Постановление на Анкетната комисия при Министерството на войната с мнение за възбуждане на наказателно преследване срещу ген. Тодор Кантарджиев за издаване на заповеди за екзекутиране на руски военнопленници през Първата световна война. София, 28 юни 1919

П О С Т А Н О В Л Е Н И Е

№ 18

С т. С о ф и я, 28 Ю н и й 1919 година.

Анкетната Комисия при Министерството на Войната, като разгледа събрания материал, относително обвиненията за вършене жестокости спрямо руските военнопленници през време на войната през 1916 година, намери.

            Към 10 Октомври 1916 година е било извършено ново групиране на частите, действующи на Добруджанския фронт. Била е образувана така наречената „СБОРНА ДИВИЗИЯ“, за началник на която е бил назначен дотогавашния началник на Добришките войски Генерал КАНТАРДЖИЕВ. Последния при срещи с началствующите лица от дивизията – бригадни и полкови командири – винаги е изказвал неудоволствието си за дето са били залавяни и изпращани на зад пленници, като винаги е изказвал желанието си такива да не му се изпращат, но тия негови желание не са бивали вземани във внимание от тия началствующи лица, защото са считали, че с такъв начин на действие, духа на войника щял да бъде разколебан, тъй като войници както и самите те се възмущавали от избиванието на пленници, които, щом като са се били предали и са били без оръжие, не са били враг, а са били „братушки“. Но от генерал КАНТАРДЖИЕВ лично са били издавани устни заповеди за застрелванието на пленници – руси, и такива са били изпълнявани, а след боя при висотата „БЕРИШ ТЕПЕ“ на 21 Ноември 1916 година, при който бой са били убити командира на 16 пех. полк Полковник ИВАНОВ, дружинните командири Майорите САВОВ и ИЛИЕВ от същия е била издадена строева заповед, в която като се описвало подробно геройската смърт на тия трима убити офицери, изказвало се желанието в бъдаще пленници да не се изпращали.

            При боевете около с. КАВАКЛАР са били заловени и докарани при Генерал КАНТАРДЖИЕВ няколко пленници руси. Последния заповядал тия пленници да се застрелят и те са били отведени от войници колоездачи на страни в кукурузите и там са били застреляни. Предаванието на заповедта е станало в присъствието на офицера от щаба на дивизията поручик АСЕН ЮЧУРМАНСКИ. В присъствието на същия, е била предадена заповед от Генерал КАНТАРДЖИЕВ за убиване на двама пленници руси, заловени при с. КАРА – МУРАД, единия от които е бил ранен. Войниците от щаба на дивизията, на които са били предадени тия пленници, са ги отвели на страна и са ги застреляли, но единият не е бил убит, престорил не е на умрял и после е отишел в една от напите болници, която е била в с. КАРА – МУРАД, дето му е била дадена медицинска помощ.

            Такива случаи на застрелване на пленници руси е имало към 20 Декември с.г. при боевете около с. АРМУТЛИ, когато са били докарани на наблюдателния пункт на командира на 2-а бригада от сборната дивизия Полковник ВАПЦАРОВ трима пленници, които от същия са били изпратени на наблюдателния пункт на началника на дивизията и по негова заповед са били застреляни. Също са били застреляни няколко пленници, които са били отправени от Подполковник ВЕНЕДИКОВ, командира на артилерийското отделение на зад, но са били присрещнати от генерал КАНТАРДЖИЕВ, който заповядал да бъдат застреляни, което и било извършено. Това отнасяне с пленниците е карало някои от началствующите лица при залавяне на пленници9 да не ги отправят към щаба на дивизията, а към 4-а дивизия, която е действувала в съседство със сборната дивизия, понеже се страхувало, че ако бъдат отправени към щаба на последната ще бъдат убити.

