Стефан Танев за българските богаташи, 18 юли 1940 г.

Днес стана известно и утре ще бъде публикувано във вестниците завещанието на Кочо х. Калчов. Универсални заветници на оная част от състоянието, с което разполага, оставил Ст. Г. Стефанов, адвокат от София, и Mишо Стефанов. Задължава ги да построят с доходите от завета паметник с бюст, достоен за заслугите му към България, да се грижат за установените от него благотворителни институти и пр. Завещаната част оценява на пет милиона.

            Нищо не може да се разбере. Пет милиона. А какво става с неговото състояние. Та аз само знам няколко негови здания в София, които струват десет пъти повече. Нареждам репортерите да срещнат наследниците и да изяснат завещанието на Кочо.

            Всички предполагаха, че Кочо ще остави състоянието си за нещо голямо, а ето... Тежко на България, ако чака нещо от своите богаташи. Умря Иван Евстратиев Гешов. Обвиняваха го, че фалшифицирал завещанието на братята Евлоги и Христо Георгиеви, от завета на които се построи университетът. От останките на завета. Ако навремето, когато умряха двамата братя, още тогава построеха университета, с оставените пари щяха да издигнат най-малко десет такива постройки като сегашната. Не започнаха нищо, защото около ефорията за постройка на университета се бяха настанили маса хора, които намериха там прехраната си. Дойде войната, левът падна и от сумите, с които ефорията разполагаше преди войната, едва остана една двадесета част. Умря и Гешов. Не остави нищо или почти нищо. Остави и нещо на „Червен кръст“, на който токова години беше председател, със задължението да му отслужва молебени по установен от него начин. И лихвите на тоя му завет току-речи покриват панахидите.

            Все такова беше и завещанието на неговата съпруга. А тя беше знаменита. Тежко на оная слугиня, която би оставила у Гешови сапуна по широката му страна. Учеше ги да го слагат по тясната, за да не се топи. Захар се даваше в техния дом под брой. Всичко под ключ. На слугите се сипваше яденето, за да не си сипят много.

            Стопи се Гешовото богатство. Само зет му, Димитър Яблански, успя да увеличи своя пай. Раздели осигурителното д-во „Балкан“ на три дружества: „Балкан-живот“, „Балкан-пожар“, „Балкан-транспорт“, за да може да взима от трите заседателни и от трите тантиеми. Ходеше всяка година в чужбина, все за сметка на дружеството. Умря и той. И нито стотинка на държавата. Нещо повече, ограби я. Артист! Преди да умре, за да не може държавата да получи своя дял от безвъзмезден данък, който й се полага по закона за наследствата, образува акционерно дружество. Акционери той, жена му, дъщеря му и зет му. Капитал на дружеството: всички движими и недвижими негови, на Яблански имоти. Потърси държавата данък върху наседството му. Нищо не може да получи. Нищо не е оставил, защото всичко, което е притежавал, не е било негово, а на акционерното дружество с акционери неговото семейство! Издигнаха му те, акционерите, гробница. Издига се тя и затуля гроба на Марин Дринова. Затуля и гроба на Ляпчева.

            Цял живот е обирал държавата и завърши живота си пак с такъв обир. И не само той е обирал държавата с безвъзмездния данък. А нещастниците, които оставят двадесет хиляди лева или някоя къщурка, плащат като поп. Обирал е Яблански държават винаги. Ето, в архива си имам редица факсимилирани документи за това. За контрабанда на долари, на франкове, на английски лири. И това още по времето, когато Законът за търговията с външни платежни средства беше най-неумолим. Когато за сто недекларирани навреме френски франка нещастници, които по незнание и недоглеждане са правили грешка, плащаха грамадни глоби и отиваха и в затвора.

            Ех, тежко на тая Бъгария, ако би разчитала на своите богаташи. На такива като Яблански, като Гешови!

Източник: Танев, С. Дневник. С., 2005, с. 177-179