Откъс от книгата Resich, Alfred Alexander. Hot books in The Cold War. The CIA-Funded Secret Western Book Distribution Program Behind the Iron Curtain. Central Europe University Press. Budapest. 2013, 569 р. Превод: Джулия Кирилова.

Resich, Alfred Alexander. Hot books in The Cold War. The CIA-Funded Secret Western Book Distribution Program Behind the Iron Curtain. Central Europe University Press. Budapest. 2013, 569 р.

(„Горещи книги в Студената война. Финансираната от ЦРУ тайна програма за дистрибуция на западни книги отвъд Желязната завеса“)

Обширното изследване на Алфред А. Райх излиза от печат през 2013 г., малко преди неговата смърт. Работата му по проекта е определяна като големия труд на неговия живот. Проблематиката на Студената война е в основата на изследването, като Райх поставя акцент върху моделите на западна пропаганда и тяхното влияние върху обществеността и държавния апарат в страните от Източна Европа. Авторът анализира събитията около създаването на проекта за „тайните книги“ и по-късно изграждането на  детайлна мрежа, включваща финансиране, дистрибуция и събиране на лични данни от реципиентите. Любопитни са приложените писма от източноевропейци, които освен лични истории, представят и политическата реалност на Изток от Желязната завеса. Част от книгата на Райх разглежда важен период от съвременната история на България и представя малко известни факти за проникването на западната култура в страната. Към момента книгата не е преведена на български език, като това е сред основните пречки за нейното популяризиране сред академичните среди и широката българска общественост.

За автора

Алфред Александър Райх (1931–2013) е изследовател и университетски преподавател от унгарски произход[1].  Занимава се с въпроси, отнасящи се до международните отношения и в частност процесите в Източна и Централна Европа в периода на Студената война, както и демократичните промени след нея. През 1970 г. защитава докторска дисертация в Женевския университет, а от 1974 г. до смъртта си през 2013 г. се занимава с история на Студената война, дипломатическа и военна история, както и с въпроси на националната сигурност. В периода 1970–1981 г. вече като доцент е ръководител на курса за Западна Европа/НАТО и Източна Европа/Варшавския договор в Американския разузнавателен университет във Вашингтон, окръг Колумбия[2]. От 1982 до 1995 г. ръководи унгарския отдел за изследвания и оценка на Мюнхенската редакция на радио Свободна Европа[3]. Автор е на над 100 аналитични изследвания за Унгария и Централна Европа. След завръщането си в Унгария през 1995 г. е приет за член на Унгарския атлантически съвет и на Унгарската асоциация за външна политика. От 2002 до 2010 г. е професор по международни отношения и дипломатическа история в Икономическия университет в Измир, Турция. От 1983 г. до смъртта си е редовен гост-лектор в училището на НАТО в Оберамергау, Германия.

За проекта на „Тайните книги“

Под егидата на ЦРУ и под прикритието на Комитета за Свободна Европа[4] са финансирани редица проекти, които да направят възможна победата на западната доктрина. Дейността на радио Свободна Европа и радио Свобода[5] е приемана като един от основните лостове за влияние на Запада в Източния блок. Алфред Райх обаче обръща поглед към един не по-малко значим проект на Комитета за Свободна Европа, който е определян от създателите си като „Тайният план Маршал на Запада“. Трудът на Райх е публикуван през пролетта на 2013 г. Фокусът на изследването му пада върху детайлното разглеждане на дейността на проекта на „Тайните книги“, като включва сериозен набор от лични интервюта, архивни материали[6] и разсекретни документи[7], които обхващат периода от стартирането на програмата през 1956 г. до 1973 г.[8]

До създаването на проекта се стига, след като ръководството на Комитета за Свободна Европа отчита сериозната нужда от печатна пропаганда, която в симбиоза с дейността на радио Свободна Европа в крайна сметка да осигури трайното присъствие на Запада в съзнанието на обществата в Източна Европа и СССР. На практика идеята за „тайните книги“ се ражда след неуспеха на „Балонения проект“[9] (1953–1957). В основата на „балонените акции“ заляга изпращането на синтетични балони, пълни с листовки, до големи градове в Чехословакия като средство за разпространение на печатна пропаганда. В допълнение е изградена система за изпращане на писма до случайни реципиенти (по около 10 000 на месец). Включените теми са подбирани от редакторите на радио Свободна Европа в Мюнхен и разглеждат икономически, образователни и стопански въпроси. Използването на такива явни методи за разпространение на пропагандни материали предизвиква вълна от протестни ноти от източноевропейските правителства, вкл. от СССР, до американските посолства. Липсата на конспирация, както и незадоволителните резултати правят така, че година след избухването на Унгарската революция през 1956 г. програмата на практика спира да съществува.

Вземайки предвид нуждата от постоянна дистрибуция на печатна пропаганда и натрупания опит от „балонените акции“, ръководството на Комитета за Свободна Европа решава към Унгария, Чехословакия, Полша, Румъния и България да бъде изпращана литература, която да разчупи държавния информационен монопол. Литературата първоначално е подбирана на случаен принцип и цели да запознае реципиентите в Източна и Централна Европа със западните ценности и свобода на изразяване.  Тематиката и жанра на текстовете е изключително разнообразен. От образование, през архитектура и мода до кино и класическа и модерна литература. Възприет е принципът за ограничаване на пряката идеологическа пропаганда, за да се избегне интерес от страна на правителствените служби, който може да рефлектира освен върху дейността на Проекта, но и върху живота и безопасността на реципиентите. Системата за установяване на постоянна кореспонденция с източноевропейците първоначално е в периферията на програмните цели. По-късно обаче размяната на писма се оказва фундаментална за събирането на информация за реципиентите, желаната тематика и жанра на изпращаната литература. Проектът на „Тайните книги“ (или „Пощенският проект“) е разработен през 1956 г. по идея на Самюел Уокър[10], по това време вицепрезидент на Комитета за Свободна Европа. Работата по проекта продължава до 1991 г. под прякото ръководство на Джордж Миндън[11].

В дългосрочен план проектът за „Тайните книги“ се оказва доста по-успешен от „балонените акции“. Освен че съществува до самия край на Студената война, проектът допринася за изграждането на сложна мрежа от прилежащи неправителствени организации, фондации, издателства, книжари, дисиденти и обикновени нищо неподозиращи реципиенти в континентална Европа. Към края на 80-те години с основание можем да определим „тайните книги“ като съществена част от процесите, довели до демократични промени в Източна Европа и до разпадането на СССР.