            В началото на месец Октомври с.г. в отделението от 6 дивизйонен лазарет, което е било предадено към ДОБРИЧКИТЕ ВОЙСКИ, а в последствие към сборната дивизия и което се е намирало при с. КАВАКЛАР, е дошъл един подофицер от Щаба на Генерал КАНТАР-ДЖИЕВ и предал устно заповедта на последния да му бъдат предадени ранени руски пленници. Такива в лазарета е имало трима души, понеже от докараните около 20 такива, по-голямата част са били евакуирани, а са останали само тия трима, понеже не е имало превозни средства за да бъдат и те евакуирани. Началника на отделението от лазарета, запасен санитарен Майор Д-р БОЧЕВ, е евакуирал ранените руси, защото е бил чул че е имало заповед за избиване на пленниците и се страхувал да не бъде приложена тая заповед и спрямо ранените пленници руси, находящи се в лазарета. Д-р БОЧЕВ поискал писменна заповед за да предаде ранените руси, но пратения подофицер му заявил, че такава заповед няма да му се даде. Като се страхувал от отговорност за неизпълнение заповед на началника си и след като се посъветвал с ординатор лекаря Д-р БОГДАНОВ, Д-р БОЧЕВ разпоредил да се натоварят на една каруца, тримата руси и му ги предал. На около 500 крачки от лазарета, при един завой, същите са били застреляни от подофицера и придружающите го войници а в последствие погребани от гробаря в лазарета, мл. Подофицер КУНО СТ. БАКАРДЖИЕВ от гр. ЛОМ.

            Към 10 Октомври с.г. когато полковия превързочен пункт на 35 пех. полк, който е бил по него време в подчинение на Генерал КАНТАРДЖИЕВ, е бил в ЕНГЕС, е дошъл санитарния Майор Д-р СПИРИДОНОВ н.д. дивизйонен лекар, предал заповедта на Генерал КАНТАРДЖИЕВ „ранени руски пленници да не се приемат на лечение в приемния покой, а тези които се намират в него, да не се евакуират“. Понеже тази заповед е противоречила на наредбите в „Положението за санитарната служба във военно време“ по отношение третиранието на ранените неприятелски войници и понеже се предвижда углавна отговорност за ония санитарни чинове, които под разни предлози се отклоняват да гледат и лекуват болните и ранени, както наши тъй и неприятелски войници – строг тъмничен затвор от 5 до 10 години /ст. 265 ал. II от Военно Наказателния Закон/, Полковия лекар на 35-й пех. полк Д-р  МАРКОВ, след като се е посъветвал с командира на полка Полковник ТАСЛАКОВ, с негово удобрение донесъл с рапорт, че неможе да не приема в приемния покой ранени войници, макар и такива на противника, че ще продължава да приема такива, да им дава медицинска помощ и евакуира в нашите лечебни заведения.

            Гореизложеното се установява от показанията на разпитаните от комисията свидетели:

            1/ ТОДОР Т. ЗОРНЕНСКИ, гр. Вратца.

            2/ Д-р БОЧЕВ, околийски лекар Фердинанд.

            3/ АСЕН ЮЧУРМАНСКИ,  от Варна, временно живущ в София, дом Д-р ЗОЛОТОВИЧ /5 пол. участък/.

            4/ Запасен Полковник ТАСЛАКОВ, Вратца.

            5/ КРЪСТЮ ИВАНОВ НОВКИРИШКИ /Вратца/ и 6/ Д-р КОНСТАНТИН МАРКОВ, София 3 градска лечебница.

            7/ ИОСИФ МЕНАХЕМОВ, Берковица.

            8/ АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ, Вратца ул. ДАВИД ТОДОРОВ.

            9/ Полковник ВЕНЕДИКОВ, София ул. Ан. Кънчев № 4.

            10/ Полковник РАЧЕВ ПЕТЪР, Военно Министерство.

            11/ Полковник МИНДОВ ГЕОРГИ, Военното Училище.

            12/ Зап. Полковник АТАНАС ВАПЦАРОВ, Варна.

            13/ Д-р П. Б А Н А Н О В, Кюстендил.

С издаваните от Генерал КАНТАРДЖИЕВ ЗАПОВЕДИ ЗА застрелвание на пленници и за недаването на ранени такива медицинска помощ, последния е извършил деянията „превишение на власт“, а също „подбуждане към лишение от живот“ и подбуждане към отклоняване на военно санитарните чинове от гледане и лекуване болни и ранени“, деяния предвидени и наказуеми по ст. ст. 174 и 265 от Военно Наказателния Закон и чл. 247 ал. II от Наказателния Закон.

            Анкетната Комисия намира, че има достатъчно основание за възбуждане срещу запасния Генерал КАНТАРДЖИЕВ углавно преследвание и подвеждането му под отговорност за горните деяния.

Председател на Анкетната Комисия

от Генералния щаб

П О Л К О В Н И К: Личев

ЧЛЕНОВЕ:    Б. Боженски

                        Капит. Соколов, член на Соф. Пол. В. съд

Източник: [?]