Наредба на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост за въвеждане на всеобща трудова повинност в България, 19 юли 1918 г.

НАРЕДБА

за използуване безработните и налични работни човешки сили в България

За да се удовлетвори належащата нужда от хора, които да се поставят в услуга на органите по прехраната на армията и населението, както и да могат да се изпълнят задачите, които чл. 2 от Закона за стопански грижи и обществена предвидливост възлага на Дирекцията по силата на чл. 5 буква г и т от Закона за стопански грижи и обществена предвидливост

Заповядвам:

            I. Трудът на всички годни за работа жители, без разлика на пол, народност и поданство в България свободни от военна, държавна, окръжна или общинска служба, се поставят под разпореждане на Дирекцията и нейните органи.

            II. Използуването и разпределянето на тия хора се възлага на Дирекцията, окръжните и околийските комитети, специалните комисии, селските и градските общински управления и резервните магазини.

            III. Споменатите органи при нужда могат да използуват трудът на казаните в т. 1 лица по следния начин:

            а) Дирекцията може да привлича на работа всички жители на България посочени в пункт 1 и да ги изпраща в пределите на цялото Царство там дето има нужда;

            б) Окръжните комитети за своите нужда могат да привличат на работа хора само от своя окръг;

            в) Околийските комитети могат да привличат хора на работа само от своите околии;

            г) Специялните комисии и градските общински управления само от града, с прехраната на който са натоварени;

д) Селските общини – само от района на своята община;

е) Резервните магазини – само от административния окръг, в който магазина има своето централно управление.

Забележка. При използуване труда на безработните и налични работни сили съгласно горните нареждания, трябва да се има предвид целта за която се привлича лицето на работа, да се подбира лице, което по специалност, по знания, подготовка да отговаря за целта. При това привличане на работа, трябва да се предпочитат лица, които получават държавна помощ и са свободни, ако няма такива или при наличност на такива се намери и те не отговарят за целта, за която са нужни, тогава да се привличат на работа и други лица.

            IV. Пращането хора от един град или село в други в района на околийския комитет не може да става без съгласието на околийския комитет; от една околия в друга, без съгласието на окръжния комитет и от един окръг в друг – без съгласието на Дирекцията по стопански грижи и обществена предвидливост.

            V. Всички искания за привличане на работа и разместване на назначените вече стават от общинското управление, околийските и окръжни комитети, специялните комисии, с протокол, държан от постоянното присъствие, в който се означава – причините и нуждите, по които се взема по работа лицето, защо именно това лице се избира, възнаграждението, което му се плаща, в надница или заплата ще бъде то, от кои средства ще се плаща и пр. Така съставените протоколи се привеждат в изпълнение за общинските, градски и  селски управления след одобрение от околийския комитет, за околийските комитети след одобрение от окръжния комитет, за окръжните комитети и специялните комисии след одобрение от Дирекцията.

            Резервните магазини за тая цел правят мотивирани искания в Дирекцията – отдел прехрана.

            За всяко лице привлечено на работа се води лична карта, в която се отбелязва името и презимето му, възрастта му, постоянното и временното му местожителство, професията му, получавал ли е държавна помощ и колко, защо именно това лице е избрано. Тази карата се води и пази от учреждението, което иска привличането на работа на лицето.

            VI. Всяко привлечено на работа лице е длъжно в тридневен срок от писменната покана да се яви на работа в учреждението, в което се вика да изпълнява възложената му служба най-добросъвестно и редовно. Така привлечените на работа лица, ще се счита за чиновници (чл. 418 от наказателния закон) и органи на властта и за престъпления по службата или по Закона за стопански грижи и обществена предвидливост, ще се съдят, съгласно чл. чл. 15, 16 и 29 от Закона за стопански грижи и обществена предвидливост от военно-полевите съдилища.

            Лица, които отказват или не се явят в тридневен срок да заемат службата си, да се довеждат под стража. На същите да се съставят актове по чл. 17 от Закона за стопански грижи и обществена предвидливост, които да се изпращат в Дирекцията за съдене на виновните.

            VII. Лицата, които намират, че неправилно са привлечени на работа, могат да подадат молба за отмена. До разрешаване, обаче на молбата им те са длъжни да извършат възложената им работа, иначе ще попаднат под отговорност по пункт 6 от наредбата.

            Молбата се подава до Дирекцията – отделение за организация на комитетите, чрез учреждението, което е искало привличане на работа. След получаване молбата, учреждението чрез което се подава, дава своето мнение и обеснения по молбата, прилага личната карта и препис от писмото, с което е одобрено искането му, от по-горната власт, съгласно пункт 3 от наредбата и всичко това изпраща в Дирекцията – отделение за организация на комитетите, подадените направо до Дирекцията оплаквания за отмяна, не се гледат.

            VIII. Реквизиционните комисии при нужди от хора, ще реквизират труда на такива съгласно чл. 2, буква и от закона за реквизицията.

            Настоящата заповед да се изпрати в Министерския съвет за сведение, съгласно алинея II на чл. 9 от Закона за стопански грижи и обществена предвидливост. – Директор, генерал-майор Протогеров, Началник-щаба, от генералния щаб, полковник Николов.

Известия на ДСГОП, № 45, 19 юли 1918, с. 1-2.