„Горещи книги в Студената война“ от Алфред Райх

За значимостта на книгата на А. Райх говори фактът, че въведението към нея е написано от Марк Крамър[12], известен изследовател на Студената война. В отделни глави от изложението А. Райх се спира на предпоставките за създаване на проекта, нуждите на американската администрация и в крайна сметка изпълнението на стратегията за разпространение на западна пропаганда под формата на печатно слово в страните от Източния блок. Последователно в няколко глави (14, 15, 16, 17 и 18) са представени откъси от писма на респонденти, които чудесно се допълват от авторски анализ за нуждите на източноевропейската общественост. В последната глава Райх аргументирано обобщава влиянието на проекта, което донякъде отговаря на въпроса защо западната доктрина взема превес над съветската в края на миналия век. Райх отделя специално внимание на статистическите данни, които обобщават броя на отделните заглавия, изпратени до реципиентите, броя на изпратените книги, отговорите от реципиенти, получените запитвания за нови книги, а от 1963 г. до 1973 г. и данните за предаване на вече изпратени книги „от ръка на ръка“[13].

Трудът на Райх впечатлява освен с анализ на огромен документален архив, така и с детайлен преглед на културната, политическа и идеологическа ситуация в страните сателити, както и на влиянието, което „тайните книги“ оказват върху източноевропейците. Изследователското любопитство е само един от поводите, които подтикват Райх към по-задълбочен анализ на проекта. В периода 1967–1974 г. той се занимава с ръководството на програмата за Унгария[14]. Пряката ангажираност в дистрибуцията на „тайните книги“ и поддържането на контакт с реципиентите позволява на Райх години по-късно да представи с впечатляваща прецизност подробности около дейността на проекта и неговото развитие във времето. Това е и едно от големите достойнства на книгата наред с детайли около така сложно изградената чисто технична мрежа на финансиране, дистрибуция и в крайна сметка ангажиране на реципиентите в Източна Европа, Балтийските държави (до 1970 г.) и в Съветския съюз.

Иначе безпристрастната оценка на Райх, вероятно заради личната му ангажираност в проекта, на моменти акцентира върху особената роля на САЩ, без която демократичните промени в Източна Европа не биха били факт. Общ поглед върху статистиката, приложена в книгата, показва, че проектът съвсем за кратко в случая с Югославия, се занимава с дистрибуцията на книги, а в Албания такъв опит изобщо липсва. Обяснение за това можем да намерим в сложните взаимоотношения между Югославия, Албания и Съветския съюз от времето на Студената война. От статистическите данни става ясно, че усилията на Комитета за Свободна Европа, или в частност на американската администрация и служби, не са насочени към подтикване на демократични процеси в цяла Източна Европа, а само в сателитните на Съветския съюз държави. Това, разбира се, поставя въпроса доколко Западният блок е наистина ангажиран с демократичните промени и правата на отделния индивид, съществуващ в сянката на диктаторски режими (и приема ли Западът Енвер Ходжа и Йосип Броз Тито за лишени от диктаторски пристрастия), или стимулирането на демократизацията е просто инструмент за идеологическа победа над Съветския съюз? Със сигурност изследването на този аспект от дейността на Комитета за Свободна Европа би било полезно не само за академичните среди, но и за по-ясното разбиране на процесите от Студената война от широката общественост.

Разказът на Райх не е лишен от историчност – той прецизно проследява процесите на установяване и усъвършенстване на проекта от „балонените акции“ през успешното разкъсване на информационния монопол в държавите сателити до  отзвука на международната сцена, както и сред обикновените граждани отвъд Желязната завеса. Особена стойност на разказа придават писмата от реципиенти от Източна Европа, които пряко свидетелстват за достойнствата на проекта за „Тайните книги“. В случая с Румъния и най-вече България пощенската цензура е сериозно препятствие за поддържането на постоянна кореспонденция с хората от другата страна на Желязната завеса. В книгата Райх представя различни разкази, очертаващи българската реалност в контекста на правителствения информационен монопол. Писмата, изпращани от различни точки на Източния блок, са полезен извор на информация за националната политика на отделните държави сателити и за обществените образователни и информационни нужди[15]. Както и останалите държави, включени в изследването, така и българският пример не е лишен от куриозни моменти, разкриващи както проблеми, свързани напр. с липсата на учебници по френски език, необходими за провеждането на езикови курсове, така и такива, отразяващи страховете на ръководството на Комунистическата партия от „меката сила“ на Запада[16], олицетворена от  модни списания например. Българските държавните лидери приемат този тип печатна пропаганда като вмешателство във вътрешните работи на страната, което може да отдалечи българското общество от строителството на социализма по пътя, сочен от БКП.

Изследването на Алфред Райх, изградено върху непубликувани към момента документи за проектите, финансирани от ЦРУ, е важен принос в осмислянето на онези процеси, които в крайна сметка довеждат до победата на Запада в Студената война.

Джулия Кирилова

Магистърска програма „Дипломация и разузнаване“

Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“

Приложение

Chapter 18. Letters from Bulgaria despite Very strict Censorship. p. 481-503.

Превод: Джулия Кирилова

Писма от България въпреки строгата цензура

От петте държави от Източния блок, включени в „книжния проект“, България, заедно с Румъния, попадат под най-строгата цензура. Това е и една от причините отговорите и запитванията за нови книги да са по-скромни в сравнение с тези от Полша, Унгария и Чехословакия. През цялата 1963 г. с изключение на месец декември България изпреварва Румъния в класацията по получени отговори от респонденти. През март са получени 47 отговора и 62 запитвания, които през ноември достигат до 108 отговора и 66 запитвания, като и отговорите, и запитванията спадат под 100 през декември[17]. Година по-късно данните за получени книги в страната са едва 41, а запитванията за нови – 40[18].  През февруари 1965 г. са регистрирани данни за едва 23 получени книги и 29 запитвания, а през април съответно 58 получени към 91 запитвания. Отговорите от респонденти се увеличават през декември, като достигат до 104 в сравнение с предишните десет месеца, когато те са средно около 50. Това включва запитвания за 162 книги и данни за получени 56. Отделът за преса и специални проекти предполага, че засиленият интерес се дължи на предаването от уста на уста за съществуването на „книжния проект“. До юни 1966 г. броят на запитванията за книги достига до 174, като в сравнение с май те са едва 106. През следващата 1967 г. получените писма от България се увеличават, като февруари е третият пореден месец с получени над 100 писма, за сравнение през декември 1966 г. те са 105, през януари 1967 г. 102, а през февруари 1967 г. 131. Писмата продължават да се увеличават, като през март са получени 171, през април 182, през март 186, а през юни 202. През първата половина на 1967 г. положително до реципиентите са достигнали 1 222 книги и са получени запитвания за други 1 120, като статистиката отчита сериозен ръст в сравнение с предходните години[19]. През цялата 1967 г. българските реципиенти приемат общо 2 346 книги и изпращат запитване за общо 2 010[20].  Статистиката за следващата година показва малка промяна – 2 683 получени книги и 2 380 запитвания за нови, поставяйки България далеч зад останалите четири източноевропейски държави.  През последните два месеца на 1968 г. Отделът за преса и специални проекти изпраща 4 530 книги до България и получава 549 отговора от реципиенти и 734 запитвания за нови книги[21].

