Поверителна инструкция № 4 по формирането и тактиката на контра-четите в Моравската военноинспекционна област, Ниш, 10 юли 1917 г.

Поверителна инструкция № 4 по формирането и тактиката на контра-четите в Моравската военноинспекционна област

Ниш, 10 юли 1917 г.

 

 

§ 1.

            Във всички времена и страни контра-четите са били, са и сега, най-могъщо средство за борба с разбойническите банди.

            Задачата на контра-четите е да изтребят бандите, като се ползват от собствената им тактика и употребяваните от тях похвати.

            По тоя начин контра-четите се явяват в ръцете на началника като едно тайно оръжие, тогаз когато всички други части остават, като явно оръжие. Съотношението към тия две оръжия е същото, каквото е между тайната и явната полиция. Както не е възможно излавянето на всички разбойници само с явна полиция, така и при действието само с явни войскови части и обикновени способи не е възможно пълно изтребление на четите.

 

§ 2.

            Организацията на контра-четите е същата като на четите. Силата им се крие не в количеството, а в качеството на началниците и хората им.

            Обикновено контра-четата трябва да брои не по-малко от 15 и не повече от 50 души. Хората са облечени: бомба, пушка, сухарна торба и шинел. Често пъти контра-четата може да бъде по-облегчена, като сухарните торби и шинелите се товарят на коне.

            Препоръчва се също така формиране на ездящи контра-чети с местни коне (справка параграф 13 от инструкция № 1 към оперативна заповед по областта № 5).

 

§ 3.

            Числото на контра-четите зависи от естеството и състоянието на района, но във всеки случай, всеки дружинен окупационен район трябва да има най-малко една и най-много четири контра-чети, според числото на ротните участъци.

            Всяка контра-чета има определен ротен или дружинен район за действие. В случай на нужда, обаче, контра-четите от дадени райони могат да се съсредоточават за действие в други райони. Свързването на контра-четите с районите или участъците не трябва да се взима в буквалната смисъл на думите.

            Всяка контра-чета получава за задача да преследва една определена банда дни, недели, месеци до унищожението на бандата. Този принцип е основен и трябва да се изпълнява като закон.

            Ако в района на дружината има само една банда, тя може да бъде прес;едвана едновременно от повече контра-чети, т. е., в такъв случай няколко контра-чети ще имат всяка една по отделно да преследва същата банда.

 

§ 4.

            За началници на контра-четите се назначават офицери, подофицери, бивши войводи, полицейски пристави, а за състава им се избират пъргави войници, по желание. Както началниците, така и войниците, трябва да бъдат хора наклонни за тая служба.

            Само хора пропити от страст, силна воля и амбиция да направят хубави дела могат да бъдат полезни сили в трудното дело по изтреблението на четите.

 

§ 5.

            Контра-четата се подчинява на началника на участъка или района, в който действува.

            Началника на контра-четата развива своята обща дейност по план, а при конкретните случаи той действува според дадените му инструкции или според обстановката.

 

§ 6.

            Важно условие за успеха на контра-четите е връзката между тях и разузнавателното бюро в дружинния окупационен район. Ето зашо, всички сведения, събрани в това бюро, трябва на време да се предават за знание на контра-четите, както и всички сведения от последните, трябва по команда да се препратят в поменатото бюро.

            Контра-четите за своите действия по изтреблението на четите, ятаците и съмишлениците им са длъжни да събират сведения и сами по свои пътища, без да очакват всичко само от разузнавателното бюро, понеже сведенията на това последното много често ще им пристигат с големи закъснения.

 

§ 7.

            Контрачетите поддържат връзка и с частите в района. Когато завържат бой с някоя чета те изискват, ако потрябва, помощ от съседните части. Полседните са длъжни да направят това веднага.

 

§ 8.

            Контра-четите използуват същите сигнали за връзка, които са установени в района.

            Контра-четите използуват широко местните жители за водачи, като помнят обаче, че в отношенията си към тях трябва да бъдат много грижливи, а да не издават своите тайни, и доста недоверчиви, за да не бъдат излъгани.

 

§ 9.

            Тактиката на четите е аналогична с тая на четите. Контра-четите се движат, почиват, охраняват и се бият, както малките самостоятелни отреди. Най-могъщото им средство е изненадата и инициативата.

            Повечето от движенията си контра-четите извършват нощно време, действията си, обаче, предприемат както през деня, така особенно на разсъмване.

 

§ 10.

            Контра-четите трябва да държат своите намерения всякога в най-голяма тайна. Те трябва да бъдат така тайнствени, както са четите.[1] За постигане това, много често те ще трябва да прибягват до разни полезни военни хитрости, пръскане лъжливи слухове, даване вид, че не се интересуват от известни неща, преобличане в местна селска носия, даване вид, че е сръбска чета и пр.

 

§ 11.

            Контра-четата прилича на ловеца и както него трябва да се въоръжи с най-голямо търпение. Тя ще трябва в едни случаи да очаква противника си скрито от чуждо око, дълги часове и дни; в други случаи – ще трябва да се движи непрекъснато по следите му; в трети случай ще трябва да маневрира, като заблуждава населението за своите намерения и да дебне първия сгоден момент, за да се нахвърли върху неприятеля.

 

§ 12.

            Когато една контра-чета влезе в дирите на някоя чета и смята, че силите й не ще бъдат достатъчни, тя изисква съдействието на съседните части.

            Началниците на тия части без да изискват разрешение на по-горното началство са длъжни да им дават исканото съдействие.

            Вменява се в дълг на всяка войскова част при завързване престрелка между разбойници и контра-чета или друга част, веднага да се притича на помощ, на изстрел.

 

§ 13.

            Началника на контра-четата донася на своя началник всеки два дена по един път за местонахождението си и събраните за разбойниците сведения чрез нарочно изпращани куриери. При извънредни случаи: откриване на разбойнишката чета, завързване бой и др. донася веднага.

            Донесенията си началника на контра-четата праща до по-горния началник или направо, ако тоя последния е близо, или чрез най-близката войскова част. Тая последната е длъжна да прочете донесението и незабавно да го изпрати по предназначението му.

 

§ 14.

            Контра-четите се прехранват или в частта си, или на местни средства. При ползуването от местните средства, обаче, нужно е да няма разточителство и прехраната да не се отрази тежко на местните жители, особено тия, които ни услужват.

 

§ 15.

            Всички отличили се в контра-четите ще бъдат представлявани за награди според проявената от тях храброст или заслуга.

 

§ 16.

            За контра-четите важат всички препоръчани с инструкция № 3 похвати и схващания как да се води борбата с четите. Тая инструкция трябва грижливо да се проучи от началниците на всичките контра-чети.

 

 

Вр[еменен] началник на областта, Полковник Тасев

Началник щаба на областта, от Генералния щаб,

Подполковник Дървингов

 

 

НАБАН, ф. 73К, оп. 1, а.е. 2158, л. 17.