Из Преписка с МЗДИ, МФ и др. по рекламацията на сръбския поданик Илия Милитич, търговец в Белград за конфискувания му опиум в гр. Скопие по време на войната, 1915-1916 г. 1922 г.

Служебен – Превод от сръбски

До БЪЛГАРСКАТА

ЛЕГАЦИЯ.

В Белград

През 1915 година в град Скопие имах склад в магазина на г-н Самуел Асиел, търговец от Скопие, понеже по него време, аз търгувах там с афион. Афиона съм купувал чрез мои довереници и агенти в околността на Велес, гдето и се произвежда.

Във въпросния магазин в Скопие съм пренесъл от Велес 100 сандъка – каси – суров афион, бруто 2800 оки, а по измерването му на общинския кантар във Велес, нещо което се вижда от приложеното тук удостоверение чисто – нето – има 2500 оки.

Когато през м. Новембрий 1915 година Българската войска е влезла в Скопие и окупирала Македония, тогава, съгласно съставения акт, от присъстващите изземването на афиона, - български финансов агент Д. Тодоров, поручика от 4 опълченска дружина Славчев, представителя на Скопската община Доротея Стоянов и скопския жител Самуил Асиел, у магазина на когото е бил този афион, - тя – комисията, е иззела този афион за нуждите на Българската Държава и го е отнела в София.

Понеже, аз като собственик на този афион по него време съм бил със сръбската войска, а не в Скопие, Българската Изземателна комисия е предала на г-н Асиел една разписка – записка – акт за изземването на афиона, а доказателство, че последният е иззет за нуждите на държавата и г-н Асиел ми е предал този акт, когато се завърнах отново в Белград.

Понеже Българската държава е иззела този афион за свои нужди във време на войната и в мое отсъствие, то сега имам чест да изложа това пред Българската Легация с учтива молба, да благоволи и достави на респективните финансови власти в България – респективно – Репарационна комисия в София, ако такива има, на разрешение въпроса да ми се изплати иззетия афион, по цени, които по долу привеждам, така също и направените по него разноски, или за всичко това по данните и цифрите, които посочвам по доле:

№1. За купените 2500 оки чисто – нето – суров афион съм платил на мястото, гдето той се произвежда по 100 динара златни – 250,000 –

№2. Този афион в 1915 година през м. декември и през 1916 г. съм можел да продам, – а продавали са ги и българските власти на германците – по 300 динара златни оката, което за 2500 оки дава в повече от сумата която съм плтил – динари златни – 500,000 –

Прочее тази разлика в продажната цена, по която съм могъл да продам афиона си, този приход, от който с реквизирането на казания афион от Българската държава, последната ме е лишила, аз диря да ми се изплати оная разлика в продажната цена в повече – 500,000 динара златни.

№3. Да ми се заплатят лихвите върху сумата за казания афион, възлижаща на 250000 [това е посочената в документа сума; очевидно грешка – Бел. ред.] динара златни от 13.ХI-1915 г. до изплащането на тази сума – по 6% годишно – за 6 години, която лихва за тия 6 години възлиза на динари златни – 90,000 –

№4. Тъй като след реквизирането на афиона от Българските власти, не съм могъл да го предам по-късно и да добия разликата в повече в продажната цена, по която се е продавал през 1916 година, и понеже тази разлика в продажната му цена, възлизаща на 500, 000 динари златни е взела Българската Държава, то и върху тази разлика на продажната цена се следват лихви 6 % от 1 януари 1916 година па до деня на плащането – или за 6 години ми се следват лихви, които да ми се платят – динари златни –

180, 000 –

            №5/ – Афиона е купуван през мес. юлий, август и септемврий 1915 г. по селата в околността на Велес, за което съм платил на моя агент и на специални посредници по селата динари ср. 2500 –

            №6/ На моя специален човек – агент заплатата за три месеца около купуването на афиона и наместването му в магазина динари сребърни. – 3000 –

            №7/ На Велешката община за кантарите – измерване на афиона по два динара окота, платил съм за 2500 оки дин. среб. 5000 –

            №8/ Платил съм за опаковка на вещи по тази работа лица динари сребърни – 200 –

            №9/ Платен наем за магазина, в който се помещава афиона във Велес при събирането му, за три месеца дават динари – 120 –

            №10/ Платен превоз за 100 сандъка с афион от Велес до гр. Скопие – динари – 500 –

            №11/ Разноски около разтоварването а вагона с афион в Скопие и преноса му от гарата до магазина в Скопие – динари – 100 –

            №12/ Платени общински даждия за 2500 оки афион в Скопие – динари – 50 –

            №13/ Платена кири за три месеца за магазина в Скопие – динари - - - - 500 –

Прочее моето искане в златни динари възлиза на 1020000 /ЕДИН МИЛИОН ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ динара златни/ и в сребърни динари 12, 470 /ДВАНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ динара сребро/.

Поднасям това си искане в златни и сребърни динари, понеже направените разноски са в сребърни динари и моля тази сума да ми се изплати от страна на БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ.

Приложения: оригинален акт – записка за реквизицията, от 13 ноемврий 1915 година; оригинално удостоверение от Велешката община за тежината – нето – на реквизирания афион.

            2 март 1922 година.

БЕЛГРАД.                                                                          Лука МИЛИШИЧ, търговец.

                                                                                               Собственик на фирмата:

Горната /тази/ поправка е моя.                                         /п./ Илия МИЛИШИЧ.

2.III-1922 г.

/п./ Илия Милишич

За точността на превода,

При БЪЛГАРСКАТА ЛЕГАЦИЯ В БЕЛГРАД,

I – и ЛЕГАЦИОНЕН СЕКРЕТАР [подпис]       

Източник: ЦДА, ф. 378к, оп. 1, а.е. 789, л. 2-3