Заповед по Моравската военноинспекционна област за българската национална политика в Поморавието, Ниш, 29 май 1918 г.

По вътрешната политика

в Областта

Поверителна, оперативна.

 

 

Заповед

по

Моравската Областна Военна Инспекция

№ 13

 

 

Щаб

Гр. Ниш.

 

29 май 1918 год.

 

 

             С постепенното развитие на окупационната организация в Моравско и постигнатите резултати по всичките отрасли на управлението налага се в областта да се изработят основите на една целесъобразна вътрешна политика. Една вътрешна политика, която да ни даде възможност не само да осигурим най-здраво вътрешния ред, но и постепенно и решително да почнем да завладяваме сърцата на местното население, за да му докажем с дела, че то е близко по кръв и историческо минало нам, да го бедим, че то е плът от нашата плът и че обединението му в пределите на България е един факт свършен за нас.

            За постигане тая висока цел, естествено, не са достатъчни само платоническите желания, устни агитации, беседите и печатното влияние. Тук нуждни са по-могъщи лостове и дела от много по-силно морално влияние. Тук е нуждна една цяла система, един обширен план, засягащ всички фактори и всички страни на човешкото съществуване. Завладяването душата на едно население, което през последните 40 години е било систематически отчуждавано от нас, е едно дело, изискващо напрежение и използуване на всички наши енергии и средства. Опитът показва, че между всички видове средства, тия от материален характер са най-действителните за постигане бързи и надеждни резултати. А между това, именно тая страна на дейността и средствата досега е била най-слабо, да не кажем съвсем не засегната. В това отношение Щабът на Областта е в намерение да ходатайствува пред Щаба на Действующата Армия за приемане на следните мерки:

            1. На интернираните да се разреши в Стара България да заемат служби според подготовката им или да им се позволи свободно да работят своите занятия или да постъпват свободно на работа. При сегашното извънредно развитие на тила и на тиловите учреждения на армията длъжности, които с полза биха могли да се изпълняват от интернираните, има не малко. От това право се изключват най-неблагонадеждните интернирани.

            2. Всички взети в работническите роти в парично и продоволствено отношение да се третират, като войници. Да се хранят, обличат и гледат добре. На семействата да се дава държавна помощ, тъй както това се прави със семействата на войниците. Тая мярка, която ще костува много по-малко, отколкото струва ползата, що принасят на държавата взетите за работа, е от естество да повлияе благотворно върху духа на домашните на същите и да докаже очебиюще, че ний третираме моравците тъй, както третираме войниците от Стара България.

            Освен това, работниците моравци да се ползуват от отпуските на същите основания, както и войниците.

            3. На всички семейства, на които сръбската държава е отпущала инвалидна или държавна пенсия, да се отпуща такава от нашата Държава.

            Със зачитането на правата, които местните жители са спечелили през живота си, нашата държава ще им докаже, че тя милее за тях, както за свои синове, безразлично, че тия свои чада в миналото, по силата събитията, са били на служба в бивша Сърбия.

            Естествено, пенсии трябва да се отпущат на тия, които са родом от нашата Област, а не на тия, които са заселени тук от Шумадия.

            4. На свещениците, местни жители, сега интернирани в България, да се разреши да свещенодействуват в Областта и даже в Царството при условия да изучат български език, да носят български свещенически одежди и да си възобновят българското съзнание.

            За побългаряване на края нуждно е да се унищожат всички кумири, стълбове и фактори на сръбщината и върху техните развалини потребно е да останат само ония на българщината.

            5. Всички бивши сръбски учители и чиновници, чието стоене в областта не е от полза, да се благоприятствуват да бъдат преместени на служба в Царството. Това ще позволи да се премахнат от областта всички ония, които със своето морално влияние съставляват елементи за едно пасивно противодействие.

            За тая цел ще бъде полезно да се открият в България на едно или няколко места курсове с пансиони за изучаване на български език от всички бивши учители и чиновници, които ще желаят да постъпят на държавна или общинска служба.

            До утвърдяването, обаче, на тия мерки, които засягат из основа въпроса за побългаряването на Моравския край и очертават някои страни от вътрешната политика в Областта, на всички нас тук – офицери, чиновници, служащи и войници – налага се да работим с удвоена енергия. Особена грижа трябва да положим за процъфтяването на културните дружби, които постепенно трябва да приберат всички сили в Областта и да се развият в една мощна организация, способна да стане решителен фактор за съдбините на Моравско.

            В нашата дейност по вътрешната политика възвежданието и в една пълна система установяват се следните критерии:

 

I. ПО ЦЕЛИТЕ НА НАШАТА ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА.

Задачите на нашата вътрешна политика са:

1-о. Да осигурим спокойствието и реда в Областта по начин надежден и в същото време, който ни позволява да завладеем сърцата на всички.

2-о. Да благоприятствуваме, до колкото условията на войната позволяват, економическото и духовното развитие на населението, и

3-о. Да възвърнем същото население към неговото българско съзнание, като възбудим у него искрена привързаност към България, към Българската култура, българския език, българската история, българското настояще и българското бъдеще.

Първата задача съставлява главна цел на окупационните войски и административните власти и, както опита показва, постигането на тая цел налага твърдост, ловкост, такт, организаторска дейност и инициатива.

Втората задача съставлява главна цел от една страна на интендантската организация, от друга на училищата, църквата и културната дружба и общо взето на всичките български власти и учреждения. Тая задача налага основателно познаване на условията, грижливо проучване на хората и искрена преданост на делото.

