Поръчението на Щафетата на младостта (1985 г.)

Най-хубаво е да започнем с Титовите думи – за себе си и за всичко, което е различно от обичайния мирен живот. С тези думи сме наясно повече от всякога. Защото времето е повече от сериозно. Заплашват ни разделения и спорове. Нашето самоуправление буксува. Стандартът започна да се топи, а от това бяхме отвикнали. Безработните – почти един милион са.

На кръстопът сме. От много места точат зъби срещу нас. Необвързаността за мнозина е трън в очите.

По света – има много войни, глад и безправие.

Някои може би ще ни направят забележка, че започваме така поръчението си. Но ние не сме повърхностни дърдорковци. Не сме забравили 45-та, не сме забравили нито една битка и нито една победа. И не мълчим за тях. Гордеем се с тях! Обаче от всички победи най-сладка е следващата!

Борбата, която водим, ни вдъхва сили по нов начин. Тежко е, но нали не за пръв път е така? […] Добре е, че никога не сме идеализирали социализма и нас тези борби не са ни разнежвали. Във всеки случай трудно е да си млад, да живееш, да се бориш. Това са Титови думи, те са наш пример и наше убеждение.

Тито е вдъхновение за нас. Имаше ни доверие, а ние му отвръщахме с любов и дела. Титовото отношение към младежта беше неговата грижа за бъдещето на нашата революция. А нашето отношение към Тито – отговорност за собственото бъдеще.

Знаем, че не сме безгрешни. Съдят ни, че сме поколение без идеали, склонни да премълчим, вместо да се борим.

Не е точно така.

Мълчим наистина повече, отколкото би трябвало. Бихме могли и повече да работим. Но сме също така подценени. Имаме идеали, но не сме съгласни послушанието да бъде мярка за привързаността към целите на революцията.

Югославската социалистическа революция се стреми към борба! В тази борба ще бъдем реалисти, ще искаме „невъзможното“! Ще бъдем храбри, но и мъдри! Ще бъдем демократични, но и безкомпромисни.

Само такава борба ще осигури позицията на носители на съвремието, а не тази на чираци в бъдещето. Победата на самоуправлението, братството и единството – начело със Съюза на югославските комунисти – води към сигурни житейски пeрспективи! Според човека!

Ако е така, искаме революционните цели да се осъществяват бързо и ние да бъдем техни творци! Работническата класа да управлява, както й приляга и според историята, и според нас! С цялото си сърце сме на страната на тези постановки, вярваме в тях и имаме право да изискваме същото от другите.

Обещаваме още, че ще се борим. Като Тито.

ОМЛАДИНАТА И ПИОНЕРИТЕ НА ЮГОСЛАВИЯ

Източник: Titova štafeta Štafeta mladosti. Beograd, 1985, s. 9.

Превод: Д. Григоров