Стихове от Камило Морган, посветени на княз Фердинанд в знак на вярност и почит по случай именния ден на 30-ти май 1888 г. (1888 г.)

От изток и от запад, от север и от юг

на тълпи се стичат българите

в столицата, за да отпразнуват именния ден

на своя княз.

И млади и стари го

акламират с ликуващи сърца

него, който донесе на страната щастие

и спокойствие чрез мъдро управление.

Народът се носи с радостна припряност

по софийските улици,

чак до пред двореца

се струпва колоната на масите.

„Да живей Фердинанд – отеква силно -

носителят на нашата корона!”

И князът приятелски приветстващо

гледа надолу от балкона.

Майка повдига нагоре детето си

и се провиква с влажен поглед:

„Виж! Това е този, който Господ изпрати,

за да ощастливи всички нас!”

А всички мъже наоколо

изпълнени с въодушевление се вричат:

„Ние ще бъдем негова

вярна защита в тежки дни!”

„Ако и някое царско протеже

да се домогва до трона му,

ние държим здраво според стария обичай

за нашия млад княз!”

На този, който смята да ни го отнеме,

ще попречи мечът ни,

кръвта на старите герои

тече още в жилите на внуците!”

От двореца се вижда как потокът

на народа продължава своя ход;

бърза към катедралата, за да се моли

за Фердинанд Добрия.

От всяка уста прозвучава

към повелителя на звездите:

„Дръж всичко зло все така

далеч от нашия княз!”

„Защитавай го и го закриляй

по всичките му пътища

и възнагради благородството му

с хилядократна благословия!”

Това звучи в страната на българите

от всички устни

и за същото се моли на брега на Дунава

един посветен на камените (музите-бел. пр.).

Източник: ДАА, ф. 3к, оп. 7, а.е. 25, л. 1-3 

Превод от немски: Кирил Чуканов