Из пътеводителя на София от Димо Казасов, 1962 г.

ИЗЧЕЗНАЛАТА СТОЛИЦА

След като установихме запазеното в София, нека пред­приемем едно бавно и с необходимите спирки пътешествие из централните улици на града и възстановим техния вид-такъв, какъвто е бил преди половин век.

Централните улици, редом с останалите, лете тъмнееха в облаци от прах, а зиме тънеха в мъчно проходима кал. През 1905 год. нито една софийска улица не познаваше това, което днес наричаме паваж. Едва през тази година Софийският общински съвет взе решение да се постелят с дялани камъни следните улици: Мария Луиза (сега Г. Димитров) от - Лъвовия мост до „Св. Крал“, Тър­говска (намираща се по правата линия, теглена от новия фонтан пред Градската баня до тогавашния дворец), Княз Александър (днешната Молотов), Леге, Цар Освобо­дител (днешният булевард Руски), Пирот (днешната Жданов) и булевард Дондуков до пресечката с ул. Раковски. През същата година Съветът реши да се про­дължат булевар Фердинанд (днешната Толбухин) от Шести септември до Раковска и улица Шести сеп­тември от Патриарх Евтимий до Перловската река.

С тия два проекта се изчерпваше благоустройствената програма на столичния съвет. Вместо с дялани камъни, площадът пред Двореца и ул. Цар Освободител се павираха с доставени от Будапеща жълти блокчета, няколко пъти по-скъпи от витошкия гранит. Но тая доставка украси София не само с луксозен паваж, но и с няколко общинарски домове.

У Пенчо Славейков срещаме следните стихове, посве­тени на софийската улица и на столичните управници:

[стр.] 52

УЛИЦА

Разхвърлени са камъни и чакъл

и пръст - шосират улицата пак.

И всяко лято гледам аз все туй

Изрътен път, чакъл и камънак!

И шум и врява. . . Лани пак бе тъй - 

работници и пясък и чакъл. . . Ще се

оправи - щом начакълят на кметството

изрътений акъл!

ЕПИТАФИЯ

Три години той наред беше

в столицата кмет. И да тури

всичко в ред и на време да

сколаса, претършува

най-напред столичната

пълна каса. И прибра я в

своя джоб както него

тоя гроб.

Но нека почнем своето посещение на софийските ули­ци от моста на лъвовете, за които се говореше, че били оставени без езици, за да не могат да открият на света, колко са откраднали тия, които са ги доставили.

От двете страни на ул. Мария Луиза (бул. Г. Димит­ров) се редяха едноетажни и двуетажни сгради, от партера на които надничаха тесни и потънали в прах витрини на гостилници, бирарии и бакалници. Тая улица беше най-оживената. Тук гърмяха военните банди, шопските музики, циганските оркестри. Тук се разнасяха провлачените мелодии на певачките от всички национални произхождения. С голям успех се ползуваше турският кючек, който пред­приемчиви българи и българки изпълняваха с рядко майсторство, придружавайки го с фриволни турски песни. Столицата не бе още станала интернационален град и все пак етнографското разнообразие се беше здраво настанило по бедните, дъсчени сцени на нейните  локали.

[...]

[стр.] 53

Източник: Казасов, Д. София. Пътеводител. С., 1962, с. 52-53.