Размяната на книги между трите  основни библиотеки в България – Националната библиотека, Столична библиотека и Библиотеката на Варненския университет – и Обществената библиотека в Ню Йорк, спонсорирана от Отдела за преса и специални проекти, е в основата на установената кореспонденция с българските реципиенти. За пръв път българските библиотеки заявяват списък с книги на политическа тематика, които са събрани за период от 3 месеца (списъкът с посочената литература е изпратен от библиотеката в Ню Йорк до Отдела за преса и специални проекти през май 1964 г.). Приблизително 1/3 от 92-те поискани заглавия  от трите български библиотеки е свързана със съветската политика или е антикомунистическа. Включително The New Face of Soviet Totalitarianism („Новото лице на съветския тоталитаризъм“ [22]) на Адам Уам, Freedom in the Western World („Свободата в Западния свят“) на Хърбърт Мюлер, How Russia is Ruled („Как е управлявана Русия“) на Мерле Фейнсод и A Key to Soviet Politics („Ключ към съветската политика“) на Роджър Петибридж. Отделно от споменатите вече библиотеки, тази на Българската академия на науките предлага размяна на книги с френски спонсори, включително с библиотека XXème siècle в Париж. Последната на практика вече е установила обмен с Националната библиотека в София[23]. Университетската библиотека в София потвърждава получаването на книги и изпраща запитване за нови 20. „Нашите читатели приемат тези публикации с голям интерес“, пишат от библиотеката, „и откакто нямаме други възможности да се сдобиваме с тях, разчитаме на вашето разбиране. Най-учтиво бихме искали да ви уведомим, че Столична библиотека предоставя за ползване изпращаната от вас литература на всички университетски библиотеки в страната“[24]. Издателите на чуждоезична преса в страната също предлагат размяната на  различен тип публикации с Penguin Books в Англия. „Ще изпратим копия от вашия списък справочници на различни културни организации, които със сигурност ще поръчат някои от тях. Изпращаме ви списък с нашите публикации и колекция от романи и разкази, с предложение за тяхното публикуване“[25].

Формулярите за подаръчни книги от приложен списък подтикват реципиентите да изпратят 12 заявки за чуждоезични и исторически книги, като запитванията идват предимно от провинциални градове. През януари пристига само едно запитване от Университетската библиотека във Варна. 32 формуляра са изпратени през февруари и март 1966 г., като обратно пристигат само 2 запитвания – и двете от библиотеки[26]. Запитванията за подаръчните книги продължават да са ниски. По 100 формуляра месечно са изпратени през септември и октомври 1967 г. до професори, студенти, правителствени представители и други. Една от формите предлага набор от английски заглавия за студенти по английска филология; другите два формуляра, които са изпращани заедно, предлагат избор от 3 книги от списък с 20 заглавия, включително английска литература, езикознание, изкуство и история, а другият формуляр предлага избор на 3 книги от списък с 15 заглавия на тема мениджмънт и бизнес. До края на октомври пристигат само 9 отговора, като 4 са по програмата по Подаръци и размяна със Софийския университет, но така или иначе формулярите са изпратени единствено до студенти в Университета. Вероятно или студентите са се страхували да отговорят лично и са използвали Университетската библиотека като посредник, или формулярите им са върнати в Университета и са използвани от него, за да поръча книги за собствения си фонд[27]. По 100 формуляра месечно са изпращани до България през цялата 1968 г.[28]

През 1967 г. регулярна кореспонденция е установена с редица български библиотеки, университети и културни институции. Националната библиотека в София приема голям набор от книги и изпраща запитване към един от спонсорите, който включва списък с нови 93 заглавия, свързани с философия, психология, история и икономика. Изпратено е запитване за различни поредици от университетски издателства, които да бъдат изпратени до Националната библиотека по програмата за размяна. Подобни запитвания често са получавани и от Българската академия на науките, Софийския и Варненския университет и Института за изследвания на икономиката и финансите в Свищов[29]. Контактът с български институции се развива през 1967 г. Софийският университет е отворен към получаването на западни книги. Директорът на департамента за Подаръци и размяна пише до трима от спонсорите на Отдела за преса и специални проекти със запитвания за 91 книги. Списъкът включва редица научни заглавия, както и речници и справочници. Също така и броеве на The New Yorker, Newsweek, Vogue  и някои книги, свързани с мениджмънт[30].

Редовна кореспонденция е установена и с Българската академия на науките, като освен отговор за получените книги са изпращани и запитвания за нови, включително на теми, свързани с американската живопис, изкуство и фолклор. Към 1968 г. Отделът за преса и специални проекти става основен доставчик на книги към Академията, която само в едно писмо изпраща запитване със списък от 25 заглавия[31]. Институтът за външна търговия и анализи в София потвърждава получаването на Worldwide International Economic Institutions („Световни и международни икономически институции“) от Ървин Хекснер, изпратена от Британското общество за разбирателство, с ръчно написана бележка на български език, което подсказва, че книгата е предвидена за превод. Институтът за икономика „Карл Маркс“ получава копие от списанието National Geographic и изпраща запитване за годишен абонамент с придружаващ коментар „предложението Ви предизвика голям интерес, предложението е прието“[32]. Университетската библиотека в София изпраща запитване за 18 книги и абонамент за 28 периодични издания, включително Mussolini and Italian Fascism („Мусолини и италианският фашизъм“) от Уилиам Халперин, Soviet Russian Imperialism („Съветсият руски империализъм“) от Виктор Матей, Martov: Political Biography of a Russian Social Democrat („Мартов: Политическа биография на руския социалдемократ“) от Израел Гетзлер, British Constitutional History since 1832 („Британска конституционна история от 1832 г.) от   Робърт Шуйлер и Корин Уестън[33].

Отговорите и запитванията от отделни индивиди остават в ниския регистър, особено в сравнение с тези от останалите държави от Източния блок, вкл. и от Румъния. Тригодишно закъснение с отговор от Научноизследователския институт за зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив е обяснено с едногодишното пребиваване на директора извън страната[34]. На следващата година откровен български реципиент пише: „Вашето предложение е приятна изненада […], особено ако вземете предвид ситуацията в моята страна“[35]. Запитвания пристигат от хора, които са разбрали за подаръчните книги от свои приятели, които са получили формуляри през 1962 г. Партиен функционер от администрацията на Варненския университет пише до Larousse (френска издателска къща) с „най-добри пожелания по повод националния празник на Франция 14 юли, който аз винаги съм уважавал и обичал“. Директорът на департамента за Подаръци и размяна на Националната библиотека пише до библиотека XXème siècle: „Ще се радваме, ако разменните начала между нас продължат да се развиват“[36].

