Реч на министър председателя Богдан Филов пред XXV-тото ОНС за външната политика на България и за основите, върху които се гради безпартийният режим, 19 ноември 1941 г.

Председател Христо Калфов: Има думата г-н министър председателят.

Министър-председател Богдан Филов: (От трибуната, посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания) Г-да народни представители! Разискванията по отговора на тронното слово добиват тази година особено значение поради изключителния характер на времето, в което живеем. За никого не може да има никакво съмнение, че не само България, но и цяла Европа се намират днес на един от най-съдбоносните завои на своята история. Ние сме изправени пред една небивала в историята гигантска борба, която ангажира без никакъв остатък всички морални и материални сили на народите, които участвуват в нея. Тази борба, която – в това също така не може да има никакво съмнение – ще определи съдбата и развитието на европейските народи за столетия наред, не е борба само за политически интереси и стопански блага. Тя е преди всичко борба идеологична, борба на две различни мировъзрения, и тъкмо поради това, като всички идеологични борби, тя е особено упорита, особено ожесточена, особено съдбоносна. За да може да има своето морално оправдание, за да могат да се изкупят направените за него жертви, този нов ред трябва да почива преди всичко на ония два принципа, в които се изразява вечният стремеж на човечеството към едно по-голямо съвършенство, а именно принципите на една по-голяма справедливост, на една по-голяма социална правда. И действително, днешната борба, която възникна преди всичко като реакция спрямо несправедливите постановления на парижките диктати след Световната война, се води в името на тази по-голяма справедливост, в името на тази по-голяма социална правда. България, макар и да не взема непосредствено участие в тази борба, не може да не бъде засегната от нея най-чувствително в своите жизнени интереси. Защото не само по своето географско положение България е част от европейския материк, но така също и по своите политически и стопански интереси тя е свързана най-тясно с оная европейска общност, която все повече и повече ясно започва да се очертава в нашето съзнание. България не може да съществува и да се развива правилно вън от тази европейска общност. Ние имаме ясното съзнание, че съдбата на Европа е и наша собствена съдба. Ето защо всички ония въпроси, които засягат тъй много интересите на европейската общност, не могат да не намерят дълбоко отражение и у нас.

В такива изключителни и съдбоносни моменти съвсем естествен и оправдан е повишеният интерес у всеки съзнателен българин към всичко онова, което става у нас и около нас. Всеки има право да се запита, какъв е пътят, който България следва и трябва да следва, за да се осигури най-добре напредъкът и успехът на страната ни? Днес всеки има правото да се запита, запазени ли са както трябва нашите национални и стопански интереси, правим ли ние всичко възможно при днешните обстоятелства, за да изградим една мощна българска държава, която да бъде в състояние да изпълни успешно своята историческа мисия на Балканите?

Г-да народни представители! В тронното слово се изтъква изрично, че водената досега външна политика на правителството даде най-щастливи резултати – обединението на българския народ. Добруджа, Западните покрайнини, почти цяла Македония и Беломорска Тракия – всички тия земи, върху които българският народ има неоспорими права, са включени днес в пределите на българската държава. (Ръкопляскания). Идеалите, за които българският народ води в продължение на повече от 60 години непрекъснато борба, днес са на път да бъдат осъществени. Целият български народ даде досега неизброими жертви за своето обединение. Той води досега четири войни за това обединение, включително и Сръбско-българската война през 1885 г., която беше само един етап в процеса на нашето национално обединение. Днес ние виждаме, че жертвите, които сме правили досега в това отношение, не са били напразни. Днес ние даваме доказателства, че не сме забравили заветите на всички ония български синове-герои, които сложиха своите кости по бойните полета в Добруджа, Тракия и Македония за свободата и обединението на българския народ. (Ръкопляскания) Но, от друга страна, ние виждаме също така, че ние не бихме могли да постигнем нашето национално обединение, освен в едно тясно и искрено сътрудничество със силите от Оста, на което сътрудничество ние дължим и досегашните наши успехи (Ръкопляскания).

Можеше ли България да води една друга външна политика, освен политиката на днешното българско правителство, която е била винаги тъй мъдро вдъхновявана от Негово Величество Царя? (Ръкопляскания) С други думи, можехме ли ние да постигнем нашето национално обединение по друг път, освен по пътя, по който върви днешното българско правителство?