Третата задача трябва да съставлява цел на всички български сили и на всички българи в Областта. Тая задача трябва да се преследва настойчиво, искрено, целесъобразно и по един от по-рано сутановен план.

От всички тия цели, третата, последната, съставлява в сегашния момент и в бъдеще най-важната задача, която трябва да погълне нашето внимание и нашите усилия. За постигането на тая задача ние не трябва да жалим нито средства, нито труд, нито време. Защото всеки успех в това отношение ще бъде успех и за постигане на другите две  цели и защото, ако ние сполучим да възобновим напълно българското съзнание  на населението, с това осигуряваме в същото време и реда, и спокойствието, и духовното, и економическото развитие на същото население.

 

            II. ПО ОРГАНИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ ЦЕЛИТЕ НА НАШАТА ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА.

            Органите за постигане целите на нашата вътрешна политика са:

            1. Всички окупационни сили с всичките им подразделения и служби до най-последния войник.

            2. Всички административни, училищни, църковни, финансови и въоще всички държавни власти, учреждения, служби, чиновници до най-последния служащ или разсилен.

            3. Културните дружби с всичките им членове и съмишленици.

            Вестникът „Моравски глас“ с всичките негови сътрудници и агенти, театралните трупи, певческите хорове и др.

            Първата и втората група органи, до израстването на културните дружби в могъща организация, имат решително значение. От тия групи зависи да се създаде благоприятно настроение всред населението; от тия групи зависи да се обърне това настроение в течение и най-сетне от тия групи зависи да се използува това течение за нуждите на нашето обединение.

            Лицата от тия групи, намирайки се постоянно в контакт с местното население, са в условия да упражнят най-силно влияние при разговорите, на улицата, на пазаря, в църквата в училището, в учрежденията – всякъде и всякога. Важното е, това влияние да се упражнява систематично и съобразно с един от по-рано определен план.

            Третата група, т.е. културните дружби, за в бъдеще ще трябва да съставляват най-могъщата организация, която ще трябва да се засилва и разширява до степен, щото да поеме всецяло делото на Поморавския край, както вътре в Областта, така и в старите предели на Царството и вън от него. Лицата от тая група, на чело с дружбата от гр. Ниш, трябва да се вдъхновят от най-висок дух към инициатива и дейност. Бюрократските склонности, които в такова дело са пагубни, трябва час по-скоро да се премахнат и всички трябва да се впрегнат на интенсивна работа всред народа. Организацията на дружбите е народна организация и нейните ръководители трябва да прекарват своето време всред народа.

            Ролята на в. „Моравски Глас“, театралните групи, певческите хорове, кинематографите е от огромно значение. На тях е нужно да се оказва от всички власти и органи всичкото съдействие и всичките услуги, които се налагат или биха се наложили.

            Всичко това, обаче, не е достатъчно. За постигане целите на нашата вътрешна политика културните дружби трябва да развият една трескава дейност по усъвършенствуване на организираните дружби, читалища и кинематографи, като открият, освен тях, и вечерни училища на всякъде. Тия училища ще бъдат най-добрите разсадници на нашите български чувства и чрез тях ще можем да дадем възможност на мнозини местни българи да изучат езика и да постъпят след това на общински или държавни служби било тук, било в старите предели на Царството.

 

            III. ОБЩИТЕ ДЛЪЖНОСТИ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ – ОФИЦЕРИ, ЧИНОВНИЦИ, ВОЙНИЦИ.

            1. Да държат будно своето национално съзнание и да се проникнат най-искрено от важността на ролята, която играят и могат да играят в Областта.

            2. Да държат високо знамето на България и името на нашия народ.

            3. Да бъдат внимателни при всяко свое действие, всяка своя дума и всяка своя стъпка, защото по нашите дела местните жители ще съдят за нашата сила и нашите права.

            4. Да пламтят от желание да възвърнат колкото се може по-скоро българското съзнание на местните жители, което, поради господството на сърбите в Областта през миналото, на много места е задавено, а на други отслабнало.

            5. Да не скъпят времето си, нито усилията си да поправят най-грижливо местните българи в говоренето на български.

 

            IV. ПОЛИТИКА СПРЯМО МЕСТНИТЕ БЪЛГАРИ

            Местните българи съставляват главната маса от населението в долините на Нишава, Тимок, Българска Морава и Велика Морава. Техния език е чисто български диалект с примес от няколко литературни сръбски думи, които са се вмъкнали в говора чрез казармата, църквата и администрацията през време на сръбското владичество в Поморавския край. Техните привички, обичаи и психология са български и те съзнават, че в миналото са съставлявали част от българското племе. Селското население, като повече консервативно, е запазило българския си език и дух значително по-силно, от колкото населението от градовете. Освен това краищата от Пиротско, Бабушничко, Бяло-Паланско, Сурдулишко, Власотинско, Вранско, Лясковско, Нишко са значително по-слабо сърбизирани, от колкото тия от долината на Тимок, а тия последните на свой ред са също значително по-слабо сърбизирани от колкото населенията по Велика Моравия.

            Нашето поведение спрямо тия разни категории местни българи трябва да бъде също така различно.

            Спрямо сърбеющите се граждани и селяни всички ний трябва да бъдем неблаговолителни и неуслужливи, до когато те напълно съзнаят своето българско произхождение и се заявят, като чисти българи, готови да споделят общи радости и тъги с нас и обща съдба с нашата родина.

