Контрапетиция на представителите на 11 общини от Мехомийската околия до Народното събрание, с която настояват да не се премества околийският център от Мехомия в Банско, октомври 1914 г.

 

 

Получено на 15/XI 1914 г.

Вход. № 4081 дело №

Буква М № 74

 

 

До Господина Председателя на XVII-о

Обикновено Народно Събрание

 

(По повод петицията от жителите на с. Банско; от представителите на Мехомийската, Якорудксата, Бабешката, Беличката, Баненската, Гор. Драгличката, Дол. Драгличката, Добърската, Годлевската, Елешничката и Бачевската общини на Мехомийската околия)

 

 

 

            Подадена е петиция до Народното Събрание от страна на Банските граждани, с която се мъчат да убедят почитаемото Народно представителство да гласува за преместването на околийския център от град Мехомия в Банско. Авторите на тая петиция са група софийски жители, които имат имоти в Банско и за да подигнат цените на имотите си, заели са се с една много неблагодарна работа: искат невъзможното и недопустимото – искат преместването на околийския център от град Мехомия в село Банско.

            Ние представителите на 11 общини от Мехомийската околия, които съставляваме цялата околия без 2 общини: Банска и Добринишка считаме за свои дълг да заявим:

            1. Че ние околните села сме в положение да знаем достоинствата и преимуществата, както на Мехомия, така и на Банско;

            2. Че въпроса не е между Банско и Мехомия само, а е между Банско и 11 села от 13-те в Разложката кутловина;

            3. Че околийския център се създава не заради Мехомия или заради Банско, а за околността, чиито нужди трябва да се задоволяват;

            4. Че след дългия ни опит на общуване и живеене в Разлога сме се убедили, че гр. Мехомия е който най-добре задоволява и ще задоволява и за в бъдаще нуждите на околията, а не Банско;

            5. Че най-щателното изучаване на този въпрос на местото от безпристрастни хора ще доведе непременно до убеждението, че само Мехомия може да бъде естествения, географски и икономически център на Разлога и в никои случай Банско;

            6. Че е много опасно да се създава неприятност между населението в околията от естество да създаде безполезни борби, спъващи развитието на Разлога.

            Прочее умоляваме народното представителство да гласува за Мехомия а не за Банско.

            За осветление на народното представителство нека ни бъде позволено да се спрем на кратко и върху петицията на Банското гражданство.

            Тя е прекалено надута хвалебна песен за Банско и непростително тенденциозно описана представа за Мехомия.

            Петицията може да бъде резюмирана така:

            1. „град” Банско е красив, достоен за курорт град, заслужил е в миналото ще заслужи и за в бъдеще, облагодетелствувайте го.

            2. Мехомия, нищожна, полупомашка паланка, – заслужава ли такава паланка да бъде център на околия?

            3. Банско било географски и икономически център на Разлога.

            4. Банско било възел на пътища.

            I-о. а) Относно първия пункт ще кажем, че Банско, като планинско място може да бъде курортно поселище. И ние бихме желали Банско да се развие в добре уреден курорт. От това още не следва, че е удобно място за административен център на Мехомийската околия. Между прочем освен Банско в Разлога има други села като Баня, Елещница и Добринища, които ще се развиват за в бъдаще като курорти благодарение на техните топли извори, макар че те не претендират административния център да се пренесе у тях. Трябва да добавим, че и на Мехомия не липсват природни красоти, както авторите искат да го представят. Даже посетителите чужденци намират, че от Мехомия се вижда добре като панорама гордия Пирин, а Банско разположен в усоините северни склонове на Пирин и тикнато в недрата му не позволява широк хоризонт.

            Банско, ако и да се радва на приятен планински климат, далече не е хигиенично място. Ако и да има балкански води, те не са хигиенични, Всеизвестно е, че Гушата е в свързка с планинските води в местността, а в Банско Гушата е разпространена в половината от жителите му.

            Мехомия в това отношение има голямо преимущество. Буйните и пълноводни зиме и лете големи реки изобилствуват. Водата запазва низката си температура и през летните горещи дни. Тези води могат да бъдат употребени за разни цели.

            Колкото за снега и ветровете в Банско, виж изложението за административния център на Разлога, приложено към законопроекта.

            б) Колкото се отнася до заслугите на Банско ще кажем следното: Разложката планинска кутловина по своето местоположение между три планини: Пирин, Рила и Родопите съставлява една отделна географическа единица. Както в другите планински места на България, тъй и в Разлога българина е запазил българския национален дух на Банско, като планинско по-голямо българско поселище се е паднало да играе по-важна рол. Може ли да се иска еднаква деятелност от едно село с чисто българско население и едно друго поселище със смесено население от помаци и българи. Та кой не знае, че помаците бяха голямо патило за българите. Прочее, ако е въпрос за помощ, трябва да се помага повече на страдалите. В случая повече пострадалите от помаците са всички други села покрай българската граница, освен Банско.

            Вън от това трябва да се подчертае, че даже всичко ще е писано в петицията, като заслуга на Банско и да е вярно, трябва да се обръща внимание не на заслуги, а за изгодата за удовлетворяване нуждите на околията при днешните и бъдащите условия.

            в) Несъобразността с истината.

            От. Паиси предполага се, че е роден в Разлога, а не в Банско.

            Първия буквар е бил напечатан от едно лице търговец из Разлога, а не из Банско. Ланкастерската метода на преподаване е била въведена за първи път в Разлога в град Мехомия от прочутия даскал за онова време Дамян.

