Из изложението на морския капитан Антон Прудкин за негодността на кораба, използван за превозване на изселници за Палестина, 10 януари 1941 г.

Из изложението на морския капитан Антон Прудкин за негодността на кораба, използван за превозване на изселници за Палестина

10 януари 1941 г.

Моето мнение от данните, които имам налице и личното ми наблюдение през цялото време, когато бившият кораб „Цар Крум“[1] се е подготвил за плаване до Палестина, е: 1. Корабът поради своята ветхост е бил съвътшенно негоден за плаване. Комисията, определена от пристанищното управление във Варна, начело с началника на пристанището г-н Найденов, помощника му г. Генов и пилота Г. Баев, придружени от г. Аврам Машиах, като направиха оглед на целия кораб за неговото състояние, още тогава откриха, че той е негоден за плаване. Лично началникът на пристанището с тесла в ръка, удряйки по разните места на корпуса в две-три места, проби обшивката на кораба, което обстоятелство най-нагледно потвърди, че корпусът е напълно прогнил. Впоследствие тези дупки, отворени с удар на теслата, бяха набързо закърпени и калафатирани, както калафатирани бяха и дупки, които се отвориха сами по себе си поради гнилостта на дървената обшивка. Сам бившият стопанин на кораба капитан Бондор прекрати навигацията поради опасността, че корабът може един ден да потъне със стока или без стока в морето. И случаят му помогна, както той сам лично ми е разправял това, да се отърве [от] това „барахло“. Комисията в състав от горните лица, след като прегледа в подробности кораба [няколко часа], дадоха заключение за пълната негодност на кораба „Цар Крум“, което и протоколираха.

2. Арматьорите в стремежа си да се сдобията с екипаж на евтина цена, изборът им падна върху лица, съвършено малко запознати с морското дело. Например капитан Виктор...[2], който в продължение на 20 години съществувание по нашето българско крайбрежие не се е проявил като капитан на кораб или параход, а само като лодкар – лимбаджия. Фактът, че той се е решил да потегли от пристанището Варна на такъв дълъг път за Палестина (1000 мили), без да има на кораба нужните навигационни уреди, сведочи, че той не е имал добра представа за назначението на един капитан, комуто предстои едно сериозно пътуване от 1000 мили. Например компасът на кораба „Цар Крум“, твърдя, че беше в пълна неизправност, дори нямаха и карта, нито пък паралелка, дори един прост транспортир. Същото се отнася и до неговите щомояници – матроси, които, известно е на всички български моряци, са се проявявали само като лодкари. Целият екипаж се е състоял от трима души. С трима души не може да се извърши нито манипулация с платната, нито правилно бдение за направлението на кораба (курса), нито пък да се поддържа оная дисциплина, каквато в морето е основа на корабоплаването.

[…][3]

В заключение корабокрушението и големият брой жертви се дължи на пълната негодност на кораба за плаване, крайно ограниченото число на екипажа, а също и липсата на спасителни средства.

Разпитът е направен от г-н Буби Ардити във Варна на 10 януари 1941 г.

Прибавям към гореизложеното, че корабът е можел да побира максимум 150 (сто и петдесет) души и че претоварването е способствало до голяма степен за гибелта на хората. Наровете, лично проверени от мен, бяха 1,5 м дълги и високи 0,45 м. Вода и храна трябваше да се вземе най-малко за 20 дена. Т.е. вода най-малко 10 т.

Припомням си, че когато се проектираше корабът „Цар Крум“ да се приспособи за плаване до Палестина, повдигна се въпрос да му се постави мотор. Но по-късно тази идея се изостави главно поради това, че корабът не ще издържи сътресението на мотора. Твърдя при това, че ако корабът дори при това лошо състояние, при което е бил, ако имаше влекач, би избягнал нещастието, защото при това близко разстояние от Цариградското пристанище влекачът без усилия би го довлякъл до пристанището или до някое друго пристанище. Дори ако гемията би била в състояние сама да плава, при тази натрупаност от хора, без мотор и без влекач, а само при помощта на едни платна, през зимния сезон, когато в Средиземно море свирепствуват остри ветрове и развиват голямо вълнение, пристигането на кораба в Палестина е твърде проблематично.

ЦДИА, ф. 190, оп. 1, а.е. 8557, л. 3. Незаверен препис.

Източник: Борбата на българския народ за защита и спасение на евреите в България през Втората световна война (Док. и материали). Коен, Давид ; Добриянов, Тодор ; Манафова, Райна ; Стоян Танев (съст.). Божинов, Воин ; Астурков, Йосиф ; Добриянов, Тодор ; Коен, Давид ; Рачев, Стоян ; Манафова, Райна (ред.). С. 1978, с.106-7