ПРАВИЛНИК за Главното командуване на действующата армия, 22 март 1917 г.

УКАЗ

№ 2.

НИЕ ФЕРДИНАНД I

с Божия милост и народната воля

Цар на Българите

            По предложение на Нашия Председател на Министерския Съвет, Министър на Външните Работи и на Изповеданията и Управляющ Министерството на Вътрешните Работи и Народното Здраве и Министра на Войната, направено с доклада им от 22 март текущата година под № 483,

            Утвърдихме и утвърдяваме следния:

ПРАВИЛНИК

за Главното командуване на действующата армия

§ 1. Правото на Върховен Началник на всичките военни сили в Царството, както в мирно така и във военно време, принадлежи на Царя (чл. 11 от Конституцията).

§ 2. Във военно време, или когато страната или част от нея (чл. 73 от Конституцията) се обяви във военно положение, ония войскови части, които са предназначени да бъдат употребени в бойните операции в полето, с техните тилови служби, включително Главното Тилово Управление – съставляват Действующата Армия.

Формирането на Действующата Армия и причисляването на частите, управленията и учрежденията към нея става с Височайша заповед по доклад на Министра на Войната.

§ 3. На Министра на Войната остават подчинени във всяко отношение всички войскови части, управления, заведения и учреждения не входящи в състава на Действующата Армия.

§ 4. Във военно време или когато страната или част от нея се обяви във военно положение (чл. 73 от Конституцията), ако върховния началник на всички военни сили в Царството пожелае, може с Царски Рескрипт, приподписан от Министър-Председателя и Министра на Войната, да възложи Главното Командуване на Действующата Армия върху някой военнноначалник, който да командува Действущюата Армия за достигане на оная нейна цел, която и е определена с царски Указ за обявяване на войната или военното положение.

Тоя военноначалник се нарича Главнокомандующ на Действующата Армия за отличие от Главнокомандующия на всичките военни сили в Царството, т. е. Ц а р я т.

§ 5. Главнокомандующият на Действующата Армия се подчинява непосредствено на Негово Величество Царя, като върховен началник на всички въоръжени сили. Той ръководи военните действия съобразно с поставените му от Държавата задачи. За действията си той отговаря пред Негово Величество Царя, Правителството и законите, съгласно чл. 165 от Конституцията. По воденето на операциите Главнокомандующият на Действующата Армия се съветва само с Негово Величество Царя.

§ 6. Главнокомандующият на Действующата Армия има право:

1. Да изменява според нуждите състава на армиите, дивизиите и отделните отряди;

2. Да размества щаб и обер офицерите и военните чиновници в поверените му армии. Всички назначения на Началници на Дивизии и по-горни от тях стават с предварителното съгласие на Негово Величество Царя.

3. Да удостоверява или не за повишение офицерите в чин и длъжност. Предствленията за повишение в по-горен чин се пращат на Министра на Войната, който от своя страна ги докладва на Негово Величество Царя.

4. Представленията за отстраняване от длъжност в Действующата Армия; уволнението провинилите или указалите се неотговарящи за длъжността си офицери, както и за награда отличилите се от Действующата Армия офицери с ордени, отличия и чинове се изпращат на Министра на Войната, който ги докладва на Негово Величество Царя.

6. Въпросите от Главнокомандующия на Действующата Армия, които трябва да се разглеждат от Министерския Съвет или от някое отделно Министерство, се изпращат на Министра на Войната, който ги внася за разглеждане в Съвета или в съответствующето Министерство.

7. Да упражнява всичките права, които са предоставени от законите на Главнокомандующия Действующата Армия. Всички ония права, които са предоставени от законите на Главнокомандующия на Армията или на Главнокомандующия, се упражняват от Царя.

8. Да упражни и всички ония права, които макар и да са предоставени по законите на Главнокомандующия, но от текста и тълкуването на закона се подразбира, че законодателя е имал пред вид и е дал право на Главнокомандующия на Действующата Армия.