            Според всички останали местни българи, които вече се проявяват като такива, ний трябва да бъдем най-щедри. На тях трябва да направим всички услуги, всички отстъпки и всичкото снизхождение, уважение и обич, каквато е длъжен да оказва братът към своя роден брат.

            Облекченията, които трябва да оказваме към всички местни българи, които са се проявили като българи, могат да бъдат следните:

            1-о. Да се обръщаме към тях като към наши братя.

            2-о. Да им налагаме по-снизходителни данъци и реквизиционни тегоби.

            3-о. Да ги благоприятствуваме при воденето на техните частни знания, търговия, при пътуванията, при служебните справки и въобще всякога, когато имат нужда от нас.

            4-о. Да се грижим с най-голямо усърдие, за да им услужим при прехраната и снабдяването с всичко необходимо, което районните комитети или околийските интендантства ще могат да им отпущат, т.е. на време да се грижим за тях с набавянето на дърва, газ, сол, захар и пр.

            5-о. Да им даваме чувствително по-големи облекчения при изпълнение на техните задължения към държавата при наборите, данъците и разните други общински или държавни тегоби.

            6-о. Да им даваме почетно място във всички народни и държавни праздници.

            7-о. Да ги отделим напълно от влиянието на сърбеющите се, като постепенно ги ангажираме в тиха систематична борба за намаляване числото сърбеющите се до нула. Тая политика е особено важна и до когато самите местни българи не почнат активно да се противопоставят против сърбеющите се, нашия успех не ще бъде освен привиден.

            Тук уместно е да се напомни правилото, че началото в това дело е най-трудно, но щом това начало се тури, т.е. щом една част открито и тържествено се заяви като българи и поеме борбата с другата част, което трябва да бъде първа цел на нашата вътрешна политика, по-нататък делото ще тръгне по силата за закона за психологическата зараза. Тъй се зараждат и растат всички организации, следователно и националните организации, тъй ще се зароди и израстне българското съзнание на местните българи. Като скъсат веднаж със сръбската традиция – а тук въпросът е именно за една традиция от 40-годишното съществуване за южна Поморавия и 80-годишно за северна – национализирането на края не ще бъде вече дело трудно. То ще се извърши от самото население по силата на инстинкта и на дълбоките връзки помежду и с измрелите български поколения.

            И тъй, всичкото наше внимание трябва да съсредоточим в местните българи, които са се заявили или са наклонни да се заявят за такива. Когато това постигнем, ний ще имаме искрено с нас голямо болшинство от населението и ще съумеем в скоро време да се справим и с малцинството. В това дело най-голяма енергия, настойчивост трябва да проявим във всичките гранични със Стара България околии от Областта и да настъпваме, тъй да се каже, постепенно към запад, до като стигнем реа Морава и я минем. Пиротско, Бабушничко, Княжевецко, Зайчарско, Сурдулишко, Власотинско и Вранско трябва вече да се проявяват, като наша най-силна основа за по-нататъшните национални наши градежи. На всички наши органи в тия краища се пада сериозната задача да посветят цялото си същество за постигане тая висока народна цел, каквато ний в живота втори път сигурно вече не ще можем да имаме.

            От местното българско население, ние трябва вежливо, но и най настойчиво ежедневно и систематично да изискваме;

            1-о. Да изхвърли от употребление ония сръбски думи, които то е възприело през време на сръбското господство в Областта. Списък на тия думи се прилага в края на тая заповед.

            2-о. Да се проявява и да се заявява открито и искрено, че то принадлежи на българското племе, т.е. всеки да се гордее, че е българин и да се нарича българин.

            3-о. Да взима най-искрено участие във всички наши радости, празненства, тържества и културни сдружения.

            Тия от тях, които избягват да взимат участие в празненства, сказки, вечеринки, да се държат отговорни и да се преследват.

            4-о. Да съдействува активно на всички наши начинания по осигуряване народната отбрана и по възвръщане българското съзнание на всички ония, които не са озарени от това съзнание. В това отношение най-голяма полза за делото ще принесат ония първенци всред местните българи, които имат име и влияние всред тях и чийто пример може да действува заразително. Такива местни българи трябва най-грижлиов да се привличат и впрягат първи в работата. Те трябва да водят хорото и от тяхната искреност в поемането на делото ще зависят в голяма степен размерите на успеха. Тая тактика е най-важната.

            При тая дейност най-голямо внимание да се обърне на селата. Там ще бъде нашата опора и чрез тях ний ще успеем да смажем сръбщината в градовете. Селата трябва да се противопоставят на градовете.

 

            V. ПРИДОШЛИ ОТ ШУМАДИЯ СЪРБИ.

            Втората категория местни жители, важна по своето значение, се състои от всичките придошли в Областта и заселени тук след завладяването й от сърбите през 1833 и 1877 година разни сърби, черногорци и пекянци. Те живеят разпръснато по градовете и по големите села в цялата Област и образуват по-големи колонии и заселища в Куршумлийско и Прокупленско. В миналото тия преселници са съставлявали стълба на сръбската организация за посърбяването на Областта. На тях сръбската държава е правила най-чувствителни привилегии, и те са били използувани за асимилацията на местните българи в езиково, обичайно и психологическо отношение.

            Тая категория населения са най-непримиримите и въстаническите идеи на К. Пекянец намериха всред тях най-фанатични привърженици. Те са ония, които дигнаха ръка срещу българската държава в Куршумлийско, Прокупленско и Лебанско, и в тях сръбското съзнание е най-трудно сломимо. Техният език е най-непонятен за нас и техните носии, обичаи, привички и душа са най-далече от тия на българите.