През август 1964 г. мнозинството от отговори и запитвания е от отделни индивиди и по-малко от библиотеки, а няколко човека пишат, че не са получили книгата или списанието, за чието изпращане са били оповестени. Запитванията показват интерес към американска литература, помагала за превод от френски и френска литература[37]. За разлика от предишните месеци, в края на 1965 г. се наблюдава покачване в броя на получените писма и съответно на кореспондентите. В същото време е трудно да се заключи дали тази тенденция ще се запази или става въпрос за временно покачване. Повечето от респондентите са физици, техници или учени, които просто благодарят или изпращат запитвания за нови материали в своята сфера. Редица писма са получени от професори, писатели, журналисти и артисти[38]. В следващите години са регистрирани и спонтанни запитвания, като от време на време някой от респондентите, с които вече е установена връзка, изпраща списък с имена на свои приятели, които също искат да получат книги[39]. Доктор от София пише до Международния печатен институт в Лондон с молба за книги, отнасящи се до американската и европейска история, като включва и имената на 4-ма човека, които също биха искали да получат книги. Като най-обещаващ е регистриран фактът, че българските реципиенти дават адресите на спонсорите на Отдела за преса и специални проекти на своите приятели или изпращат техните адреси до самите спонсори. От своя страна те също изпращат искания за книги или молят спонсорите да изпратя формуляри до други хора. Учител по английски от Габрово, който получава списък от книги, пише: „Преписах списъка и формуляра и дадох копия на някои от моите колеги и приятели от Габрово и София – надявам се, че не съм сторил нищо лошо, наистина съм заинтригуван от вашата схема – толкова съм доволен и благодарен за книгите, които ми изпратихте миналата зима“[40]. През 1969 г. имената и адресите на спонсорите на Отдела за преса и специални проекти, продължават да се предават от ръка на ръка, като биват получени редица писма, в които е включен или адресът на близки до реципиента, които също искат да получат книги, или просто оповестяват, че адресът на спонсора е бил предаден и на други лица[41].

Литература и език. Запитвания на отделни личности показват сериозен интерес към американска и английска литература, както и френска литература, култура и превод. Това са и книгите, които най-често са регистрирани като успешно получени от реципиентите. Също така има запитвания за речници и антологии. Главният редактор на вестник „България“ благодари за получената Fifty Years of English Literaturе („Петдесет години английска литература“) от Уилям Чейн, като добавя: „представих книгата на библиотеката към Чуждоезичния център, който публикува нашия вестник, тъй като смятам, че така повече хора ще имат достъп до нея, отколкото ако я държа при себе си“[42]. След месеци на мълчание Боян Болгар, добре познат автор, получава книгата на Фокнър и Максим Хеман Histoire de la littérature polonaise („История на полската литература“). Писмото му от 17 ноември 1964 г. пристига като отговор на писмо от спонсора с дата 20 септември 1964 г. През март същата година Болгар е строго критикуван от в. „Работническо дело“, официалният орган на Българската комунистическа партия, и закъснялото получаване на книгата вероятно е резултат от изпадането му в немилост пред властите[43].

Учител по английски от Велико Търново, който получава The Penguin Encyclopedia под редакцията на Джон Шумершале и American Literature („Американска литература“) от Бартол Керн, Александър Нийдълман и Морис Кралфорд, пише: „[…] липсата на книги и невъзможността за тяхното получаване са една от причините за затруднения в работата ми с английския език и литература.“. Той отправя искане за книги на английски и изпраща контактите на трима свои ученици, които също биха искали да получат книги[44]. Студент от Софийския университет отбелязва сериозната липса на английска литература. Той пише, че трябвало да се яви на изпит по английска литература от XVIII век нататък, но „проблемът е, че книгите, които трябва да прочетем, не са достъпни в България […] Не можем да намерим дори книги, които да ни дадат поне обща представа за периода.  Единственият източник на знание са лекциите на нашия професор […] Единственото нещо, което може да се намери в нашата библиотека, са няколко копия на книги от XVIII и XIX век, написани от руски критик на английската литература. Още повече, че те са публикувани на руски език“[45]. Наблюдава се увеличаване на запитванията за учебни помагала за обучение на английски език. Пет писма изпратени от София пристигат със сходни молби за две книги от формуляра на Отдела за преса и специални проекти. Изглежда, че две от тези писма за изпратени от съпруг  и съпруга, а останалите три – от членове на друго семейство[46].

Добре познат софийски учен и лингвист изпраща благодарствено писмо за книгата The Teaching of Modern Languages („Преподаването на съвременни езици“) и пише: „Тази книга ще бъде от голяма полза за мен, тъй като в момента пиша поредица от учебници на английски език, те са един вид експеримент към новосъздадения Център по сугестология към Министерството на образованието в София. Невероятно е усещането, да можеш да научиш на над 100 думи и фрази всекидневно начинаещи ученици единствено с помощта на интонацията и музикален фон.“[47] Библиотекарят на Висшия педагогически институт „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново подчертава липсата на учебници по английски език и книги по лингвистика. Пишейки за първи път и по своя инициатива, той изпраща запитване за 9 книги по английска лингвистика и добавя: „Нашите читатели проявяват силен интерес към тези публикации и тъй като нямаме друга възможност да се сдобием с тях, разчитаме единствено на вашето разбиране“[48]. Писмо до Международния консултативен съвет заявява: „Много Ви благодаря, че ми изпратихте учебник по английска граматика. Той се оказа изключително полезен лично за мен, както и в преподавателската ми работа с тези, които са нетърпеливи да научат английски език. […] Имам спешна нужда от книги, които да подпомогнат учебния процес по отношение провеждането на всекидневни разговори“. Професор от Софийския университет пише: „За мен е удоволствие да получа тези прекрасни книги […] Те ще бъдат от голяма полза за мен и методиката ми на преподаване.“ Той дава и името на свой колега, който също би желал да получава книги[49].

Реципиент от провинциалния град Калофер благодари за  английската граматика, която е получил и пише: „Интересувам се и от книги за ученици от 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти клас. Много приятели ме молят да науча децата им на английски език и имам нужда от тези помагала за тях.“[50] Учен-инженер пише, че краткият речник на Оксфорд, който е получил, „стои постоянно на бюрото му от около година, докато подготвя българо-английски речник за механици инженери, с помощта на своя колега Стефан Семерджиев“[51]. Лектор от Варненския университет  благодари за 4 книги на английски език и пише, че те ще „улеснят сериозно процеса на преподаване“. Той вижда учебната програма по английски като начин да разкрие „цялото величие на езика на Шекспир и неговата родина“[52]. Възпитаник на Английския колеж в Истанбул, чието семейство е изгонено от София преди години, благодари за синонимния речник на университетското издателство на колежа „Роджет“ под редакцията на Филип Морхед и моли за още 11 заглавия. Той е живял в Калофер, малко балканско селище в близост до Пловдив, където давал частни уроци с помощта на книги, получени чрез Отдела за преса и специални проекти[53].

