Панкратов, Г. „В нашата история няма по-очерняна фигура“: достоен ли е за паметник Иван Грозни. Превод от руски език Д. Григоров

„В нашата история няма по-очерняна фигура“: достоен ли е за паметник Иван Грозни

ТАСС, 14.10.2016, 12:00

Защо след 1584 г. в Русия не е направен нито един паметник на първия руски цар, а през есента на 2016 г. ще се появят наведнъж два

На 14 октомври в град Орел ще бъде открит първият в страната паметник на Иван Грозни — основателя на града, първия руски цар и един от най-противоречивите руски владетели. Предполага се, че паметникът ще бъде подарък за орловчани по случай 450-годишнината от основаването на града. Но поставянето му е възпрепятствано от дискусията, която се разгръща в обществото. В града се провеждат протестни акции.

Първоначално споровете възникват заради терена, на който трябва да се издигне паметникът – площта пред театъра на малкия зрител „Свободно пространство“. Обаче, впоследствие започва да се обсъжда и самата необходимост от подобен паметник. При това се намират негови противници и извън пределите на града, което очертава мащабите на спора.

„Обзалагам се, че след паметника на Иван Грозни в Орел ще сложат и паметник на Сталин“, убеждава събралите се на една от протестните акции столичната писателка и доктор на историческите науки Мариета Чудакова.

В резултат на обществената реакция (в това число и интернет-подписката) откриването на паметника се отлага, а в града се провежда допитване. В крайна сметка, както информира пред ТАСС първият заместник-губернатор на региона Александър Бударин, повече от 70% от жителите се изказват в полза на паметника. Същевременно му намират и ново място – до Богоявленския храм.

„Не на царя, а на основателя“

„Иван Грозни е основател на града и велик руски цар, обединител на руската земя. Той накара всички да се съобразяват с Русия и направи всичко, за да стане Русия Русия. Аз се отнасям с огромно уважение към силните ръководители, защото само такива ръководители са способни да водят към развитие“, – заявява губренаторът Потомски, обосновавайки необходимостта от откриване на паметника.

Губернаторът също така подчертава, че паметникът се изгражда не в чест на Иван Грозни в качеството му на историческа личност, а в знак на уважение към основателите на Орел.

„Да се постави паметник на Грозни като основател на града, ако това се потвърждава от документите, е приемливо. Но тогава би било добре да има скромен надпис „Основател на Орел“ – не повече. Човекът, основал града, заслужава паметник. Т.е. още веднъж: паметник на Грозни като държавен деец – не, но като основател на града – да,“ – отбеляза в коментар за regions.ru Валери Сударенков, екс-сенатор от Калужска област (в периода 2000–2015).

История и митотворчество

Като противници се изявяват и някои депутати, например, членът на фракцията на ЛДПР Алексей Диденко: „Всеки исторически актьор може да предизвика противоречиви мнения, още повече Иван Грозни. И съвременните изследователи и историците, които описват събитията на управлението му непосредствено след смъртта му, се отнасят твърде критично към личността му, която и до днес предизвиква множество спорове и пререкания. Ето защо, за да не дразним миналото, за да не дразним противниците на тази или онази личност, смятам, че трябва да се въздържаме от издигане на такива паметници. Нужно е да избягваме ситуации, които поляризират обществото и създават конфронтация“.

„Даже преди революцията не е възниквала необходимостта от увековечаване на паметта му. Все пак, когато се правят паметници, в това се влага положителен смисъл. Подобна стъпка трябва да се обоснове, а ако отсъства обосновка, то тогава веднага излизат спомените за други неща: опричнината, походът срещу Новгород... Всичко това свидетелства за тираничните склоности на Йоан Васлиевич и поставянето на един паметник няма да промени подобно отношение“, – споделя в интервю своето мнение протойерей Константин Головатски, свещеник в храма Успение на Пресвета Богородица в Мала Охта, който е и председател на отдела за младежта към Петербургската епархия.

В продължение на  няколко столетия църквата се отнася с неприязън към фигурата на Иван IV заради убийството на светия руски митрополит Филип, което е извършено през  управлението му и според някои предположения по негова заповед. Когато Филип застава начело на Руската православна църква, той веднага се изказва срещу опричнината: в началото тайно се опитва да убеди господаря, а после публично отказва да я благослови. Затова Филип е лишен от сан, а впоследствие – убит от Малюта Скуратов.

Противниците на паметника също така често винят Грозни за началото на Великата смута. Но с тази гледна точка не са съгласни всички.

„От гледна точка на обругателите на Грозни до Смутата се стига не благодарение на злодеянията на тези, които тровят близките на царя, кроят заговори и убиват царските деца, стараейки се да прекратят династията. Точно пък Иван Грозни, който с все сили укрепва централизираната държава и посвещава живота си на борбата с болярския сепаратизъм, е виновен за Смутата. Той бляскаво побеждава във всички решаващи военни кампании, но това като че ли това не е важно за онези, за които Грозни е злодей, именно защото е злодей“, твърди пред ТАСС Дмитри Лисенков, президент на фондацията за опазване на културното наследство Русский витязь.