На този въпрос аз мисля, че може да се отговори само по един начин, а именно с едно категорично не, и аз трябва със задоволство да констатирам, че всички народни представители, които се изказаха по този въпрос, включително и ония, които в други отношения не споделят разбиранията на правителството, одобриха напълно нашата външна политика. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители! Каква беше в същност тази външна политика? Излишно би било да се спирам по-подробно върху положението, в което се намираше България след Ньойския диктат. Вие знаете много добре, какво беше това положение. България излезе от световната война унизена онеправдана, разпокъсана териториално и стопански изтощена. Българският народ беше осъден да поеме непоносими тежести. Обаче той не се отчая от това тежко положение и заработи мълчаливо и упорито за своето вътрешно заздравяване. Въпреки всичко това, българският народ не се помири никога с несправедливите постановления на Ньойския диктат. Той беше убеден, че рано или късно правдата ще възтържествува, (Ръкопляскания) и тази надежда крепеше неговите сили. Всички български правителства след Световната война водеха повече или по-малко една ревизионистична политика. Тази политика се отличаваше понякога само по своите методи, но нейната крайна цел беше винаги една и съща. Ревизията на Ньойския диктат – това беше несломимият идеал на всеки българин след Световната война. (Ръкопляскания)

Таско Стоилков: Това е вярно.

Министър-председател Богдан Филов: Тази ревизионистична политика на нашата страна намери своя най-осезателен израз в обстоятелството, че България, въпреки всичкия натиск, който се правеше върху нея, отказа категорически да влезе в балканското споразумение.

Ето защо, когато днешните водачи на Германия и Италия издигнаха своя авторитетен глас за една по-основна ревизия на парижките диктати и започнаха да работят най-енергично за осъществяването на тази ревизия, симпатиите на целия български народ не можеха да не бъдат на страната на силите от Оста. (Продължителни ръкопляскания) Тези симпатии се засилваха още повече и от обстоятелството, че през време на Световната война българският народ се бори рамо до рамо с германския народ, а след войната той сподели неговите нещастия и неговите разочарования. (Ръкопляскания)

Петър Савов: Да живее германският народ! (Продължителни ръкопляскания)

Министър-председател Богдан Филов: Още тогава в голяма част от българския народ се втълпи убеждението, че съдбата на България е тясно свързана със съдбата на Германия и че рано или късно двата народа, по силата на обстоятелствата, ще бъдат изправени наново пред необходимостта да се борят заедно за своите права. (Ръкопляскания)

Г-да народни председатели! Както ви е известно, при избухване на сегашната война българското правителство обяви една политика на мир и ненамеса във войната. Тази политика се диктуваше действително от интересите на страната ни, и целият български народ одобри единодушно политиката на правителството.
Обаче нека подчертаем в същото време, че тя отговаряше също така и на интересите на силите от Оста, защото не един път те бяха заявявали, че те държат за мира и спокойствието на Балканите.

Политиката на мир и ненамеса във войната, която България следваше в това време, беше свързана с известни опасности. Тя носеше известни рискове. Българското правителство пое тези рискове, убедено, че то прави това в интереса на българския народ. И действително, колкото и да беше малка България, тя има една заслуга в това отношение. Тя не само допринесе със своето поведение за запазването на мира и спокойствието на Балканите, но стана, безспорно, причина да се осуети и онзи блок на балканските държави, за който толкова се приказваше в онова време. („Браво!“ Ръкопляскания) Благодарение на твърдото държане на България по този въпрос, благодарение на нейното централно положение на Балканския полуостров, този блок, за който се правеха различни внушения – а такива внушения бяха правени и нам – не можа тогава да се осъществи. По този начин се осуети и изваждането на онези 100 дивизии, на които се възлагаха толкова много надежди и които трябваше да бъдат изпратени на фронта против силите от Оста.

