ВОЕННА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ ГЕРМАНИЯ, АВСТРО-УНГАРИЯ И БЪЛГАРИЯ, Плес, 24 август 1915 г.
Изпратено от admin on Ср., 18/11/2015 - 07:35
ВОЕННА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ ГЕРМАНИЯ, АВСТРО-УНГАРИЯ И БЪЛГАРИЯ
Плес, 24 август 1915 г.
1. Трите договарящи главни командувания се задължават за общо действие срещу Сърбия, а именно: Германия и Австро-Унгария в срок от тридесет дни, а България в срок от тридесет и пет дни от сключването на тоя договор, да отправят в настъпление срещу сръбските граници въоръжени сили в размер: Германия и Австро-Унгария най малко всяка една по шест пехотни дивизии, а България най-малко четири пехотни дивизии, според организационния им състав.
2. Главното командуване на всички въоръжени сили, упоменати в чл. 1, поема генерал-фелдмаршал фон Макензен, комуто ще бъде възложена задачата да бие сръбската армия, където я намери, и колкото се може по-скоро да отвори и осигури връзката на сухо между Унгария и България.
3. Заповедите на генерал-фелдмаршал Макензен са безусловно меродавни за войските, които са му подчинени. Също той има право да заповядва промяната в местата на настъплението и да определя започването на военните действия, след изтичането на срока, упоменат в чл. 1; при което обаче остава да се има предвид като ограничително, че българските военни действия трябва да последват на петия ден след започването на германските и австроунгарските действия. Към Щаба на генерал-фелдмаршала постъпват най-малко по един висш австроунгарски и български офицер, не като аташета, като сътрудници на редовна служба.
4. Германското Главно командуване се задължава веднага щом като се отвори пътят за България, в случай че България пожелае това, да изпрати войски в размер от около по една смесена пехотна бригада за Варна и Бургас и в границите на възможността да се погрижи за пренасянето на германските подводници. Настаняването на тези войски става от българското правителство. За тяхното продоволствие те ще се грижат сами.
5. Германското Главно командуване поема задължението, щом като България пожелае това, да накара турското Главно командуване да даде достатъчно сили за защита на Дедеагач срещу опити за десант и при съвместни действия с български войски, да ги постави под българско разпореждане, че Турция ще се съгласи, в това не може да има съмнение.
6. Германското Висше главно командуване е получило уверение от германското правителство, че то е готово да даде на България една военна помощ от 200 милиона франка в най-скоро време. Подробностите ще се уговорят от финансовите власти на двете държави.
7. Германия заявява, че е готова да дава на България военни материали от всякакво естество, доколкото е възможно с оглед на собствените германски нужди. Щом се появят върху това някои разногласия, последните ще се решават от началник[а на] Щаба на германската действующа армия.
8. От деня на сключването на тоя договор договарящите държави ще считат като общ противник всеки неприятел, който нападне една от тях, и като такъв ще се отнасят с него. От друга страна, България уверява, че ще пази безусловен неутралитет спрямо Гърция и Румъния до привършването на военните действия срещу Сърбия, ако тези държави от своя страна дадат уверение да не мобилизират, да останат неутрални и да не искат да завземат сръбска територия.
9. България се задължава най-късно до 15 дни от сключването на тоя договор да мобилизира четирите дивизии, упоменати в чл. 1, и да ги отправи към настъпление, така че най-късно на 35-ия ден след сключването на тоя договор те да стоят на сръбската граница готови за действия. По-нататък България се задължава да даде войски най-малко в размер на една дивизия също най-късно до 35-ие ден след сключването на тоя договор, които да преминат сръбската граница и окупират Македония.
10. На Турция се запазва правото да се присъедини към този договор в пълния му обсег. Германското Висше главно командуване веднага ще започне с нея преговорите. След събитията няма никакво съмнение върху това, че Турция е решена, щом България пожелае това, да даде на България военна помощ срещу който и да било неприятел и да постави под българско разпореждане предназначените за тази цел войски.
11. България се задължава да пропуска напълно безпрепятствено транзитното движение на материали и войски от Германия и Австро-Унгария за и от Турция, щом като пътят през Сърбия или Дунавският път, или транзитното движение през Румъния бъде открито.
12. Този договор ще се подпише от началниците на генералните щабове на Австро-Унгария и Германия, както и от военния пълномощник на България в Плес и веднага влиза в сила.
[Подписал] П[етър] Г а н ч е в, подполковник от Генералния щаб
и пълномощник на България; [подписал] К о н р а д, генерал-пълномощник на Австрия; [подписал] фон Ф а л к е н х а й н,
генерал-пълномощник на Германия
Източник: Българска военна история. Подбрани извори и документи. Том 3. С., 1986, 59-60.