            Към тая категория лица нашето поведение трябва да изхожда от целите, които ние преследваме в нашата вътрешна политика. А това ни налага:

            1-о. Да изучаваме грижливо тия лица и населения, като упражним спрямо тях най-голям надзор.

            2-о. Да сведем тяхното влияние върху местните българи до нула, като систематически правим разлика между едните и другите.

            3-о. Да държим списък на влиятелните измежду тях и постепенно да ги поставим в положение да се превият на нашата пълна асимилация или да се изселят. В това отношение всички, които желаят да се изселят, да благоприятствуваме.

            4-о. Да избягваме спрямо тях каквато и да е фаворизация, освен спрямо тия, които се проявяват като българи.

            5-о. Да ги заставяме да говорят български, да почитат българската култура, българското име и българското отечество.

 

            VI. ВЛАСИТЕ.

            Третата категория жители, също от значение, са всички власи, които в Областта наброяват около 200,000 души и населяват планинското пространство между Неготин и Пожарево и се спущат до линията Парачин – Зайчар. Тая категория население духовно и етнически няма нищо общо със сърбите и за сега в политическо отношение може да се смята като неутрална. Власите ще бъдат с тая управа, която ще им осигури по-лесен живот, повече облаги и по-снизходително третиране. По тоя начин, при евентуални национални спорове, се явяват като елемент за надтежняване и преосигуряване.

            Отношенията към влашкото население, следователно, трябва да бъдат внимателни, напълно законни, възможно благоволителни и тъй достойни, щото те да виждат в нашето лице една гопсодствующа нация с безспорни качества от великодушие, широк поглед, организаторска дарба и толерантност.

            Обаче, взето пред вид, че е пространството, което населяват власите в областта, е било развито разбоничеството в доста широки размери още от мирно време и също не е унищожено и до днес, преследването на немирните елементи и тук трябва да се води с най-упорита настойчивост. Важното в случая е при тия преследвания винаги да се твърди и внушава на населението, че това се прави за запазване собствените интереси на същото население.

            От власите трябва да изискваме:

            1. Да бъдат верни граждани на нашата родина.

            2. Да почитат нашата култура, нашия език и нашите инициативи.

            3. Да говорят български.

            4. Да се наричат власи или българи, но никога сърби.

 

            VII. ЕВРЕИТЕ, ТУРЦИТЕ, ГЪРЦИТЕ И ЦИГАНИТЕ.

            Тая категория жители е много малочислена и като категория не може да играе решителна роля в Областта, обаче, като отделни групи и лица, значението им не е маловажно, както за целите на народната отбрана, така и за тия на нашата вътрешна политика.

            Евреите се проявиха като безразлични, може би поради нашата бездейност, може би поради липса на план за работа. А между това една умела ръка, без съмнение, може да използува евреите като елемент за разузнаване и за пропагандиране целите и интересите на нашето национално дело.

            Евреите трябва да се впрегнат на работа систематично, като се ангажират най-първо техните духовни власти и техните първенци и като се организират съобразно интересите на нашата вътрешна политика,

            От евреите трябва да се изисква открито и ясно да се наредят под нашето знаме за постигане на нашите цели. Облекчения и услуги да се правят само на тия евреи, които ще се проявят като активни наши сподвижници.

            Турците и циганите поради малочислеността им са безполезни за нас, но ще трябва да внимаваме и да ги наблюдаваме, защото могат да ни бъдат и вредни. Отношенията ни към тях трябва да бъдат внимателни, законни и повече благоволителни отколкото строги.

            В борбата ни със сръбщината, естествено, ний не бива да въоръжаваме против нас нито евреите, нито турците, нито циганите. Колкото и малко да са те, дълг наш е да ги държим към наша страна. Тъй, разделяйки ги от сърбите, ний по-лесно ще успеем в постигането на нашите цели.

            Гърците са вредни за нас и политиката ни спрямо тях може да се определи по най-решителен начин. Те не трябва да бъдат фаворизирани, не трябва да се допуща да се събират и да се организират и не трябва да се оставят без надзор. На гърците не трябва и да се правят никакви отстъпки, не трябва да им се дава никакво облекчение. Към тях законът трябва да се прилага в неговата буква и неговия дух.

 

            VIII. ИНТЕРНИРАНИТЕ В ОБЛАСТТА ЛИЦА ОТ ДРУГИТЕ ОБЛАСТИ.

            По народност интернираните се разделят на турци, албанци, гърци и неблагонадеждни гъркомани и сърбомани.

            Психологията на интернирания може да се очертае с три думи: умраза към страната, която го е интернирала. Да искаме от интернираните да се подвизават с нас за обща кауза ще бъде едно опасно заблуждение. Интернираните, от каквато и да са народност, са ненадеждни, и от тях ний можем да очакваме всичко, но не и полза за нас.

            Политиката спрямо интернираните трябва да бъде:

            1. Да ги държим по възможност разделено и да не допущаме да се образуват големи групи или поселения.

            2. Да ги надзираваме в сношенията им с местни жители, особено със сърбите, и да не позволяваме да се сдушват помежду си, което сдушване, без съмнение, ще бъде за наша сметка и във наша вреда.

            3. Да ги изучаваме грижливо и всички, които биха били наклонни да ни услужват, да ги използуваме, като им правим малки фаворизации.

