Стихотворение, посветено на Мария-Луиза от Ц. Генков

РОЖДЕНИЕТО НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО КНЯГИНЯ МАРИЯ-ЛУИЗА II

Изпълниха се дните брачни,

На Царят Ни велик,

Светнаха небеса прозрачни

За родния език.

Пируват храбрите ни войни,

Сияят София и Рим,

Пируват войски многобройни,

С Вождът си любим.

Пируват живи и умрели,

Витае тук и Симеон,

Доволни, че веч са видели,

Грейнала радост над наший трон.

Витаят царе и воеводи,

Витае храбрий Калоян,

Крум що славата приброди

И мъдрий Борис тихо засмян.

Борците всички що измреха,

За нашата скъпа свобода,

И тез които не видяха,

Славата в бранните поля.

Витаят Александър и Луиза,

Владетели покойни на златния трон,

И дух светий в гълъб над двореца слиза,

от ведри простори, - от ясен небосклон.

Прослава се разнесе за царския ни род,

За българското племе, за наший народ,

Кръстникът поднесе българската риза

И името на Княгиня Мария-Луиза.

И вълхви с дарове богати:

Злато, камъни скъпи, свила и цветя,

Гъмжеят царските палати,

Где с усмивка детска, надеждна и мила,

Посреща ги Царицата ни току що се родила,

Посреща и приветно изпраща ги тя.

Източник: Фонд №3к, оп. 7, а.е. 38, корица, „Стихове, посветени на Борис”, Том 12, 1936 г., л. 4