Тишендорф в търсене на "истинския" Нов завет

Тишендорф в търсене на "истинския" Нов завет

В началото на 30-те години се разпостранява слуха, че Съветското правителство се готви да разпродаде ценности и шедьоври на изкуството. Това е време в което Съветска Росия се нуждае от твърда валута за да закупи от Запада машини и техника. Организацията, която извършва търговията е Амторг. Абрахам Волф Розенбах - крал на букинистите чувства че е изправен пред най-изгодната си сделка в живота. Става дума за т.нар. Синайски кодекс. Заедно с него наддава и сенатора от щата Тексас - Хари Дарвин - за методистката епископална църква.

         Но два дена след рождество през 1933 г. Британския музей съобщава, че се е сдобил със Синайския кодекс за най-голямата сума плащана дотогава за ръкопис 100 хил. англ фунта, което по тогавашния курс е над 500 хил. дол.(половината от това което искали на Розенбах). Така завършва тази дълга и тайнствена търговска операция, минаваща и до днес за най-голямата книжна покупка в световната история.

         Британският музей с призив за събиране на похарчената сума успява да събере повече и спестява на правителството на леъбъриста Рамзей Магдоналд значими средства.

         Интересът голям. Шумът също. Основна роля в покупката играе Фредерик Кенън. Става дума за ръкопис от ІV в. включващ в кориците си почти цялата ни известна библия.

         Откриването на този ръкопис заслужава вниманието ни. То е дело на Фридрих Константин фон Тишендорф и е един от най-увлекателните епизоди в летописите на издирването от човечеството на паметниците за своята култура.

         От времето когато учения класик Фридрих Август Волф формулира в края на 18 в. "Омировия въпрос", с което напрактика съдава основата на днешната филология и текстология, монопола в критическото изучаване на древните текстове минава в Германия. Още от това врме названието Германия неразривно с свързва с асоциации за блестяща и добросъвестна ученост. Най-големи лаври немската наука жъне, когато инструментариума от филологията започва да използва в теологията. Появяват се специални дисциплини за изучаване на Библията, които под наименованието Висша и Низша критика се занимават със сериозно изучаване съответно на съдържанието и текста на Свещеното писание. Почти като и всичко останало тези нови дисциплини не се създават на празно място. Корените им ни върщат към Спиноза, дори към св. Йероним.

         Критиката на Библията често се отъждествява с агностицизъм, скептицизъм и обикновено се схваща като една от смъртоносните атаки към християнските традиции. Редица критици от 19 в. анализират библейските текстове за да оспорат традиционното им авторство, времето и мястото на възникването им. Намират се и такива, които обявяват апостолските документи и евангелските текстове за рзултат от фалшификации. За немалко от тях християнската доктрина не е нещо повече от синкретични комбинации на различни елинистични култове и философски учения.

         Тишендорф, чието име остава в аналите на най-добросъвестните теолози е имал свой поглед върху проблема. Още преди посвещаването му в сан той си поставя голяма цел - да докаже истинността на Евангелията и възстнови първоначалните евангелски редакции на свещените текстове.

         Константин Тишендорф е роден през 1815 г. в Лайпциг. Учи теология в Лайпцигския университет. Става добър познавач на гръцкия и латинския от класическите езици, но към тях е принуден да добави древноеврейски, арамейски, сирийски и коптски. Работи усилено по критично издаване на гръцките текстове на Новия Завет. Предисловието към първото издание носи на 25 годишния Тишендорф назначение в теологическия факултет на Лайпцигския университет. Спестява малко пари и октомври 1940 заминава за Париж. Пет години ще живее и работи далеч от Лайпциг. Целта му иде от заниманията на които се отдава. Още когато работи върху издаването на гъцкия текст на Новия завет той разбира, че древните документи от 4, 5 и 6 в. са много по-значими от многочислените ръкописи от 10 и последващите векове, които са и послужили на Еразъм Ротердамски за неговото издание на беблията (1516), както и че преводите на разговорни езици - версиите на Лютер и крал Яков (Джеймс)І са небрежни и достатъчно неточни.(В изданието на Еразъм има дори превод на епизод от латински на лош гръцки заради притискащите го срокове от издателя).

         Още през 17 в. някои от изследователите събират, съпоставят разночетенията в ръкописите с Новия завет, като в тях се включват и такива на коптски и готски език. По това време се прави и първия опит за съставяне на списък, като се класифицират всички ръкописи от европейските страни. Дори се прави опит да се оценят по сравнителна достоверност. В 19 в. вече се промъква становището което Тишендорф прегръща и което предполага, че колкото са повече ръкописите, толкова по става възможно на тяхтна база да се възстнови първоначалния апостолски текст. Естествено е, че най-сериозно внимание заслужават ръкописите от първите пет века на християнството. Тишендорф убедително доказвал, че това е пътя, и че официално утвърдения Византийски Нов завет е производен от някакви фалшифицирани версии.

         Когато излиза от Лайпциг Тишендорф вече е съставил списък на най-старите текстове, които се оказват невероятно малко на брой. В Париж се намират Кодекса на Ефрем и Кларомонтанския кодекс. Тишендорф работи с тях. Кодексът на Ефрем (трактат от Ефрем - църковен деятел живял в 4 в.) е копиран през 12 в. върху текст от Новия завет датиран от 5 в. Палимсестът е обратван химически и по общо мнение е бил безнадежден за разчитане. За две години Тишендорф го разчита и януари 1843 г. издава.След това работи с Кларомонтанския кодекс. Преравя библиотеките в Утрехт, Лондон, където работи с Александрийския кодекс от V в., Оксфорд, Кембридж. Скита из Европа посещавайки Страсбург, Базел, Лион, Марсилия и Северна Италия. Работи в библиотеките на Венеция, Милано, Тур, Модена и Флоренция. Но основна цел му е Рим, където се намира най-известния Новозаветен манускрипт - т. нар. Ватикансски кодекс, който още не бил въведен в обръщение чрез текстологическа критика. Среща се с папа Григорий 16, който го награждава с ордена Северна звезда - първия от поредица, които после получава от държавни глави и правителства на многобройни държави. Въпреки препоръките при срещата си с кардинал Анжело Маи, който между другото е откривателя на трактата "За държавата" на Цицерон, последния му дава право само на 6 часа работа с Ватиканския кодекс от който Тишендорф копира няколко интересни откъса.