            г) Покойния Васил Кънчев (М. с.б. кн. 12) се произнася за банските войводи така: „Банските войводи се показаха съвършено некадърни”. През I-то Разложко възтание при нападението на с. Баня банските войводи Кир Георги, Вадкович и Тодор изоставили драглищени, годлевци и др. да се бият а те си заминали”.

            В ново време банскалий няма с какво да се похвалят. От 1903 г. насам революционната организация за тях бе средство за експлоатация на другите села. И не може да ни се посочи нито един бански главатар с безкоризнено и не опятнено минало. Като съвременници не е удобно да говорим за личностите. Обстоятелството обаче, че всички са живи показва ясно, че те не са искали да се жертвуват, а всякога са отбягвали опасността.

            Нека отбележим, че през 1903 г. когато Мехомия гореше и когато мехомичани се сражаваха вътре в града, банскали изневериха, като не доидоха на помощ. Същото направиха и с Белица: Оставиха малката беличка четица да се сражава и спасява бежанците, а те отдалеко са гледали сеир.

            През освободителната война мнозина се отличиха с некрасиви сделки и повечето от главатарите се бяха настанали на тилови служби.

            Относно характерите и нравите на банскалий ще кажем заедно с Васил Кънчев, че обичат виното и ракията, и то не само мъжете, а дори и жените.

            д) Централна Мехомия бе изгорена от банскалии за да могат да пренесат центъра в Банско. Правителствените учреждения едвам бяха спасени от огъня. И днес банскалий извънредно много съжаляват, че не са успели да изгорят правителствения дом в Мехомия.

            За щастие на Държавното съкровище в гр. Мехомия останаха запазени казармите, правителствения дом, пощата, полицейския участък, Турската гимназия и пр. По този начин всичките държавни учреждения: околийско, финансово и акцизно управления, мирово съдилище, земледелческа и народна банки, полицейски участък, затвор, казарма за пехота и кавалерия, прогимназия, основните училища се помещават в добре запазените обществени здания. А ако центъра се пренесе в Банско за всички тези учреждения държавата трябва да изразходва стотици хиляди лева за построики. Генерал Ковачев непознавайки положението и въведен в заблуждение при превземането на Разлога от Българската войски през освободителната 1912 г. война установи временно центъра в Банско. С това, макар и случайно преместване се създаде вражда между населението в Разлога, щом обаче се създадоха административните власти последните веднага съзряха сторената грешка и веднага възтановиха нормалното положение, като възвърнаха центъра в гр. Мехомия.

            III. а) Че Банско в географско отношение е било център на Разлога, е съвършено невярно, което ясно се вижда от приложената тука карта на Мехомийската околия, та няма защо повече да приказваме.

            Не е вярно, че Бабяк, Елешница и Баня били по-близо до Банско отколкото до Мехомия. Първото е по-близо до Мехомия, както Якоруда и Белица, защото Якоруда и Бабяк вървят по същия път, та не може Якоруда да е еднакво надалеч до Мехомия и Банско, а Бабяк по-близо да бъде до Банско. Що се отнася до Баня и Елешница те само са на еднакво разстояние до Мехомия и Банско, но и те предпочитат Мехомия, защото към Мехомия отиват по течение на реки, а към Банско по открити планински склонове. Впрочем всички препирни относно разстоянието са излишни, защото картата е явен показател.

            б) Наистина Банско някога е бил доста цветущ икономически център, но това негово положение се е губило от ден на ден и сега има вече само жалки остатъци от някогашни поминъци, за които се говори в петицията. В сегашнно време смешно е вече Банско да претендира да бъде икономически център.

            IV. Че Банско не може да бъде възел на пътища и следователно не може да е център се вижда явно от самото негово планинско месторазположение, отдалечено настрана от долината.

            V. Измислици. а) Никога не е ставало въпрос да се преименува Мехомия на „Хамидие”. И ако турците някога биха били поискали подобно нещо, те съвсем нямаше да питат никого за това, и още по-малко банскалий или други български поселници.

            б) Не е вярно че „Мехомия” и „Мехомиченин” символизирало турчина. По настоящем в Мехомия вече няма турци.

            в) Легенда е, че някога турците са искали да пренесат центъра в Банско, но банскалий изгубили горещата си вода, за да не додат турци да живеят там.

            г) В Банско няма топли води. Има едно изворче с вода малко различаваща се от другите студени води.

 

 

 

            Като се има пред вид гореизложеното и главно за да се избегне всякаква борба и вражда между населението в Разлога (от една страна 11 общини, а от друга само две) и за да не се спъва развитието на тая околия от изкуствено създадени аномални пречки и най-после за да се запази върховния принцип за волята на населението, молим да оставите и за в бъдеще административния ни център в Мехомия.

 

 

София, октомврий 1914 год.

с 6 приложени фотограф. картички от държавните сгради в г. Мехомия.

 

Мехомийски общински кмет: А. Грънчаров.

Якурудски общински кмет: М. х. Петров.

Белички общински кмет: Г. Фатков.

Баненски общински кмет: А. К. Даракчиев.

Бабяшки общински кмет: А. Шумлев.

Горно-Драглишки общински кмет: Ив. Глигоров.

Долно-Драглишки общински кмет: Юр. Боянов.

Годлевски общински кмет: Ив. П. Костадинов.

Бачевски общински кмет: Ив. К. Саев.

Добърски общински кмет: П. Младенов.

 

 

 

Източник: ЦДА, ф. 173К, оп.3, а.е. 425, л. 20-21.