22. Цивилизационни ареали (5)

Цивилизационни ареали (5)

Ареали на европейската цивилизация (3)

Двете Америки и Караибите

Северна Америка е свое­образно продължение на Европа. Разположена е на същите географски ширини. Затова и климатичните етажи са подобни - иглолистни и широколис­тни гори, огромни тревисти райони и субтропическа зона. На запад зоната е средиземноморска по характер, а на изток е от „китайски" тип (единствена разлика от Европа). 88 % от населението на Северна Америка е от потомци на европейците, основали двете континентални държави САЩ и Канада. Останалите 12% се разпределят меж­ду афроамериканците (16,5 %), азиатците (1 %) и амери­канските индианци (0,5 %). Всички те, до голяма степен са изгу­били собствените си култури в лицето на език, религия и начин на живот, защото са вградени в общата култура на североа­мериканската цивилизационна зона. Самото мнозинство, което произхожда от различни европейски нации, е дълбо­ко белязано от доминиращия англосаксонски елемент. Въпреки това съществуват немалко етнически острови, устояли в различна степен на тен­денцията към уеднаквяване. Сред тях на първо място трябва да се отбележат областта Квебек (оцеляла поради фунда­менталната двойственост на Канада) и „испаноезичните" елементи в САЩ, които са най-голямото и жизнено малцинство, подхранвано от имиграцията от Латинска Америка.

Като приема по-голямата част от излишното население на Европа през XVIII, XIX и XX век, Северна Америка поема до голяма степен част от характерните елементи на европейската цивилизация. Можи би това са най-екстремалните хора, които критику­ват своето общество до степен да се превърнат в дисиденти, това са и тези които копнеят за широки пространства и за свобода, чувствайки се прес­ледвани, отритнати и поробени от мизерията в Стария свят. Това откъсване на най-свободолюбивите елементи от европейското общество превръща аме­риканците в инициатори на борбата за еманципация. САЩ възникват върху основата на идеята за инакомислие и бунт. Те първи проклами­рат Правата на човека, първи създават Конституцията на една велика демокрация, сражават се в гражданска война, за да премахнат робството, изживяват най-войнствения синдикализъм в отговор на най-жестоките реп­ресии срещу труда. Паралелно с това, ощи при едно начално натрупване на капитали североамериканците се втурват най-неудържимо към индустриализацията, към гигантски осъществени замисли, към концентрацията на обществото и властта на монополите. Огромното население,  в необятната и многолика територия, създава условия за живот в много по-широк и динамичен пазар от европейския. Се­рийното производство, механизацията на селското стопанство, разрастването на селищата (постепенно превърнали се в мегаполиси), достигат пропорции, немислими за Стария свят, разделен на съперничещи си изолирани една от друга икономики. Така онова, което се проявява само като тенденция в Европа, в Америка е доведено до край.

Обърната към себе си и вътрешната си модернизация Северна Америка трудно възприема развитието, промените, дори традицията в останалия свят. В продължение на дълъг исторически период САЩ съществуват в специфичен икономически и политически изолационизъм. В същото време САЩ прегращат един своеобразен дори спонтанен интернациионализъм, което ги кара да погледнат на другите Америки като на собствено ловно поле (доктрината Монро и „политиката на голямата тояги" на Теодор Рузвеят). В следствие на тази специфика в първата половина на ХХ в. североамериканците се намесват със закъснение, но за сметка на това решително в двете световни войни. Във втората половина на същия век те се възприемат за световен жандарм, за да се ориентират към империализъм в планетарен мащаб в момент когато европейците се отказват от него. В много отношения включително политически и разбира се икономически САЩ са интелектуален авангард на Европа. Ето защо наред със Стария континент. Северна Америка влиза в един и същи атлантически цивилизационен ареал, съставлявайки неговото „за­падно полукълбо". През 1994 г. влезе в сила Северноамериканското спора­зумение за свободен обмен (NAFTA), което обвързвайки САЩ, Канада и Мексико, по примера на европейското обединение поставя основите на ед­на бъдеща икономическа интеграция между Северна и Латинска Америка.