Френска език и литература. Писател от София спонтанно изпраща 12 писма до изданието „Seghers“ в Париж, спонсор на Отдела за преса и специални проекти, адресирано до френски автори, включени в корицата на френска книга, която е получил по-рано. Той моли авторите за подписани копия от техните книги, които да бъдат изпратени по пощата, за да може след това той да се заеме с техния превод[54]. Той продължава дейността си, като на следващия месец пише до други двама автори от „Seghers“. В едно от писмата си до Чарлз Молин,  автор на книга за Луис Масън, той отбелязва: „Френската поезия е моята слабост и отворен прозорец към великите постижения на човешкия дух“[55]. Повече от половината запитвания са за литература и учебни помагала. Комунистическият писател и преводач Георги Мицков отправя запитване за 61 книги с френска поезия, и добавя, че има нужда от тях, за да състави антология на френската съвременна поезия на български език. Той моли книгите да бъдат изпратени до редакцията на вестник „Народна култура“, официалния орган на Министерството на образованието и до държавното издателство[56]. На 20 ноември 1965 г. Националната библиотека получава 3 книги с френска литература, за които е изпратила запитване на 2 ноември - изключително кратък срок за доставка, като по всичко личи, че пощенската цензура е избегната[57].

Френски респондент, работещ върху с антология на френската литература на български език, получава книги от различни френски поети и отбелязва, че антологията е почти готова. „В момента започваме работа по антология на английската поезия“ и допълва: „Бихме искали да съгласуваме проекта с антологията, публикувана от Вас“. Учител по френски пише: „Моите студенти, бъдещи инженери, електротехници и механици, учат френски  с любов и са нетърпеливи да се докоснат до Вашите книги на тази тематика“[58]. Професор по френски от Института по икономика и финансови изследвания в Свищов потвърждава получаването на 24 книги, повечето речници, но и текстове на френски, както и 4 аудиозаписа. Той добавя, че е организирал курс по френски език за напредналите си студенти и отделен за асистентите, преподаващи в Института. Той разказва и за трудностите при получаване на книгите. „Строго ни е забранено да изпращаме запитвания (за книги) до френското посолство в София. Нямаме чужда валута и сме принудени или да живеем далеч от прогреса на френската образователна система и издателска дейност, изправени пред предизвикателството да преподаваме жив и развиващ се език, или до известна степен да се унижим, като поискаме безплатни учебни помагала и лингвистични материали“. Неговото писмо стряска френската общественост. „Руският е задължителен за всички ученици […] Те могат да избират между френски, английски и немски като втори език. Около 70% избират френски, около 20% немски, а под 10% английски“[59].

Професор по икономика от Свищов, интересуващ се от изкуство и литература, пише до спонсор в Париж с молба за абонамент за френското издание La Quinzaine littéraire: „Учех френски и добре познавам френската добронамереност и вярвам, че няма да откажете на молбата ми.“[60] Професор по френски език се оплаква от липсата на френски книги с български превод и добавя: „Ученето на френски има дълбоки корени в България. Около 60% от нашите студенти учат френски […] Въпреки това съм изправен пред известни трудности. Икономическите и културни връзки между моята страна и Франция са силно ограничени. Това създава трудности в работата ми. Ще се радвам да направя всичко възможно, за да ангажирам младите хора с демократичния дух на френската култура, но увереността ми е ограничена, тъй като нямам достатъчно документи […] Модерни технически материали, включително и произведения на съвременната френска литература са абсолютно липсващи.“ Две години по-късно вероятно същият професор моли за няколко френски книги и добавя бележка на френски: „Културните и икономически връзки между моята страна и Франция са силно ограничени и това затруднява работата ми. Ще направя всичко възможно, за да може младите хора да опознаят демократичния човешки дух на френската култура, но увереността ми е малка, тъй като не разполагам с достатъчно информация […] Творби на класически и съвременни френски автори не се продават в България, като същото се отнася и за аудио-визуалните материали от Франция.“[61] Той отбелязва, че професор по немски език  е в далеч по-добра ситуация, защото получава книги и материали от немска издателска къща и Немския културен център в София, докато на него му лисват всички тези материали на френски език. Никакви книги на класически и съвременни френски автори не се продават в България, а поръчки се правят единствено от частни лица чрез българския вносител на чуждоезична литература „Хемус“ и трябва да бъдат платени в конвертируема валута, докато заплатите се плащат в националната валута. „Моят проблем е сходен с този на повечето професори по френска филология в моята страна […] трудно е да бъде изпратено запитване. Срамувам се, но какво мога да сторя. Чаках двадесет години затоплянето на отношенията между България и Франция. Животът ми премина в чакане и все още не мога да се справя с лингвистичния въпрос, който представлява толкова голям интерес за мен.“[62]

След като получава книгата Culture et civilisation françaises („Френската култура и цивилизация“), професорът по френски език във Висшия институт по икономика и финанси в Свищов се оплаква: „Икономическите и културни отношения между моята страна и Франция са сериозно ограничени, няма никаква възможност за получаване и използване на френска литература. За период от двадесет години на практика френски книги не бяха продавани в България.“[63] Университетската библиотека в София пише до френски спонсор: „Интересът на нашите читатели към френска литература е особено висок, а Вашите благородни усилия да ни снабдите с френска литература заслужават сериозно уважение“[64]. Професор от София получава философски речник на френски език. „Вашият речник е изключително творение“, казва той, „и е незаменима част от нашето ежедневие“. Той изпраща запитване за още два речника, единият от тях за френската модерна литература, защото в младите хора се заражда сериозен интерес по темата[65]. Директорът на библиотеката на Българската академия на науките изпраща запитване за 25 книги, включително 15 за регионалното устройство и особености на Франция[66]. Литературен критик от София пише до изданието „Seghers“  с молба за копие от Anthologie de la poésie bulgare („Антология на българската поезия“) на Невена Стефанова, публикувана през 1968 г. Българските власти не разрешават дистрибуцията на книгата при нейното издаване[67]. 

Окуражаващ е фактът, че все повече писма със запитвания за книги започват да пристигат от студенти и млади хора. Студент последна година в Софийския университет моли френски издател за 6 заглавия, повечето от които свързани с физиката, но също така списъкът включва и художествена литература.  Той пише: „Ще бъдете ли така добри да ми обясните как мога да получа тези книги, като се имат предвид трудностите с намиране на чужда валута?“[68] Един поет и преводач моли за книгата на Маргарет Юрсенар  Constantin Cavafy („Константин Кавафис“) и още 5 френски книги[69]. Преводач получил Der Prozess („Процесът“) на Франц Кафка и Das Schloss („Замъкът“), пише, че първата ще бъде публикувана в края на 1966 г. или началото на 1967 г. Двата тома са използвани от един от неговите приятели в университета, който подготвя литературна критика за произведенията на Кафка. „Бих искал да ангажирам широката аудитория с Кафка и значението на неговите кратки истории, публикувайки някои от тях в нашата периодика.“[70] Има интерес към Anthologie de la poésie polonaise („Антология на полската поезия“) от Константин Желенски[71]. Въпреки зоркия контрол и цензура, запитванията за литература и учебни помагала за изучаване на чужди езици остават многобройни до 1969 г. Ученик от френската гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна, който често превежда френски текстове, пише, че разполага единствено с един френско-български речник и моли за допълнителни материали[72].

