Заповед на ген. Тодор Кантарджиев, началник на Сборната дивизия, да не се проявява милост към руските военнопленници и ранени, 26 ноември 1916 г.

Държавният обвинител П. Стоянов: Имам препис от заповедта № 35 от 26 януарий 1916 г. [очевидна печатна грешка – 26 ноември 1916 г.], издадена в с. Кара-Мурад от началника на сборната пехотна дивизия, генерал Кантарджиев, която гласи: „Днес около 12 часа през деня върху наблюдателния пункт на преднята позиция, Берим-Тепеси, в който се намираха командиря на 16 полк, полковник Иванов, командиря на 2 отделение на 5 артилерийски полк майор Илиев и командиря на 2 дружина от 35 полк майор Савов, ударил неприятелски снаряд, разрушил блиндажа, убил майор Савов и тежко ранил полковник Иванова и майор Илиев. След няколко часа последния починал в болницата.

            По този начин славянската православна граната лиши от живот още трима скъпи наши жертви, трима способни, отличили се в миналите и настоящите войни военно началници, трима изпълнили честно и добросъвестно дълга си към царя и родината си. Утешавам се, че те на са умрели. Техните имена ще бъдат записани със златни букви в историята. Тем ще бъдат въздигнати великолепни паметници. Но нека знаят нашите врагове, че на „Бирим-Тепеси“ гробницата на 30 руска дивизия, гордо и будно командуват други способни началници. Там чакат с нетърпение заповедта за отмъщение разярените лъвове ловченци, вратчанци, козлодуйци и артилеристи. Близък е часа на справедливата разплата на страшното отмъщение.

            От „Бирим-Тепеси“, има да ми се докарват вече пленници и пренасят ранени в болниците. На „Бирим-Тепеси“ ще има само една участ за свирепия и зъл противник, русина: смърт, ад. Това повелително искат от нас нашите другари и началници, жертва на руския егоизъм, злоба и завист“ [курсив на редактора]. Известна ли е тази заповед на свидетеля като командующ 3 армия?

Свидетеля Ст. Тошев: Тази заповед получих отпосле, защото когато е издадена, аз вече не бях там. Отпосле началник щаба на 3 армия ми каза, че имало такава заповед и като отишла в щаба на армията, те я отменили.

Държавният обвинител П. Стоянов: Какво стана впоследствие с генерал Кантарджиев – биде ли уволнен, или получи повишение?

Свидетеля Ст. Тошев: Генерал Кантарджиев биде произведен в [генерал-] лейтенант за военни отличия, които е показал в Добруджа и Топрак-Хисар.

Държавният обвинител П. Стоянов: Известно ли е на свидетеля друг началник през време на тригодишната война да е издавал такава „хуманна“ заповед?

Свидетеля Ст. Тошев: Такава заповед не зная да има издадена от другиго. Заповеди за борба са издавани и наши войници са се хващали гуша за гуша с руските войници в борбата, защото русите са смели, но щом паднат в плен, нашите отношения особено с руските пленници, бяха чудесни. Имало е случай дето наши войници тръгнат, дадат си пушките на руските пленници да ги носят и не може да се разбере, кой е пленник, кой е конвоя. Аз бях свидетел в една дивизия, дето падна цял руски полк в плен и се дадоха коне на руските офицери. Тази заповед на генерала Кантарджиев е в пълен разрез с отношенията които имахме във войната с русите.

Държавният обвинител П. Стоянов: Знае ли свидетеля тази заповед да е била известна на главната квартира?

Свидетеля Ст. Тошев: Доколкото зная тази заповед излезе на яве през 1919 г., а по-рано никой я не знаеше. На мене ми каза сам генерал Попов, че такава заповед има и че я отменили в щаба на 3 армия.

Държавният обвинител П. Стоянов: След като е била прилагана, нали?

Свидетеля Ст. Тошев: Разбира се.

Протоколи на съдебните заседания на Държавния съд по углавното дело №1 от 1921 година против бившите министри от кабинета на Д-р В. Радославов през 1913 – 1918 година. С., 1921, с. 904-905.

В приложения файл Заповедта в препис в спомените на Н. Людсканова, съхранявани в Български исторически архив в Националната библиотека НБКМ-БИА, ф. 12, а.е. 58, л. 561 [благодарности към Любомир Георгиев].