9. Да сключва с противника по своя инициатива кратковременни примирия до 24 (двадесет и четири) часа, ако те не биха изменили съществено взаимното положение на воюващите страни или не биха повлекли някои политически последствия. В противен случай, както и при сключването на по дълги от 24 часа примирия, съгласието на Царя и Правителството му е необходимо.

§ 7. Административното Управление в операционната зона се подчинява във всяко отношение на Главнокомандующия на Действующата Армия. Определяне простора на тая зона а така също изменяване положението на някои градове или райони, лежащи вън от нея, се постановява от Министерския Съвет по представлението на Главнокомандующия Действующата Армия. Представленията се пращат на Министра на Войната, който ги внася за разглеждане в Министерския Съвет.

§ 8. Всички заповеди по военното ведомство от Административен, Финансов или домакински характер, които се отнасят за цялата Армия, са задължителни и за Действующата Армия.

§ 9. Министра на Войната е длъжен да доставлява на Действующата Армия всички средства необходими за водене на войната (облекло, храна, снаряжение, въоръжение и пр.). Той заедно с Правителството носи отговорността.

§ 10. Министра на Войната взема мерки за подготовката и снябдяването Действующата Армия и с,личен състав, който държи на разпореждането на Главнокомандующия на Действующата Армия. Обучението на допълняющите части става съгласно съществующите устави и наредби утвърдени от Главнокомандующия на Действующата Армия.

§ 11. В гарнизоните, гдето квартируват съвместно войскови части от Действующата Армия и такива невходящи в нейния състав, по отношение на тахната пряка служба, си остават независими една от друга.

Гарнизонната и други местни служби се уреждат от старшия началник, без тоя да изменява в нищо разпорежданията на Главнокомандующия на Действуюащата Армия или пък ония на Министра на Войната, по отношение на специалните служби подичнени на единия или другия войскови началници.

§ 12. Всеки спор за компетентност и целесъобразност, възникнал между Главнокомандующия на Действующата Армия и Министра на Войната или кой и да е от Министрите, се докладва на Министерския Съвет от надлежния Министър.

Решението на Министерския Съвет, одобрено от Негово Величество Царя, е задължително за всички.

§ 13. Разпорежданията, заповедите и мероприятията на само на Министра на Войната, но и на кой да е от Министрите или на Министерския Съвет, остават в сила както в Царството така и в завладените от войските земи.

Ако Главнокомандующия на Действующата Армия съгледа, че в земите, гдето действува последнята, мероприятията на някой Министър или точното прилагане на законите на страната застрашават безопасността – той ги спира и веднага сезира Министерския Съвет.

Решенията на Министерския Съвет, одобрени от Негово Величество Царя в този случай, са задължителни, както за Главнокомандующия на Действующата Армия, така и за Министра, мероприятията на когото са спрени.

§ 14. Договори и конвенции с чужди държави се сключват съгласно чл. 17 от Конституцията, но Главнокомандующия на Действующата Армия може да сключи със съюзните Главни Квартири съглашения, които се отнасят само до военните операции и не задължават Царството нито икономически, нито политически.

§ 15. Военно-полевата съдебна власт, нейната администрация, както и контрола на тях, принадлежат: в Царството – на Министра на Войната, а за действующата в полето Армия, на посочените във военно-съдебния закон (в това число ст. Ст. 997, 998 и пр.) органи, които, ако и подчинени в други отношения на Главнокомандующия на Действующата Армия, трябва да отправляват сами възложените им военно полеви-съдебно административни функции, без никаква намеса на Главнокомандующия на Действующата Армия, непредвидена в самите закони.

§ 16. Само Царят и Правителството имат право да обявяват война, да сключват мир, а също и примирия, които влекат политически и икономически правни последствия за страната.

§ 17. Настоящия правилник изменява постановленията на всичките издадени до публикуването му положения, заповеди и окръжни, ако тия постановления му противоречат.

Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия Министър на Войната.

Издаден в Ст. София на 22 Март 1917 година.

На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано:

ФЕРДИНАНД.

ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 342, л. 16.