Български искания към Германия, че „в известна степен бълг[арската] армия би трябвало да се разглежда като съставна част на германската” и да получава безплатни военни доставки, януари 1917 г.

№ 133.

Препис на проект на писмо № 299/17 A I T, 1 [януари] [19]17 г., Берлин, на германския държавен и военен министър генерал от артилерията барон фон Щайн до българския военен министър генерал-майор Калин Найденов, София, представен за одобрение на германския райхсканцлер и чрез него на Имперската хазна и германското Външно министерство, Берлин

            […]

            Както царският български военен пълномощник полковник Ганчев, така също и изпратеният за Германия след влизането на Румъния във войната полковник Никифоров изразиха своето схващане при предявяване на желанията за представянето на военно снаряжение, че в известна степен бълг[арската] армия би трябвало да се разглежда като съставна част на германската и че вече по тази причина нейното оборудване не би трябвало да изостава от това на германската армия.

Прус[кото] В[оенно] М[инистерство] в съгласие с В[ърховното] ръководство на армията, вземайки предвид очакващите българската армия военни задачи, държейки сметка за споменатото по-горе разбиране, разпореди снабдяването на българската армия в най-широк размер. Ако сега бълг[арската] армия – както беше споменато [по-]горе – трябва да бъде снабдявана като германската, то приложението на това положение логично би трябвало да доведе до това, щото все още значителните по количество български залежи и суровини, да бъдат предоставени на германските официални органи за купуване както Германия пое оборудването на бълг[арската] войска. Ако трябва Германия продължително да бъде само доставящата и не също приемащата страна, това едностранчиво отношение ще доведе неизбежно в обозримо време до спиране на доставките.

[…]

Източник: България в Първата световна война. Германски дипломатически документи. Сборник документи в два тома. Т. II, 1916–1918 г. С., 2005, 209-210.