Димитър Азманов за „обира на манастира Кушиница“

Впрочем плячкаджийството, изглежда е било на мода тук не само от страна на харамиите на Паница. Моят предшественик, началникът на щаба на дивизията, ми остави в наследство за ликвидиране един много интересен грабеж „с научна цел”. Касаеше се за обира на манастира Кушиница, на около 30 км от Драма, в подножието на планината Кушиница. Този манастир е бил в старо време български, а в библиотеката му се пазели и досега по някаква неизвестна случайност старинни църковни книги, написани на старобългарски език. Тази тайна била известна на чеха археолог Владимир Сис, който някога бил идвал в манастира, преглеждал тези книги и дори е искал от монасите да ги откупи, но те не се съгласили да му ги продадат. След завземането на Драмско от нашите войски Владимир Сис пристигнал в Драма и съобщил за това на нашите военни власти. Сам той се поставял на тяхно разположение, за да се прибере това научно съкровище. Със съдействието на Паница и неговите харамии било организирано „хайдушко” нападение на манастира. „Хайдутите” ограбили привидно целия манастир, изгорили в присъствието на монасите всички непотребни книги и неща, а ценните книги отнесли. Лично аз по-късно посетих манастира и го намерих напълно разграбен, а монасите му пръснати. Нямаше съмнение, че покрай книжното съкровище е било задиганото и паричното съкровище. Книжното съкровище аз опаковах в голям сандък и го изпратих на Академията на науките в София. Лично аз ги предадох на секретаря на академията Пеев Плачков. След нещастния за нас край на войната около този грабеж се вдигна много голям шум и отнесените от нас книги от далечното минало бяха, ако не се лъжа, отново загубени за нашата наука. Мисля, че гръцкото правителство успя да си ги вземе обратно.

Източник: Азманов, Д. Моята епоха. С., 1995, 176-177.