Из новата книга на Петко Мангачев, Ангел Куюмджийски: Живот между пропасти и върхове

РАЗГОВОР С ИВАН МИХАЙЛОВ

В писмото си от Париж с дата 9 май 1949 година, адресирано до атинския офис на Спенсър Финикс, директор на финансовия отдел на Американската администрация икономическо сътрудничество с Гърция, Куюмджийски информирал Финикс за два разговора , които той провел с Иван Михайлов[3]. За Куюмджийски Ванче Михайлов бил голям идеалист. Материалната или моралната страна не играели никаква роля в неговата политика. Той бил голям антикомунист, а също и антисъветски настроен. Винаги се застъпвал за независима Македония, която да не е под игото нито на България, нито на Гърция, нито на Югославия и най-малко от всичко под ярема на Русия. Ванче Михайлов живеел в изгнание за известно време в Германия, после в Австрия. Накрая се установил в Италия, но винаги в някоя от американските зони на тези държави. Куюмджийски продължил разказа си с признанието, че имал срещу с Ванчо Михайлов по два повода преди войната. Впечатлението му към онзи момент било, че Михайлов страстно желаел да види Македония като независима държава. Дотогава Куюмджийски считал, че Михайлов е привърженик на федерация, обединяваща България и Македония, ала последният го убедил искрено, че Куюмджийски не е разбрал добре неговите намерения. Македонският език, вярно, бил подобен на българския. Вярно е също така, че на Ванче било дадено убежище в България. Въпреки това той никога не приел България за своя родина, неговото сърце и мисли били винаги с Македония. Според Михайлов Македония трябвало да бъде напълно независима, неутрална страна, като Швейцария. Неговият план бил да обедини българската, югославската и гръцката част от Македония в една независима държава, чиито граждани, независимо от тяхната националност или вяра, щели да се радват на равни привилегии и права, както е в конфедерацията. Предвиждало се емигрантите да бъдат връщани в страните си по произход. Тази държава според Михайлов трябвало да остане под контрола и управлението на Организацията на обединените нации (ООН). Ванче Михайлов считал, че всичко това ще е в интерес и на Америка, и на Гърция. На Америка щели да бъдат спестени големи разходи, а на Гърция – бъдещи жертви, ако бъдела сформирана независима македонска държава под гръцки контрол в гръцката част на Южна Македония. Това би разпръснало недоверието и страха на македонското население по отношение на истинската цел в усилията на Западния свят да се разреши македонският проблем. В същото време би обезсилило руската пропаганда.

