Поверително донесение от скопския областен полицейски началник Асен Богданов до Дирекция на полицията, отдел Държавна сигурност, отделение „Б“ – София за прояви на членове и симпатизанти на ВМРО в областта, Скопие, 28 януари 1943 г.

 Поверително донесение от скопския областен полицейски началник Асен Богданов до Дирекция на полицията, отдел Държавна сигурност, отделение „Б“ – София за прояви на членове и симпатизанти на ВМРО в областта

Скопие, 28 януари 1943 г.

[…]

            В края на м. март т.г. в града се състоя мач за държавно първенство между тимовете сп[ортни] клубове „Левски“ София и този на Македония – Скопие. Присъстваха около 6000 души зрители, двадесет минути след започване на играта отбелязаният първи гол от играчите на Македония не бе признат от рефера, което предизвика пререкания между последния и някои от играчите, а по-голямата част от публиката започна да вика, надхвърляйки се с обидни думи срещу рефера. Това автоматически се предаде на цялата публика, която издаваше нечовешки викове, а някои от зрителите се бяха снабдили с дървени кречетала и хлопки, които размахваха. Реферът бе принуден да признае гола, за да не прекрати играта и да успокои публиката. Зрителите обаче продължаваха да вдигат шум и да нанасят обиди на играчите на „Левски“, някои от тях се опитаха да отидат на плаца, за да се нахвърлят на играчите и рефера. Тъй като вторият гол, отбелязан от „Левски“, не бе признат от играчите на Македония, мачът бе прекратен. Озверена, публиката отправяше най-низки хули по адрес на софиянци, чуваха се викове „майка бугарашка“, „Долу България“, „Горе Македония“.

            През време на играта някои от присъстващите дрънкаха звънци над главите на чиновници и други лица, дошли от старите предели, като ги подиграваха и обиждаха по най-различен начин, въпреки въздържаното поведение на последните. Тези прояви стигнаха дотам, че бяха обидени и български офицери. Такова държане на публиката бе констатирано и на първия мач, обаче при втория се подчерта ясно противобългарското настроение всред местното население. При тези случаи средите, настроени автономистично, имаха пълна възможност да манифестират публично своите убеждения и неприязън към всичко българско, още тогава мнението на по-сериозни граждани бе, че направеното в продължение на 11 месеца за приобщаване на местното население като че ли се разруши с един замах на тоя мач.

Българското управление във Вардарска Македония (1941-1944). Съст. А. Гребенаров, Н. Николова.  София: ДА „Архиви“, 2011, с. 267.