            Управата и използуването на интернираните е едно трудно дело, което изисква от наша страна сериозна дейност и план. Важно условие в успеха при това дело е вербуването между самите интернирани лица, които са наклонни и могат да ни услужват. Такива трябва да се използуват за отбиването на всички подземни козни на останалите.

            Гъркоманите трябва да смятаме като българи, като ги отделяме съвсем от гърците и като им въздействуваме с всички видове облекчения да съзнаят своето национално произхождение.

            Сърбоманите, ако такива има в областта, трябва да преследваме и изселваме в Стара България, дето условията могат много да спомогнат за възвръщане на българското им съзнание.

            Турците, албанците и гърците трябва да третираме без стремеж, за да им направим по-лошо положението, отколкото е сега.

 

            IX. БЕЖАНЦИТЕ

            Бежанците от Македония са настанени само в ограничено число околии. По народност те са главно българи; турците бидоха изселени в Турция.

            По състава си те са главно селяни и малки количества граждани от Дойран, Гевгели и Битоля. По качествата си те не могат да образуват фактор в Областта, но поради езика и българското си чувство могат да бъдат използувани за засилване на нашите редовове, за разни служби в общините и администрацията и въобще, като управляюще племе. Тая последна мисъл трябва да им се внушава всеки ден и от тях да се изисква да съзнават това.

            В трудното дело при смазването на сръбщината, ний ще трябва да използувме и най-дребните помощи. И за това, спрямо бежанците трябва да водим следната политика с най-голяма настойчивост:

            1. Да ги фаворизираме във всичките техни предприятия, занятия и търговия.

            2. Да ги държим постоянно под нашето благоволително внимание, като ги посрещаме вежливо, даваме им място в праздненствата и въобще им докажем, че са за нас сила.

            3. Да се грижим за тяхната прехрана и разквартироване, като им отпущаме, както до сега, всичко, без оглед дали печелят, или не.

            4. Да избягваме по всякакъв начин да ги вземаме ангария. Ако това някъде се наложи, трябва трудът да се плаща веднага.

            От тях ще трябва да изискваме:

            1. Да носят гордо българското си съзнание.

            2. Да говорят своя език.

            3. Да се противопоставят на всякакви попълзновения на сърбщината.

            4. Да пазят своите обичаи.

            5. Да съзнават, че са господстующе племе и че, макар ималко, те са една сила, способна да допринесе твърде много за управата на областта и за повръщането българското съзнание на населението.

 

            X. МАКЕДОНЦИТЕ, ЦИНЦАРИТЕ И ВСИЧКИ ДРУГИ НАРОДНОСТИ ПРЕСЛЕНИ В СЪРБИЯ ОТ МАКЕДОНИЯ ДО ВОЙНАТА.

            Македонците живеят разпръснато по някои градове в съвсем органичен брой лица и семейства. Никъде в областта те не образуват колонии македонски, както това е в Царството, и по тая причина никъде македонците в бишва Сърбия не са играли такава политическа роля, както в България.

            Цинцарите въобще са един елемент неблагонадежден за нас. В миналото те са играли роли обикновено, неблагоприятни за нас. При все това, и цинцарите могат да се разделят на две категории: едни, които открито и искрено вървят с нас, и други, които си остават фанатици сърби или цинцари. Първите трябва да впрегнем на работа в нашата дейност за повръщане българското съзнание на населението, а спрямо вторите трябва да бъдем строги, неблаготворителни и най-взискателни.

            Другите народности – гърци, арменци, евреи – преселени от Македония да се третират както техните сънародници родени в областта.

 

            XI. ЛИЦАТА ПО ПОЛ И ВЪЗРАСТ.

            По отношение лицата по пол и възраст, опитът потвърдява следните важни истини, които ний, българите, трябва най-искрено да разберем и съответно тях да ориентираме нашите критерии и нашата дейност.

            Установява се по един безспорен начин, че най-големи фанатички и най-свирепи шовинисти се срещат най-много всред жените. Те са крепителите на сръбския дух и те са най-важните агенти за поддържане скелета на сръбската тайна организация. Жените са главните куриери на тайните пощенски сношения, те са идеолозите на организацията, те са най-главните агитаторки и те са най-хитрите укривателки и ятачки.

            Прикрити зад общеприетото снизхождение на мъжете към женския пол, което в нас българите тук в Областта е взело размерите на цяло овчедушие, жените развиват най-съкрушителна дейност спрямо всичките наши инициативи. Със своята хубост и мили очи, със своето подмилкване и даже със съзнателното даване на своето тяло те държат хипнотизирани не един наш офицер и чиновник и упражняват върху им непрестанно влияние, като ги използуват за себе си и сръбската кауза, без да им принасят каквато и да е помощ за доброто преуспяване на нашето дело.

            Време е да се реагира срещу това ужасно зло, което може да ни костува честта на нацията и сигурността на държавата. Време е да се избавим от хипноза на жените и да видим злото в неговата природа и неговите размери.

            Спрямо жените нашата вътрешна политика трябва да се ръководи от следните критерии:

            1. Да не се разрешава на никоя жена да пътува низ Областта, освен на тия, които се заявят открито за българки, са записани членки на нашите културни дружби и посещават като българки всички наши праздненства, вечеринки, театри и подобни.

            2. Да не се дава никакво съдействие на никоя жена или семейство, било по прехраната, било по каквито и да е други държавно-административни вземания – давания, ако тая жена или семейство не се заявява открито за българско.

            3. Да се заставляват всички жени да говорят български и да не се обръща никакво внимание на техните устни или писмени молби, ако те не са направени на български език.

