ВРЕМЕНЕН ПРАВИЛНИК ЗА СЛУЖБАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ, 1914 г.

ВРЕМЕНЕН ПРАВИЛНИК

ЗА СЛУЖБАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ

§ 1. Във военно положение се считат ония места, в които е обявено подобно със закон или Височайши указ (чл. 73 от Конституцията).

§ 2. В местностите, в които е обявено военно положение, поддържането реда и тишината се възлага върху военните власти чрез военните коменданти, които в това отношение имат в пълното си разпореждане и местната полиция.

В местностите, в които няма военна власт поддържането реда и тишината се възлага върху полицията, която действува по общите указания, дадени от ближейшия военен комендант направо или чрез окръжния управител.

§ 3. В местностите, обявени във военно положение, административните власти продължават да упражняват самостоятелно функциите си, по въпроси, които не се отнасят до поддържането реда и тишината.

§ 4. В местностите, в които е обявено военно положение, на военното началство и комендантите на градовете се присвояват следующите права:

а) да назначава военни, полицейски или смесени патрули за поддържане реда и тишината;

б) да прави претърсвания в домовете на гражданите, подозрени в престъпни намерения. Претърсването се извършва в присъствието на представители от местното общин. управление;

в) да иска от гражданите имеющото се у тях оръжие или пък да престъпва към претърсване и изземването му;

г) да забранява събрания от граждани, печатане и внасяне вестници и списания, и всякакви печатни произведения които счита опасни за реда и тишината;

д) да закрива за известно време питейни и увеселителни заведения, които служат за свърталище на елементи, опасни за обществения ред и спокойствие;

е) да поставя под полицейски надзор, да задържа и арестува лица, опасни за общественото спокойствие, като съобщава на съответния прокурор за по нататъшно разпореждане, както и на Министра на Вътрешните работи и на Войната за сведение;

ж) отстраняване на чиновниците по гражданското ведомство и изборни длъжностни лица става по искането на военно полевия прокурор в съгласие със съответния Министър.

Забележка: арестуването на чиновници става с разрешението на непосредственото им началство.

§ 5. В случаите изброени в предидущия параграф, полицейските власти се подчиняват на военното началство и изпълняват точно неговите заповеди. В противен случай, военното началство има право да отстранява от длъжност ония, които са назначени от местните полицейски власти, а за другите (по-висшите) да иска отстранението им, чрез министра на войната.

§ 6. Разногласията между военните и административните власти се разрешават от Министрите на Войната и Вътрешните работи.

§ 7. За превишаване на властта или бездействие от страна на военните или административните власти, виновните отговарят според респективните военноуглавни и углавни закони.

§ 8. При потушаване на смутове и мятежи военните власти действуват по собствена инициатива и усмотрение.

§ 9. В местности, обявени във военно положение, гражданските лица се съдят от полевите военни съдилища само за тия престъпления, които изрично са изброени в издадения по тоя случай Височайши указ.

§ 10. За откриване виновните по тия престъпления и за разследване делата, военните власти, които имат в подчинението си полицейски чинове, действуват съобразно със съществующите закони.

§ 11. При откриване на виновниците по престъпления, извършени било от военнослужащи, било от граждански лица, делата на които са подсъдни на военно-полевите съдилища при дивизиите в разпореждането на военно-полевите прокурори при същите съдилища се дава дивизионната военно-полицейска стража, която действува под ръководството на прокурора съобразно със съществующите закони

§ 12. За всяко произшествие, по престъпленията на гражданските лица, подсъдни на полевите военни съдилища, военните коменданти съобщават на надлежните военно прокурори, които по тия престъпления, освен правата, предвидени във военно съдебния закон, се обличат и с правата, предвидени за гражданските прокурори в закона за углавното съдопроизводство по отношение възбуждане на углавното преследване и предаването под съд. Полевите военни прокурори в тия случаи разпореждат за възбуждане углавно преследване. За почнатите дела следователите донасят на полевите военни прокурори.

§ 13. Предварителните следствия по престъпленията, извършени от граждански лица, подсъдни на полевите военни съдилища, се правят от назначените за тая цел полеви военни следователи или от гражданските следователи под наблюдението на полевите военни прокурори според действующите закони на Царството.

По делата, които разследват гражданските следователи, наблюдението може да се възложи върху съответните граждански прокурори, но обвинителните актове се съставляват и внасят в съда от полевите военни прокурори.

§ 14. Всички други нарушения и престъпления, извършени от граждански лица, остават под ведението на гражданските съдебни власти и на полицията, които действуват самостоятелно, без никаква намеса то страна на военните власти.

§ 15. За пресичане възможността да избегнат престъпниците, следствените власти вземат предвидените в процесуалните военно углавни и углавни закони мерки.

§ 16. За всяко произшествие военните власти, полевия военно прокурорски надзор, а също полицейските власти и съдебните следователи, в места, гдето не квартируват войски, явяват в щаба на действуюащата армия (военносъдебна част). Полицейските власти и съдебните следователи правят правят това чрез местните или най-близките коменданти.

§ 17. Военното положение се вдига с Височайши указ. Щом военното полжение се вдига: а) задържаните граждански лица се пускат на свобода или се предават на съответствующите граждански власти; б) всички висящи дела на гражданските лица от полевите военни съдилища и полевите военни прокурори се изпращат на надлежните съдебни власти, по компетентност, съгласно наредбите на общите углавно-процесуални закони; в) всички дела на военнаслужащите, започнати и несвършени от военнополевите учреждения, след вдигането на военното положение се разглеждат от съответните военни съдилища по правилата на военно съдебния закон за мирно време и г) ако едно дело е започнато да се разглежда, когато Царството се намира във военно положение и не е свършено след вдигането на това положение, то делото продължава да се разглежда по правилата на военно съдебния закон за военно време, но след прочитането на присъдата всичките по-нататъшни действия се извършват според военно съдебния закон за мирно време.

§ 18. Присъдите на полевите военни съдилища в предвидените от военно съдебния закон случаи се утвърждават от Главнокомандующия, Негово Величество Царя.

Източник: Държавен вестник, № 177, 8 август 1914 г., с. 2-3.