Аз изтъквам тези обстоятелства, за да подчертая, че и в това време България водеше една политика, която по отношение на Балканския полуостров се намираше в унисон с политиката на силите от Оста. През време на това относително спокойствие, което беше настанало на Балканите, се дойде, благодарение на приятелското посредничество и на съдействието на силите от Оста, до преговорите между България и Румъния, които се водиха в Крайова. Тези преговори, както ви е известно, завършиха с една спогодба между двете страни, която се подписа на 7 септемврий 1940 г. и по силата    на която се уреди справедливо и окончателно добруджанският въпрос. (Ръкопляскания) Обаче значението на спогодбата в Крайова не се изчерпи само с уреждането на този въпрос. Както имах случай да изтъкна и друг път пред вас, нейното значение почива преди всичко в обстоятелството, че благодарение на тази спогодба можаха да се създадат основите, за да се възобновят добросъседски отношения между България и Румъния. (Ръкопляскания) Тези добросъседски отношения съществуваха винаги между нас и нашата северна съседка преди Балканската война. Те водеха даже своето начало още твърде отдавна, още от времето преди Освобождението на България. България е държала винаги на тези добросъседски отношения. Тя държи и сега на тях, защото ние сме убедени, че само по този начин двете страни, заедно с останалите сили от Тристранния пакт, ще могат най-добре да допринесат за уреждането на новия ред в Европа.

Наскоро след подписването на Крайовската спогодба, както ви е известно, се дойде на Балканския полуостров до Итало-гръцката война, която бе предприета, за да се осуети проникването на английските войски в Гърция и създаването на един нов балкански фронт. Тази война, която приближи войната изобщо много близко до нашите граници, създаде съвсем нови условия на Балканския полуостров. България не можеше вече да остане в онова положение, което имаше дотогава. България не можеше да остане така изолирана, както беше до времето на Итало-гръцката война. С пренасянето на войната на Балканите се засегнаха жизнените интереси на нашия народ, които не можеха да бъдат оставени без внимание. Всичките тези съображения накараха правителството да се присъедини към Тристранния пакт, чието подписване, както ви е известно, стана на 1 март 1941 г. във Виена. (Много продължителни ръкопляскания)

В заседанието на Народното събрание, което стана тук на другия ден, всички вие почти единодушно одобрихте това присъединение на България към Тристранния пакт, като изказахте вашето задоволство с една внушителна манифестация. По такъв начин България застана окончателно на страната на силите от Оста и на техните съюзници. Тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях и ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. (Много продължителни ръкопляскания)

Г-да народни представители! Подписването на Тристранния пакт от страна на България, което стана при особено тържествена обстановка, ми даде възможност да се срещна наново с водача на Германия, Адолф Хитлер, и с германския министър на външните работи – фон Рибентроп, както и с италианския министър на външните работи – граф Чано, с когото имах удоволствието да се видя за първи път във Виена. Излишно би било да изтъквам пред вас, че разговорите, които се водиха по този случай, се развиха напълно в духа на онова искрено и сърдечно приятелство, което лежи в основата на нашите отношения с Германия. (Продължителни ръкопляскания) Аз бих искал само да спомена, че използувах и този случай, за да стана тълкувател на чувствата на онази голяма благодарност и признателност, която българският народ изпитва към германския народ и към неговия велик водач. (Много продължителни и бурни ръкопляскания)

От подписването на Тристранния пакт насам, не само нашите политически, но така също и нашите културни и стопански връзки с Германия започнаха още повече да се засилват. За това нещо допринесоха и многобройните взаимни посещения на представители на двете страни. Аз се ползувам от този случай, за да отбележа тук голямото задоволство и искрената радост, с които беше посрещнат у нас германският министър на финансите, граф Шверин фон Крозиг. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители. Известно ви е, че с подписването на Тристранния пакт от страна на България българското правителство даде съгласието си за влизането на германските войски у нас. Как бяха посрещнати тези войски от българското население, това вие знаете много добре, то се изтъкна и от някои от ораторите, които говориха преди мене. Българският народ показа по този случай всичкото онова сърдечно приятелство, което той питаеше към германския народ, защото в германските войници той виждаше децата на онези свои бойни другари, с които той се беше бил заедно през време на Световната война. („Вярно!“ Много продължителни ръкопляскания) Обаче начинът, по който бяха посрещнати германските войски в България, имаше за нас и едно друго политическо значение. Това посрещане имаше значението на един истински плебисцит от страна на народа по отношение политиката на правителството. („Вярно!“ Продължителни ръкопляскания) Не можеше да се намери начин, по който българският народ да изкаже своето пълно одобрение на политиката на правителството, освен по начина, по който той посрещна германските войски в България.