            За постигане на тия цели най-първо е нужно да се състави списък на всички по-интелигентни и с влияние жени, които въобще могат да играят макар и най-слабата роля при крепене духа на сърбщината и на духа на неприязън към нас.

            По възраст жителите на Областта могат да се разделят на следните категории:

            1. Стари хора, които помнят българското си произхождение. От тая категория надеждни са само ония, които се заявят открито за българи и се поставят ма чело на работите като българи. Всички други са съвсем ненадеждни и са фанатици, като всички потурняци и помаци. Спрямо първите ний трябва да бъдем изчерпателно благоволителни, спрямо вторите, обаче, нашето държане трябва да бъде най-строго. Смело може да се твърди, че най-опасни лица в Областта са тия от втория дял на тая категория.

            2. По-младите възрастни между 55 и 40 години са лица, които са възприели сърбизма по силата на традицията, защото завладяването на Моравско от Сърбия ги е заварило малки от 5 – 15 години, когато съзнанието на човека е най-гъвкаво. Тая категория лица са по-гъвкави към асимилация, защото сръбското съзнание са възприели без особени вътрешни борби. Тая група съставлява категория, понеже духовните сили в тия възрасти не са тъй мощни, както за по-младите възрасти.

            Към тия лица трябва да се отнасяме с известно снизхождение, като относително по-малко опасни, отколкото по-старите.

            3. Още по-малките възрасти от 36 до 45 години са категорията хора със сръбско съзнание, придобито по силата на живота, и следователно, те са такива, каквито са всичките хора от тяхната възраст в другите нации. Обаче, като група от възраст, при която человек е най-активен, те са и по-опасни отколкото предшествующата категория. Спрямо тая група, следователно, ние трябва да бъдем внимателни и да изучаваме всяко лице отделно и за всяко лице отделно да решаваме.

            4. Още по-младите, т.е. възрастните от 20 до 36 години, са по-буйни, но без съмнение не с такава твърдост на характера и, следователно, не са толкова опасни, колкото предшествующите категории.

            5. По-младите от 20 години, у които съзнанието не е закрепнало, съставляват една маса, която с такт и внимание може не само да се неутрализира, но и да се привлече най-лесно към нашата кауза.

            За жените възрастите не са от важност, защото констатирва се фактът, че фанатизмът в жените е еднакво силен, както в най-крехките възрасти, така и във възмъжалите и старите.

            Смазване на сръбщината значи смазване духа на сръбкините, които, факт е, са най-силните фактори за поддържане духа и за съпротивление към всички български инициативи.

 

            XII. ЛИЦАТА ПО ЗАНЯТИЕ.

            Една вътрешна политика, която не държи сметка за лицата в зависимост от тяхното занятие, което определя склада на понятията и начина на мисленето, е политика, която без съмнение, ще рухне в развалините на собствените си грешки, заблуждения и нецелесъобразности. А, между това, в областта в това отношение се вършат най-големи грешки и липсва един твърдо установен план.

            За установяване за винаги едно ясно гледище по въпроса определят се следните критерии:

            Сръбските свещеници. Те са материално изражение на сръбския дух и те трябва да се държат далече от Областта. Възвръщания в никой случай да не им се разрешава. Ако някъде в областта има останали някои свещеници, те трябва да се интернират. Изключение да се прави за всички ония, които открито ще се заявят българи, ще облекат български свещенически дрехи и ще приемат да служат като свещеници българи. Такива, ако има и между интернираните, с разрешение от Щаба на Областта ще могат да се повръщат и назначават на служба.

            Бившите учители. Те трудно, за да не кажем никога, няма да станат българи и, ако се декларират за такива, оставането им в областта не ще е от полза. Те трябва да не се повръщат от интерниране и отпуски да не им се дават.

            Най-добрата политика за учителите е да се благоприятствуват да се изселя или още по-добре да се благоприятствуват да заемат служби в Стара България.

            Интернирани свещеници, учители и други подобни могат да получат отпуск само в един случай: когато някой член от семейството на интернирания е тежко болен или при смърт – едното и другото констатирано от комисия.

            Бивши административни чиновници. И тая категория лица са неблагонадеждни. Между тях всички ония, които са заемали по-високи служби, като околийски началници, окръжни управители, финансови началници и подобни, могат да се смятат за най-неблагонадеждни. Тяхното място не е в Областта, защото до когато те ще останат тук, до тогава тяхното естествено влияние върху масата ще съществува, даже ако самите лица са най-искрени в своето поведение спрямо нас. Те трябва да се благоприятствуват за изселването им на служба в Стара България. Пътувания не трябва да им се разрешават.

            Бивши активни партизани. Всички бивши активни партизани, от която и да са партия, са малко надеждни. В това отношение радикалите, т.е. привържениците на Пашич, са най-неблагонадеждните. Всички активни партизани трябва да се държат под надзор, пътувания да не им се разрешават и да се благоприятствуват за изселване или назначение на служба в Стара България.

            Либералите, т.е. противниците на Пашич са по-малко опасни и, ако на тях би било полезно да се правят някои облекчения, това трябва да се прави с цел смазването на радикалите.

            Чрез разделението на партиите трябва да се постигне смазването на вредните нам елементи.

            Бивши общински или държавни чиновници. – кметове, доктори, инженери, агрономи, съдии и др. такива. Всички тия разни видове лица също така трябва да се счита за неблагонадеждни, да се изучават и, щом се установява тяхната неблагонадеждност, да се записват в списъка на неблагонадеждните и да не им се прави никакво облекчение, фавориззация или да им се дават листове за пътуване.