В Централна и Южна Америка са видими достатъчно аналогии със Северна Америка, и за това общо взето и те се приемат като продължение на Европа. В тях същата масова емиграция от европейци оформя социал­ните рамки, които са изградени по западен модел. По някои елементи обаче те в по-голяма степен се различават от Евро­па. Физическата рамка е различна. Тя е преобладаващо тропическа и с изключение на крайния юг обхваща различни биоми - екваториални гори, савани, високи плата с умерен климат в горещите зони и пр. По отношение на населението не навсякъде европейците са мнозинство. В първите заселени места -платата, преобладава индианското население. От друга страна пък африканците са мнозинство на много острови от Караибския басейн. Може да се каже, че населението на Цент­рална и Южна Америка е смесица от африканци, азиатци и европейци. Разцветът на твърде напреднали градски ци­вилизации от времето преди идването на европейците е при­чина в повечето случаи да се изгради смесена култура, която е колкото индоамериканска, толкова и латиноамериканска. По тази причина са и възможни няколко класификации. Първо според домини­ращия език испаноговоряща Америка, португалоезична Бразилия и Караибите, където се говорят френски, английски и холандски езици. В рамките на тези основни групи се установяват различия между страните в зависимост от преобладаващо население. Основно от индианци е населението в страни като Гватемала, Перу, Боливия. Почти с изцяло бяло население са Коста Рика, Чили, Аржентина, Уругвай. Различен е етно климата в страните където живеят предимно метиси. В Мексико, Венецуела, Колумбия, Еквадор и пр. са евроиндианци, а в Куба, Бразилия и пр. афроевропейци. В крайна сметка тази класификация, търсеща различия открива повечето условности, защото като цяло населението на Латинска Америка и Караибите е смесено в расово и културно отношение. „Същинските" индианци, т.е. онези, които говорят техния език и живеят в чисти етни­чески общности са по-малко от 10 % от цялото население, но от Мексико през Андите индианският фон е подчертано доминиращ с изключение на крайния юг и афро-американските райони. Може да се каже, че латино- или индо-американците в генетично отношение са повече инди­анци, отколкото европейци, но в културно отношение е обратното.

Оценяването на индианския генетичен и културен еле­мент символизира връзката на индианците с техните коре­ни. Същевременно то свидетелства за опита да бъде отдадена справедливост към жертвите на най-масовия и безогле­ден етноцид в историята на човечеството. Пълното унищо­жаване на цивилизациите, създадени от ацтеки, маи и инки, е методично проведена операция, погубила културата на цели народи, за да им на­ложи религията и нравите на техните завоеватели. Накитите на ацтеките изцяло са претопени, за да се отнесат тонове златни кюлчета в Испания. “Мострите” кюлчета.¹ Само малък брой предмети са пощадени, за да види испанс­ от тяхното изкуство достигнали в отделни екземпляри дори не могли да бъдат качествено копирани от севилските бижутери. Цялата литература на майте открита от завоевателите е тържествено изгорена. (Християнския вандализъм има дълга преддистория. Заслужава да припомним как през 391 г. по молба на патриарх Теофил, император Теодосий изгаря огромната Александрийска библиотека. През 489 г. се затваря медицинската школа в Едеса и лекарите се преселват в Персия. През 529 г. Юстиниан прогонва учените и философите от Атина. През 600 г. е изгорена Палатинската библиотека в Рим и т.н. и т.н. В резултат на това от културното наследство на древна Гърция, наброявало 200 хил. Тома в Пергамската библиотека, до днес са достигнали на повече от шестесетина тома, приблизително колкото е останало и от културното наследство на маите.)

Цивилизация, която се е наложила с подобни сред­ства неминуемо бива осъдена от поколенията, но в със­тояние ли са тези поколения да възвърнат онова, което вече е унищожено? Реабилитирани и по-добре познати, предколумбовите цивилизации поне биват отбелязвани и стават източник за вдъхновение, както е в случая с мек­сиканската стенопис от XX век. Днес лицето на съв­ременната латиноамериканска цивилизация се представя от но­вите индустриални страни като Мексико и Бразилия с мегаполиси като Мексико (най-големият град на планетата), Сао Паоло, Рио де Жанейро. Същевременно в по-малките страни повечето от населението се струпва в предградията на столиците. Такъв е случая с Богота, Лима и пр. Макар и по-слабо интегрирана, Латинска Аме­рика в крайна сметка е част от Запада. С него тя дели своите езици, култура, история и митология.