Театър. Представител на Балканския сатиричен театър[73] в София изпраща запитване за 19 книги, вкл. Франц Кафка, Джеймс Джойс, Торнтън Уайлдър, Бекет и Бречет[74].

Философия. La philosophie contemporaine en Europe („Съвременна европейска философия“) на Юзеф Мария Боченски е поръчана от Националната библиотека в София[75].

История. Поредицата на професор Гастон Сергерет La présence de la Bulgarie dans les lettres françaises („Българското присъствие във френската литература“) и Symeon le Grand („Симеон Велики“), продължават да предизвикват голям интерес[76]. Запитване за 28 книги има от Софийския университет, вкл. Reflections on Modern History („Размисли върху съвременната история“) от Ханс Кон, книги за руската история и култура, както и книги за западната цивилизация[77].

Социология. Директорът на Отдела за кономически изследвания към Българската академия на науките изказва благодарности за Political Sociology: Selected Essays („Политическа психология: Избрани съчинения“) от Луис Косър и добавя: „Надявам се, че ще бъдат от полза на моите колеги, а и на мен на полето на икономическите изследвания.“[78]

Икономика. Благодарностите от Държавния комитет по планиране са редки, но ръководителят на международния отдел признава достойнствата на получената книга по икономика и добавя: „Надяваме се, че няма да забравите нашия държавен комитет […] или с други думи да ни изпратите нови книги.”[79]

Медицина. Пристигат редица запитвания за книги по медицина, психология, а това показва, че липсва страх от страна на лекарите да изискват медицински списания на немски език. Няколко човека, видяли писма, изпратени до техни приятели, предлагащи безплатно подновяване на абонамента за Münchener Medizinische Wochenschrift („Мюнхенски медицински седмичник“), изпращат молба за включването им в тези абонаменти[80]. Немският лекарски календар от 1965 г. включва включва данни от редица болници, медицински институции, вкл. и от видни лекари. Директорът на Центъра за медицинска документация към Министерството на здравето и социалните грижи в София пише: „Тези книги са изключително полезни за нашата библиотека, която е посещавана от десетки лекари всеки ден.“[81] Към май 1966 г. лекарите са най-голямата отделна група от български респонденти, получили 26 книги и изпратили запитвания за абонамент за  La Revue médicale („Медицински преглед“) на немски и френски език. Един лекар пише, че към момента живее в Западна Германия, но е писал на майка си в България с молба да изпрати Was gibt es Neues in der Medizin? („Какво е новото в медицината?“) на негов немскоговорящ колега[82]. Лекарите остават най-голямата отделна група и през 1967 г. с доста запитвания за абонамент за медицински списания. През първите два месеца на годината нови 15 запитвания пристигат за Revue Médicale („Медицински преглед“), получени са 60 запитвания от изпратени общо 75 оферти, изпратени до лекарите в България[83]. Получени са 6 запитвания за Almanach für die Ärztliche Fortbildung („Алманах за медицинско обучение“), 2 запитвания за подновяване на абонамента към Medizinische Wochenschrift („Медицински седмичник“). Интерес предизвиква предложението за годишен абонамент към Fortschritte der Medizin („Медицински напредък“), изпратено до 35 лекари, като 16 от тях връщат отговор[84].

През май и юни 1967 г. 48 писма пристигат от лекари и психолози, които са получили 50 книги, вкл. 43 запитвания за 53 книги. Дванадесет лекари получават копие от Medizinische Monatschrift („Медицински месечник“) и молят за годишен абонамент. Дузина други приемат офертата за годишен абонамент за месечното издание Universitas („Университет“). 25 копия от Almanach für Neurologie und Psychopatologie („Алманах по неврология и психопатология“) са изпратени със запитване за годишен абонамент, което предизвиква 15 отговора със запитване за абонамент[85]. Тhe Almanach für Neurologie und Psychiatrie 1967 („Алманах по неврология и психиатрия от 1967 г.“) е изпратен до 25 лекари, като потвържденията за успешно получаване са 14[86]. Медицинските годишници продължават да бъдат сред най-търсените. Was gibt es Neues in der Medizin? („Какво е новото в медицината?“) – годишникът от 1965-1966 г., публикуван от издателство „Schlutersche“ в Хановер, е изпратен до 80 лекари, като 56 потвърждават получаването му[87]. Френските медицински списания са изключително популярни. Лекарка от Бургас изпраща молба за La Revue de médecine („Медицински преглед“)[88]. От общо 30 отправени оферти, 27 лекари изпращат запитване за абонамент. Получени са 6 запитвания за подновяване на абонамента към Journal de médecine de Paris („Парижки медицински журнал“), като се очаква да бъдат получени още подобни запитвания[89]. Медицинският офицер за връзка на източноевропейското бюро на компанията „Winthrop Products Company“ пише от Англия дали може да препрати към Института по бизнес и планиране в Лондон имената и адресите на лица с медицинска професия от Източна Европа, с които е установил контакт докато пътува и които имат интерес да научат английски и да се запознаят с английската култура[90].

Психиатри и психолози са особено нетърпеливи да получат западна литература в тяхната научна сфера. Доктор от психиатричната клиника в Бяла (окръг Русе) пипе: „За съжаление, не мога да открия такива книги тук. Ето защо ще бъда изключително благодарен, ако бъдете така добри да ми изпратите книги, разглеждащи тази тематика.“[91] Директорът на психиатричната клиника в Бяла пита за книги на тема психиатрия и психология, защото те „ще бъдат изключително полезни за мен като психиатър, а снабдяването с тях тук е доста трудно“[92].

Изкуство. Получени са редица запитвания за книги на тема изкуство, музеи и справочници. Български художник и критик изпраща запитване за книга, която да му послужи при подготовката на лекции за Оноре Домие[93]. Galerie Lambert получава трогателно писмо от дизайнер на театрални костюми, който също така работи и като интериорен и графичен дизайнер, който прави графики за български павилиони за Пловдивския панаир и подобни събития в чужбина. Запитването му е за книги за съвременни пластични изкуства и архитектура и добавя: „Не мога да ви се отплатя за тази огромна помощ, особено откакто е невъзможно да се сдобия с чужда валута. Мога единствено да предложа да се заема с графичния дизайн на някои от кориците на книги за издателството, с което работите“[94]. Три големи библиотеки откликват на запитването за коментари към Peinture abstrait („Абстрактна живопис“) на Майкъл Сеуфор. Коментарите им бяха учудващо емоционални, при положение, че официалната правителствена политика в България отхвърля като цяло абстрактното изкуство.  Националната библиотека в София пише: „Трудно е да се каже кое е по-впечатляващо – печатът, подвързването или перфектната репродукция на композициите. Трудът на Сеуфор несъмнено притежава огромна научна и литературна стойност. Книгата включва всичко, което е необходимо да се знае за абстрактното изкуство.“ Директорът на Университетската библиотека във Варна казва: „Но ако този труд ни е пленил, въпреки нашите марксистки пристрастия, ако ни е очаровал, то това несъмнено се дължи и на работата на великата издателска къща Flammarion.“ Коментарът на Университетската библиотека в София е по-обран, но все пак положителен: „Трудът е изключително интересен и ние веднага ще го предложим на вниманието на нашите читатели. Откакто абстрактната живопис не съществува в България, ние сме неспособни да отправим критичен коментар относно книгата. Въпреки това смятаме, че по-задълбочено въведение в социалната стойност на този клон от живописта би бил доста полезен.“[95]