            Разните хотелиери, предприемачи, кръчмари, кафеджии, фотографи, гостилничари, часовникари, аптекари, хлебари, бакали, сарачи, касапи, терзии и подобни.

            Тая група лица трябва да се изучават отделно всяко лице и съобразно със събраните сведения трябва да се определя, дали лицето е благонадеждно или не.

            Адвокати, прошенописци, книжари и подобни. Тая категория лица в мирно време са едни от най-активните членове на партийните организации. Поведението ни спрямо тях се определя от тяхната по-голяма или по-малка способност да ни вредят. Общо тая категория хора са неблагонадеждни и интернирането или изселването им вън от Областта в стара България или в Австрийска Сърбия ще бъде полезно. Във всеки случай от тях полза не можем да очакваме.

            Банкери, търговци, сарафи и подобни. Тая категория лица представляват важност дотолкова, до колкото всякой един от тях в мирно време е съставлявал фактор в живота на обществото, като сръбска сила. По своето материално положение те са в състояние да играят най-голяма роля и, следователно да съставляват важни фактори за поддържане не сръбския дух всред населението. Мнозина от тия лица и сега продължават да поддържат парично своите съграждани, други получават суми от странство, за да ги раздават на бедните. Въобще тая категория лица трябва грижливо да се наблюдава. Всички що-годе опасни лица от тая категория трябва да се интернират.

            Коларите, файтонджиите, кираджиите и търговските агенти. Тая категория най-често дават лица за куриери и поддържане свръзка между разните разчленения на тайнта сръбска организация. Всички тия лица трябва да се държат под най-строг надзор. На всеки що-годе съмнителен не трябва да се дава никакво право да упражнява своя занаят. Всички тези лица са длъжни да бъдат агенти на разузнавателните бюра. И ако някои от тях не изпълняват старателно това назначение, да им се отнеме правото упражняват своя занаят.

            Лицата, които имат свои синове или бащи офицери, подофицери и войници в сръбската армия. Семействата, които има свои близки в сръбската войска, са по-трудно, са по-трудно аисимилируеми, отколкото всички други, които няма никаква връзка със същата войска. Спрямо тая категория ний трябва да упражняваме по-здрав надзор и по-голямо недоверие.

            Селяни и граждани. Селяните са запазили повече българските си обичаи, диалект, вярвания, отколкото гражданите, и за това тях трябва да привлечем час по-скоро за нашата кауза и чрез тях трябва да разрушим сръбщината в градовете.

            От селяните трябва да искаме:

            1. Да се наредят открито на нашата страна за борба срещу гражданите.

            2. Да се заявят за българи.

            3. Да изхвърлят от говора си всички сръбски думи, вмъкнати в диалекта им през време на сръбското господство.

            Към селяните трябва да бъдем повече благоволителни, повече снизходителни, като чрез всички средства ги отделим и от най-малкото влияние на гражданите.

            Чрез разделянето селяните от гражданите и чрез подигане стойността на първите, ний можем да разчитаме на надеждни успехи.

 

            XII. КАКВО СА ДЛЪЖНИ ВСИЧКИ ЖИТЕЛИ БЕЗ РАЗЛИКА НА ЗАНЯТИЕ И ПОЛ.

            1. Да говорят български и да си възобновят искрено съзнанието, че те са принадлежали към нашето племе и са играли славни роли в неговото съществуване и борба за култура и свобода.

            2. Да донасят веднага за всички подозрителни лица, които замишляват против държавната отбрана и интересите на българската народност.

            3. Да бъдат активни членове и сподвижници във всички български национални инициативи, праздненства и дейности.

            4. Да напрягат всичките си материални и духовни сили, за да можем да прекараме тая дълга война при най-големи удобства и задоволства на народа, както по прехраната, така и по културния живот.

            5. Да пишат писмата си и да кореспондират на български.

            6. Да посещават вечерните или неделните училища за изучаване български език, до когато научат да не употребяват сърбизмите, които са вмъкнали в диалекта на местните жители.

 

            XIV. КАКВИ ОБЛЕКЧЕНИЯ МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ ВЪОБЩЕ.

            Облекченията, които властите могат да направят са следните.

            1. Издаване открит лист за пътуване.

            2. Позволително за търгуване.

            3. По прехраната.

            4. По възвръщане на интернирани.

            5. За превеждане взет на работа българин от някоя работническа рота в някое учреждение в родния му град или околийски център. С това облекчение ще се ползуват само отявлените и активните българи.

            6. Ходатайство и разрешение отпуск за лица от работнически команди, а при особени случаи и за военнопленници.

            7. При реквизирането, налагането данъци и събирането работници и превозни средства.

            8. При всички служебо-административни вземания-давания: квартири, официални сношения и пр.

            Тия облекчения могат и трябва да се правят само на лицата и населените места, които открито, искрено, всегласно се заявят за българи и българки и, главното, които са активни сподвижници за възвръщане българското съзнание на всички останали.

            Моравския край е бил български и такъв трябва да си остане. Това е най-важното за сигурното съществуване на българското племе. Без Моравско България ще бъде обречена да води вечни борби за самосъхранение и по тоя начин вечно ще консумира собствените си сили, без да може да получи облекчение и да развие една национална култура и едно национално благосъстояние. Без Моравско България ще бъде обречена да води вечни борби за самосъхранение и по тоя начин вечно ще консумира собствените си сили, без да може да получи облекчение и да развие една национална култура и едно национално благосъстояние. Чрез Моравско България ще влезе в концерта на европейските сили, като държава достойна за почит и за съюз.

