше моята газдерица (хазяйка).
През есента на 1941 г. ме откомандироваха и след като съм си отишъл, партизани нападнали една нощ селото и запалили училището и го изгорили, да няма къде да обучават сръбските деца на български език. 

Източник: Изгревът на Бялото братство. Пее и свири, учи и живее. Сборник. Т. 16. Съст. В. Кръстев. София: Библиотека „Житен клас“, 2002, 75-76, http://petardanov.com/Izgrevi/Izgreva_Tom__16.pdf.