Около половината от писмата от април 1965 г. са адресирани до Galerie Lambert в Париж и включват доста запитвания за книги, свързани с изкуство и архитектура, както и за каталозите на галерията, които представят експозициите в нея. Националната библиотека в София пише дълго писмо до галерията с предложение за размяна на книги. Няколко отделни лица се осмеляват да изпратят запитване за книги, разглеждащи абстрактното и сюрреалистичното изкуство. Все пак се срещат запитвания и от Българската академия на науките и Съюза на българските писатели. Получавайки книга за абстрактното изкуство, художник от София, вероятно за да предпази себе си, пише: „Изкуството ми е реалистично, в този ред на мисли съм убеден, че изкуството, което е истинско и пълно с истина, е необходимо на обществото. В България течението на реализма е прието като фундаментално за всички изкуства“. Той добавя, че през април ще бъде в Париж и „ще има удоволствието да покаже някои от своите картини“[96]. За пръв път директорът на Националната галерия за изкуство благодари за получаването на The Washington National Gallery („Националната галерия във Вашингтон“) от Барнет Нюман[97]. В допълнение много лекари са нетърпеливи да получат книги, свързани с литература и изкуство. Получени са 68 запитвания за получаване на 100 комплекта от по 5 пакета, които разглеждат творбите на Едгар Дега, Хаим Сутин, Умберто Бочони, Пиер Бонар, Оскар Кокошка. В допълнение от 100 книги за Джордж Брак, 56 са получени успешно[98]. 

Архитектура. Изпращането на отделни копия от немски архитектурни списания с оферта за годишен абонамент за архитекти и инженери е успешно. Първоначално са получени само няколко запитвания за подновяване на абонамента за немското архитектурно списание Besser Wohnen („По-добър живот“)[99]. В писмо от архитектка изглежда, че режимът в България явно поощрява експерти да получават книги в тяхната сфера от външни източници. Тя пише: „Въпреки усилията ми да получа списанието нелегално, не постигнах успех. След това получих официално уведомление, че благодарение на дарители някои професионални кръгове са получили литература в тяхната сфера и че получаването на желаното от мен списание е възможно […] Моля Ви да добавите името ми в списъка с архитекти-специалисти, които получават външна помощ.“[100] Две официални правителствени агенции – Стопанското предприятие за жилищно строителство и Регионалната организация на чертожниците – и двете ситуирани в Бургас, изпращат запитване за подновяване на абонамента за Baumeister („Строител“). Обикновено подобни запитвания ставали посредством библиотеките, а не от името на правителствена агенция[101]. Изпратени са 50 копия от немското списание Raum, Architektur und Wohnform („Пространство, архитектура и начин на живот“)  с предложение за годишен абонамент, в отговор са получени 31 искания за абонамент[102].

Почти половината от получените 50 писма през октомври 1965 г. включват запитване за абонамент към немско списание – Münchener Bauzeitung („Мюнхенски строителен журнал“), Möbel („Мебели“), Raum, Architektur und Wohnform („Пространство, архитектура и начин на живот“), Innendekoration („Интериорен дизайн“). Инженер от София, който получава копие от Möbel und Raum („Мебели и пространство“) пише, че е изпратен на работа в Котбус, Източна Германия, за една година. Той пита дали списанието може да му бъде изпращано там и ако не, дали спонсорът ще може да продължи да го изпраща на жена му в София[103]. Няколко инженери и архитекти благодарят за получените броеве на Schweizer Heim („Швейцарски дом“) и молят за годишен абонамент[104]. 25 копия от Neues Bauen in Japan („Нови конструкции в Япония“) от Удо Култерман са изпратени с препоръчана поща и всички достигат успешно до получателите си[105]. 27 запитвания за Deutsche Bauzeitschrift („Немски строителен журнал“) и Architektur und Wohnform („Пространство, архитектура и начин на живот“) и 5 за Baumeister („Строител“) – 4 от тях са от правителствени агенции в Бургас, Карнобат, Ловеч и Кюстендил, а петото от професор в Техническото училище за архитектура и инженерство в София[106]. Верлаг Георг Кауей, спонсор на Отдела за преса и специални проекти, се връща от софийското книжно изложение през есента на 1968 г. с имената и адресите на 15 архитекта, които „спешно“ искат годишен абонамент за Baumeister („Строител“). Представителят на издателството добавя: „Една от най-големите редакционни служби в България съхранява по едно копие от  книга, която представлява интерес за 500 архитекта. Можете да си представите колко е трудно е за един човек, който иска да прочете дадена книга, на практика да се добере до нея“[107].

Политика и международни отношения. Чрез обществената библиотека в Ню Йорк като спонсор, към българските библиотеки са изпратени редица книги. Националната библиотека в София изпраща запитване за 3 антикомунистически книги: Planification et croissance économique des démocraties populaires („Планиране и икономически растеж на народните демокрации“) от Жан Марчевски, La grande tentation („Голямата съблазън“), Le drame des intellectuels dans les démocraties populaires („Драмата на интелектуалците в народните демокрации“) от Чеслав Милош, L’Europe des dix pays absents („Европа на десетте отсъстващи държави“), серия от лекции, публикувани от Берге-Левро през 1958 г. Първите две книги са изпратени няколко години по-рано до Националната библиотека, но няма данни да са получени[108]. Тенденцията продължава и през септември, когато няколко библиотеки изпращат запитване за антикомунистически книги. Националната библиотека в София подбира 10 заглавия от списък с 24, включително Lenin: the Compulsive Revolutionary („Ленин: натрапчивият революционер“) от Стефан Посони и Theory, Law, and Policy of Soviet Treaties („Теория, право и политика на съветските договори“) от Жан Триска. Университетската библиотека в София подбира следните заглавия: The Political Thought of Mao Tse-Tung („Политическата мисъл на Мао Дзе Дун“)  от Стюарт Шрам, The Political Systems of Empires („Политическата система на империите“) от Шмуел Айзенщат и книги от Посони и Триска. Университетската библиотека във Варна отправя запитване за 22 от предложните 24 книги, включително Soviet Foreign Propaganda („Съветската външна пропаганда“) от Фредерик Баргхорн[109].