Публицистът Святослав Князев предлага личността на Иван Грозни да се оценява по делата му и счита поставянето на първия паметник за „победа на историята над митотворчеството“.

„По негово време територията на държавата се увеличава около два пъти. Населението на Русия нараства между 30 и 50%. На изток и юг към Русия се присъединяват огромни територии, при това мнозинството от тях доброволно приема протектората на Москва. Построени са 155 нови градове и крепости. Именно Иван Грозни фактически създава в Русия първата постоянна армия – стрелецката войска. Иван IV прави много и за формирането на Донското и Запорожкото казачество, което трябва да пази южните предели на държавата.  В епохата на Иван се провежда Земски събор, а заедно с него е създадена система на представителна демокрация. Проведени са земска и съдебна реформа. Иван Грозни създава книгопечатането и въвежда систематичното училищно образование в Русия“ – изброява той.

„Петър сравнява дейността си с това, което успява да направи Йоан“

В допетровска Русия не съществува обичаят да се правят паметници. По-късно пречат представите за Иван Грозни като за тиранин.

В много отношения за формирането на тези представи способства историкът и литератор Николай Карамзин, който пише: „Изверги извън закона, извън правилата и вероятно не с всичкия си… Животът на тиранина е бедствие за човечеството, но историята му винаги е полезна за господарите и народите: да вселяваш омерзение към злото е да вселяваш любов к добродетелта. Гробовете са безчувствени; но живите се страхуват от вечното проклятие на историята, която без да поправя злодеите, понякога предупреждава за злодеянията, които са възможни винаги, понеже диви страсти свирепстват и във века на гражданското образование, повелявайки на ума да остава безмълвен или с робски глас да оправдава своите изтъпления“.

„С помощта на Карамзин най-просветеният господар на най-просветената, най-мощната и най-богатата държава в тогавашния свят се превръща в Грозни и в IV. Преди това той е наричан Иван Василиевич Първи, — обяснява за ТАСС Дмитри Лисенков. — Откъде в Русия има такава неприязън к фигурата на великия цар? Историята има прост отговор на този въпрос. Даже Петър тласка страната си към великите постижения на Грозни и видимо съзнателно или неволно сравнява дейността си с успехите на Йоан.“

В Съветска Русия е немислимо да се мисли за какъвто и да е царски паметник. Ето защо, впрочем, много наблюдатели откриват ирония в факта, че именно губернаторът-комунист (Вадим Потомски е член КПРФ) взема решението да се постави монумента. Отделно за отбелязване е, че Грозни го няма даже на паметника за хилядолетието на Русия. Но пък би било малко странно присъстствието на царя в паметник, издигнат в Новгород.

Между другото, и преди възникват идеи за паметник на Грозни. Сравнително неотдавна – през 2005 година.  Тогава в град Любим (Ярославска област) искат да увековечат първия цар. Местната администрация планира да поеме разходите, а с отливането на паметника според слуховете се наема самият Церетели.  

Жителите на градчето, споменато за пръв път в летописите през 1546 година, приемат идеята с ентусиазъм, но Ярославската епархия на Руската православна църква рязко се противопоставя. Ярославският и Ростовски архиепископ Кирил дори писмено се обръща към губернатора, областния прокурор и главния федерален инспектор. Той твърди, че осъществяването на замисъла би могло да доведе до най-непредвидими последици, да влоши криминогенната ситуация в района и като цяло да се превърне в „дестабилизиращ фактор“. В крайна сметка администрацията е принудена да се откаже от плановете си.

Сега позицията на църквата не се е променила на 180 градуса, но очевидно се е смекчила. По време на посещението си в Орел патриархът на Москва и цяла Русия Кирил казва, че макар цар Иван Грозни да е спорна историческа фигура, не бива да се забравя фактът на самото основаване на Орел, както не се забравя Петър I, който основава Санкт Петербург. Но изобщо не може и дума да става църквата да благослови паметника.

Грозни ще има гледка към Кремъла

Впрочем, на 6 август практически едновременно с началото на обсъжданията на паметника в Орел, в град Александров, Владимирска област, поставят основния камък на още един паметник на Иван Грозни. При това местните жители се надяват, че първият паметник на цар Иван IV ще се появи именно в техния град. Нещо повече, именно там трябва да се направи същия паметник, който се планира да се издигне в Орел. Но александровци го отхвърлят за „несходство“.

Фондация Русский витязь и скулпторът Васили Селиванов събират средства за новия паметник от април тази година.

Прието е решение, че паметникът ще се открие за 4 ноември – Деня на народното единство. Постаментът ще гледа през реката към Александровския кремъл, откъдето Иван Грозни управлява Русия в продължение на 17 години.

По този начин, в Русия, както в стария съветски филм, съвсем скоро ще има цели двама Иван Василиевича.  

Георги Панкратов

Превод: Д. Григоров

Източник: ТАСС