 

XV. ЗАПРЕЩАВА СЕ ПО ЕДИН НАЙ-КАТЕГОРИЧЕН НАЧИН НА ВСИЧКИ ОРГАНИ, ВЛАСТИ И ЛИЦА:

            1-о. Да наричат устно или писмено, който и да е жител на Областта, с името сърбин. Тая дума трябва да се изхвърли и забрави съвсем от речника на всички.

            2-о. Да употребяват каквато и да е сръбска дума или да се мъчат да говорят по сръбски.

            3-о. Да се дава ход на заявления устни или писмени, написани на сръбски.

            4-о. Да се допуща да пеят сръбски песни.

            5-о. Да се зсослови против трето лице от български произход в присъствието на местен или местни жители.

            6-о. Да се злослови против българско учреждение, против дейност на български власти или против официални разпоредби и заповеди.

            7-о. Да се прави каквото и да е облекчение на лица, проноснирани фанатици сърби.

            8-о. Да се упражнява излишна жестокост спрямо всички подозрителни лица, преди да се установи самата виновност.

            9-о. Да се кореспондира на сръбски език от частни лица. Цензурните комисии да не пропущат нито едно писмо, писано по сръбски.

            10-о. Да се поставят надписи на вещи, надгробни кръстове и фирми на сръбски.

            11-о. Да се кръщават новородени със сръбски имена.

            12-о. Да се именуват улици или площади със сръбски наименования.

            13-о. Да се поднасят заявления или молби с посредници. Молителят трябва да се застави да говори български, иначе да не се приема заявлението му. По това дело да се прилага безжалостна твърдост. Който иска да се ползува с облаги, трябва да се научи да говори на официалния език.

            Нека се помни от всички българи, че в Македония през време на сръбското кратковременно господство сърбите употребяваха най-драконовски средства, за да посърбят езика на българите. Нека се помни, че в Македония на българин месо от касапница не се продаваше, ако той не умееше да говори сръсбки. Нещо повече: кметовете сърби в Македония държаха сметка, дали гражданите се ползуваха от сръбската библиотека. Когато някой гражданин се яви при него за услуга или да подаде заявление, кметът го пита: чел ли си еди коя книга, и ако отговори, че не е чел, веднага го изпъжда с думите: иди да я прочетеш, па после да дойдеш.

            Тъй действуваха хората, които знаят какво искат и какво да правят.

            Нам не остава сега друго, освен твърдо, неуклонно да следваме същата политика.

 

            XVI. Метод и време за прилагане критериите МЕТОД И ВРЕМЕ ЗА ПРИЛАГАНЕ КРИТЕРИИТЕ, ОПРЕДЕЛЕНИ В НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД:

            Критериите, определени в настоящата заповед, влизат в сила веднага с получаване на заповедта. Но тъй като някои от тях са нови и ако се приложат веднага с пълната им строгост, ще се получат значителни неудобства, то естеството на делото ми налага да дам три месеца срок, през което време нещата да се изучат и критериите постепенно да се прилага, така щото след тоя срок в Областта навсякъде да господствуват определените критерии в пълната им сила.

            Прилагането на тая ми заповед изисква от всички нас твърда воля, искрена преданост на делото и ежедневен труд. Най-важното при прилагането на тая ми заповед е нуждата час по-скоро да се разделят населенията, населените места, градовете, селата и лицата на категории, които не могат да бъдат освен следните:

            1. Неблагонадеждни, заслужаващи преследване.

            2. Неблагонадеждни, подлежащи на изучаване.

            3. Безлични, неутрални.

            4. Благонадеждни.

            5. Благонадеждни, заслужаващи фаворизации.

            По тоя начин целият въпрос се свежда във въпрос на изучаване и преценка. Това изучаване трябва да бъде постоянно и да продължи и след определените три месеца, защото за вярване е, че мнозина, които на първо време ще се проявят като неблагонадеждни, след като усетят нашата твърдост и решимост да изкараме делото до край, ще превият врат и ще влезат в категорията на благонадеждните или обратно.

            На края на тая ми заповед апелирам към всички родолюбиви българи в Областта да се впрегнат в работа с мъжество и твърдост на душата. Въоръжени с такава решителност и вдъхновени от пълното единство на схващанията, което се очертава тук, аз се надявам, че в сегашните съдбоносни времена, когато нашите братя воюват за правата на България с оръжие, ний тук ще отвоюваме със силата на нашата воля, нашия такт и нашия ум сърдцето на населението и ще му повърнем българското му национално съзнание.

            Моравския край е бил български край през вековете и български трябва да си остане в бъдещето.

 

Началник на Инспекцията,

Генерал-Лейтенант Нерезов

 

Помощник, Генерал Майор ТАСЕВ.

 

Началник Щаб, от Генерални Щаб,

Полковник ДЪРВИНГОВ

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА. Тая заповед подлежи да се съхранява грижливо и след всяко използуване се поставя под ключ.

         

 

 

Приложение.

 

СПИСЪК

на сръбските думи, които са се вмъкнали в диалекта на местните българи през време на сръбското господство и които трябва да се премахнат от употребление.

            …

 

 

Източник: ЦДА, ф. 735К, оп. 1, а.е. 1, л. 74-80.