Библиотеките, с които вече е установена връзка, започват да увеличават запитванията за книги с политическа тематика. Размяната на книги продължава да расте и продължава да бъде от съществена важност. Приети са 42 запитвания от библиотеки за книги, вкл. 11, разглеждащи международните отношения и политика и 16 исторически заглавия, главно за историята на САЩ и Западна Европа. Университетската библиотека в София изпраща запитване за антикомунистически заглавия вкл. How Russia is Ruled („Как е управлявана Русия“) от Мерле Фенсод[110].  В крайна сметка запитвания пристигат от по-широк кръг институции, също и държавни библиотеки и правителствени агенции. Икономическият институт „Карл Маркс“ моли библиотеката в Ню Йорк за книги, свързани със социалните промени, американската икономика и свободата в Западния свят. Университетската библиотека в София моли за La philosophie contemporaine en Europe („Съвременна европейска философия“) от Жозеф Боченски и Le nationalisme („Национализмът“) от Бойд Шафер. Университетската библиотека във Варна изпраща запитване за книгата на Уот Ростоу, която разглежда въпросите на икономическото развитие, също и Edouard Bernstein et l’évolution du socialisme allemand („Едуард Бернщайн и еволюцията на германския социализъм“) от Пиер Анжел[111]. Софийският университет продължава да изпраща запитвания и получава голям набор от книги. През януари и февруари 1968 г. са изпратени запитвания за 61 книги и 8 американски списания, вкл. Twenty Letters to a Friend („Двадесет писма до приятел“) от Светлана Алилуева, International Law („Международно право“) от Чарлз Фенуик, вкл. Newsweek, Vogue, The New Yorker, National Geographic, Orbis, и American Sociological Review[112].

Писма, представляващи специален интерес. Спонтанните писма от България са изключително редки. Едно писмо пристига от представител на правителствената Агенция по туризъм, който пише: „Случайно получих възможността да прочета вашата книга Russland im Krieg („Русия на война“), което ми достави огромно удоволствие.“ Това беше доказателство, че книгите циркулират от ръка на ръка дори в България[113]. Две писма са получени от Galerie Lambert – те включват яростно осъждане на комунистическия режим от психолог в Бяла, който не е получил няколко книги, които са изпратени до него. „Българският гражданин“, пише той, „лишен от права и свободи, е подложен на невиждана в човешката история експлоатация и най-зверска тирания, вечно гладен и живеещ в мизерия, абсолютно изолиран от свободния свят.“[114] Респондент се извинява за закъснелия си отговор, тъй като се е преместил, защото е понижен от професор до асистент и е освободен от поста директор на Икономическия институт в Свищов. Въпреки това, той моли за допълнителни заглавия и каталози[115]. Български писател смята, че програмата е запалила отново светлината в „мрачния храм“ на съществуването[116]. Писател от София изпраща запитване за Der Prozes („Процесът“) и Das Schloss („Замъкът“) от Кафка и добавя: „Франц Кафка до момента беше „персона нон грата“ в определени държави, но сега предстои превод на творбите му в СССР. Смятам, че трябва да представим творчеството му и в България. Имам два от романите му на датски и норвежки език. Но е от съществена важност да представя оригиналите.“ [117]

Ентусиазиран реципиент, който отказва да не плати за книгите, предлага да изпрати ръчно произведени занаятчийски стоки или да бъде домакин на спонсора и неговите колеги в България. Лекар в малък град е толкова благодарен за получаването на Münchener Medizinischer Wochenschrift („Мюнхенски медицински седмичник“), че единственото, което може да каже е: „Да живее Германия!“[118] Учител по английски в Калофер получава два тома на History of the U. S. („История на Съединените щати“) и моли за помагала на английски език. Той пише: „Животът, който живеем днес, превратностите, които настъпиха през последните 25 години, се отразиха сериозно на социалния и политически живот на голяма част от континента. Цели общества, както и отделните индивиди, трябваше да жертват своите вярвания, както и самият аз. Понякога имам чувство, че тичам по бос по скали.“[119]

Писател и преводач, в писмо до Комитета на писателите и издателите за европейска помощ – спонсор на програмата, пише: „Комитетът има приятели и влияние в България.“[120] Благодарности продължават да пристигат от различни правителствени лидери, традиционно под формата на препоръчани обратни разписки и по-рядко под формата на лична визитна картичка. Редица запитвания за книги на английски език пристигат най-вече от училища и учители[121]. Изненадващо пристига писмо от анонимен правителствен представител от София: „Разговарях за Вашето сдружение с мой приятел и настина съм заинтригуван от работата Ви. Моля, включете ме във Вашето сдружение и ако е възможно, бих се възползвал от безплатните книги, които предлагате. Тематика, която живо ме интересува, е история, социология и психология.“[122] Художествен критик получава 10 книги, свързани с изкуството и пише: „Вашата щедрост провокира интереса ми към еволюцията на западната мисъл и изкуство.“[123]

Директорът на частно училище по английски в Калофер, от което той и семейството му са изключени по политически причини, моли за 14 помагала. Той пише, че вече е получил няколко помагала 3 години по-рано и добавя, че те са му помогнали изключително много: „След две седмици учебната година започва, а аз все още нямам любимите си помагала на Оксфорд, от които отчаяно се нуждая […] Ако не получа книги навреме, положението ми ще се влоши, а учениците ми вероятно ще загубят ентусиазма да научат английски език.“[124] Професор по икономика получава 9 книги и пише, че във всяка от тях „има неща, от които всички можем да бъдем облагодетелствани. Вашата работа е от голяма помощ за нас и ни окуражава да работим за изграждането на нещо, което да бъде от полза освен за нас, но и за нашите студенти.“ След това той споменава, че  заявените книги от Икономическия институт понякога пристигат в самия институт, а друг път в Националната библиотека в София. Той обяснява: „Единствените отношения, които имаме с библиотеката в София, са благодарения на мой роднина, който работи там. Чрез Националната библиотека заявките, които изпращаме, пристигат сравнително по-бързо, докато изпращането до други адреси е малко по-сложно. Моят роднина е този, който приема книгите, които пристигат в заемната служба на библиотеката […] Обикновено всички книги са персонално адресирани, освен моите. Въпреки това, успяваме да получим всички книги навреме, включително и тези, изпратени директно до Института.“[125]

Запитване, което пристига от София в Лондон, гласи: „Не е ли фактът, че книгите са безплатни, най-впечатляващото във Вашата работа; фактът, че не мога да получа тези книги по никакъв друг начин, ме кара да се чувствам […] все по-голям Ваш длъжник.“[126] Има сведения, че все повече реципиенти в провинциалните градове са достигнати. Пристигат две изненадващи запитвания от земеделец в Благоевград, малък град в Югозападна България, който моли за книга, свързана с „механизацията на птицевъдството“[127]. Писма, получени през втората половина на 1969 г., потвърждават, че „Пощенският проект“ вече е познат не само в София, областните градове и университети, а и в провинцията. Реципиент от Хасково, областен град в Югоизточна България, моли за книги на английски и други езици. Запитване пристига и от крайбрежния курорт Слънчев бряг, като предпочитаната тематика е изкуството и справочници за пътешественици в Западна Европа[128].