Куюмджийски намира, че правейки тези предположения, Ванче михайлов до известна степен бил воден от сигурна информация, получена от компетентни източници, според които изглеждало, че независимо от разговорите и преговорите през месец май 1949 г. с цел да се уреди германският въпрос и най-накрая да се стигне до разбирателство в името на мира, Русия била твърдо решена да унищожи Тито напълно и да продължи с изпращане на огромен брой цивилни части в България и Албания, които накрая трябвало да заменят гръцките партизани с руски, български и албански. Като че ли нищо не можело да възпре Русия от изпълнението на тези планове. Каквито и отстъпки да се съгласяла да направи Русия на Балканите, във всеки случай тези отстъпки щели да бъдат само временни. От информацията, с която Ванчо Михайлов разполагал, Куюмджийски разбрал, че десет хиляди руски войници сега се обучавали и когато подготовката им приключела, те щели да бъдат изпратени в България като цивилни граждани. С пристигането си в България щели да получат българско гражданство и да се присъединят към бунтовниците в планините, за да вземат участие в битките. Ванче Михайлов вярвал, че Русия възприема Балканите като руска провинция, включително не само Гърция, но и Босфора. Той бил на мнение, че чрез пропагандата си в Македония руснаците искат да убедят македонците да не очакват да получат никаква помощ от Западния свят, който целял, както руснаците твърдят, да направят Македония, България и Албания една гръцка провинция, като по този начин откъснат тези държави от Адриатика. Това била и една от причините Михайлов да е за създаването на независима държава. Както бе споменато вече, той виждал като първа стъпка Гърция да бъде накарана да направи част от Южна Македония независима държава под неин контрол. В продължение на своите разсъждения Михайлов бил убеден, че това щяло да доведе до сближаване на останалото македонско население около Егейско море заедно – българи, румънци, албанци и гърци, и да накара македонското население да осъзнае необходимостта от обединяване на силите за защита на Егейския бряг от всяко възможно нападение от север. Създаването на независима македонска държава щяло да доведе до намаляване на разделението и разногласията, които сега съществували межди гърците. Във връзка с това „Михайлов ме информира – пише Куюмджийски, - че Русия има намерение да създаде независима македонска държава в Пирин (в региона на Петрич, България), за да спечели населението на югославската част на Македония, която е в долината на Вардар“. Целта на този план била да окуражи македонското население да обедини силите си с гръцките бунтовници срещу гръцкото правителство  и за да избегнат българите по-късни обвинения, че са изпратили български войски да се присъединят към гръцките бунтовници срещу гръцкото правителство. В случай, че Русия успеела да реализира този план, това щяло да затвърди вече изказваното мнение, че независимо от изхода на преговорите, които се водят от великите сили, гражданската война на Балканите щяла да продължи. Куюмджийски попитал Михайлов защо той и неговата група са сътрудничели на царското правителство, когато цар Борис обещавал да създаде Македония като независима държава. Ванче Михайлов категорично отрекъл такова сътрудничество от негова страна и посочил, че когато цар Борис и германците му предложили той да застане начело на независима и свободна македонска държава, обединена с България, той не само отклонил предложението, но посъветвал българските власти и цар Борис да не приемат немското предложение за обявяване на независима македонска държава, защото нейната независимост щяла да бъде временна и да приключи с края на войната. Михайлов споделил, че той не може да си представи да създаде Македония като независима държава, без преди това да е получил съгласието на САЩ. Причината да настоява за американско одобрение била, че не вярвал на Англия, тъй като според Михайлов тя в миналото била направила много големи грешки в тази част на света и продължава да ги прави. Той твърдял, че англичаните били ужасно недоверчиви към славянската раса. Македония имала същата религия като руснаците, но те не споделяли едни и същи принципи и никога нямало да бъдат руснаци, както няма да бъдат и българи или сърби. Македонците щели да си останат македонци винаги, независимо дали като независима държава, или под контрола на ООН или на гръцката държава.

Куюмджийски познавал Ванчо Михайлов достатъчно добре, за да вярва, че казаното от Михайлов е откровено и отговаря на истината. Като доказателство за искреността на събеседника си Куюмджийски изтъкнал, че ако е искал да действа в свой личен интерес, Михайлов щял да приеме немската оферта да оглави независима македонска държава по време на войната. Ако това предложение бъдело приемливо, Ванче бил готов да предприеме всички необходими мерки да наеме хора – румънци и българи от южната част на Македония, за да разруши стореното от болшевиките в тази част от света. Той бил сигурен, че същевременно ще успее да се пребори с болшевишката пропаганда в северните части на Македония, намиращи се на българска и югославска територия. Михайлов препоръчвал независимата македонска държава да бъдела поставена под контрола на ООН за срок от 10 години, след което да се проведе референдум под надзора на ООН, за да се разберат истинските желания на населението. В хода на разговора Михайлов се сетил за изложението на Джеймс Баучър, с което последният се обърнал към президента Удроу Уилсън по този специфичен въпрос през 1918 година. Куюмджийски приложил в кореспонденцията си с Финикс копие от това писмо. Баучър възлагал всичките си надежди за окончателно решение на балканския проблем върху американската делегация на мирната конференция и президента Уилсън. Той написал обръщение за автономията на Македония до президента, като добавил подписите на редица хора, които са прекарали известно време на Балканския полуостров и били запознати с желанията на тамошното население. Списъкът с подписи включвал сред многото и имената на полковник Леон Ламуш, Пиърс О‘Махони, сър Едуин Пиърс, д-р Хърбърт Адамс Гибънс и мис Едит Дърам. Всичките те били изтъкнати познавачи на балканския проблем. Михайлов смятал, че има два начина за прекратяване на гражданската война в Гърция – да се започне война с Русия, в която тя да бъде победена, или да се следва съветът му за създаване на независима македонска държава. Куюмджийски за пореден път изказал убеждението си, че Ванче Михайлов е идеалист, и вярвал, че този въпрос е много труден за решаване, но мислел, че планът, предложен от Михайлов, бил единственият, който би накарал руснаците да напуснат Черно море и Адриатика.

Източник: Мангачев, П. Ангел Куюмджийски: Живот между пропасти и върхове. [С.], 2020, с. 232-236