Събитията, които се развиха по-нататък, ви са добре известни. На 25 март с. г. Югославия се присъедини също така към Тристранния пакт. Това беше последният опит. който се правеше, за да се ограничи въоръженият конфликт на Балканите и да се установи едно по-трайно положение в тази област. Обаче само три дни по-късно стана превратът в Белград, и начело на правителството застана генерал Симович. Новото правителство отказа да признае подписването на Тристранния пакт и по този начин конфликтът между Германия и Югославия стана неизбежен. Германските войски бяха принудени да действуват, и техните светкавични победи разгромиха югославската и гръцката армии. За нас тази война донесе освобождението на българските земи в Западните покрайнини, в Тракия и в Македония. (Продължителни ръкопляскания, гласове „Браво!“)

Особените условия, при които се развиха тези събития, бяха причината, щото не всички въпроси да получат още тогава своето разрешение. Обаче ние имаме всичкото основание да се надяваме, че те ще бъдат разрешени в същия дух на разбирателство и справедливост, в който бяха разрешени и други въпроси от този вид. (Ръкопляскания, гласове „Браво!“)

Г-да народни представители. Както ви е известно, през втората половина на м. юлий т. г. аз и министърът на външните работи, г-н Иван Попов, имахме случай да направим едно посещение в Рим, гдето ни беше оказан един необикновено топъл и сърдечен прием. Ние използувахме това посещение, за да предадем лично на водача на Италия, Бенито Мусолини, благодарността на българския народ за подкрепата, която той и неговото правителство ни бяха оказали при разрешението на нашите национални въпроси. (Бурни и продължителни ръкопляскания) Разговорите, които имахме с италианските държавници, преди всичко с водача на Италия и с неговия пръв помощник, министъра на външните работи, граф Чано, се развиха в една приятелска атмосфера на взаимно доверие, и ние можахме да уясним обстойно някои въпроси, които представляваха значителен интерес за нас. Същевременно ние можахме да констатираме с какви големи симпатии и чувства на искрено приятелство се ползува нашият народ в Италия – симпатии и чувства, които в случая са напълно взаимни. (Продължителни ръкопляскания)

Преди един месец аз имах удоволствието да направя също така едно посещение на унгарския министър-председател и министър на външните работи, фон Бардоши, както и на моя университетски колега и министър на народното просвещение Балинт Хоман, комуто върнах неговото посещение в София през месец февруарий т. г., когато беше подписана културната спогодба между Унгария и България. Тази спогодба беше ратифицирана при моето посещение в Будапеща. Приемът, който ми беше оказан в унгарската столица, беше не по-малко топъл и сърдечен, отколкото приемът в Рим. Моето посещение в Будапеща даде повод да се заякчат още повече нашите връзки с Унгария, както и да се манифестират отличните приятелски чувства, които отдавна свързват нашите два народа и които никога не са били нарушавани в миналото. (Продължителни ръкопляскания)

Аз смятам за излишно да се спирам по-подробно върху нашите отношения с останалите държави, тъй като тия отношения са достатъчно изяснени в самия текст на тронното слово. Все пак бих желал да кажа няколко думи за нашата югоизточна съседка, за Турция, отношенията ни с която, както с право се констатира в тронното слово, се развиха най-благоприятно в течение на последната година в духа на договора за приятелство и декларацията от 17 февруарий т. г. Направените от някои места опити, във връзка с развитието на международното положение, да се всее недоверие между нас, пропаднаха окончателно. Това засилва още повече моето убеждение, че
и занапред нашите отношения с Турция ще се развиват все в същия дух на взаимно доверие и приятелство, с който те са се отличавали и досега. (Продължителни ръкопляскания)

Г-да народни представители! Аз ви изложих накратко всички ония събития, които, имат значение за преценката на нашата външна политика, за да ви обясня същността и развитието на тази политика. Както виждате, нашата външна политика е била винаги ясна и последователна. Ние бихме могли да бъдем обвинени, може би, само в една твърде голяма предпазливост, която впрочем се налагаше от особените условия, в които се намираше страната ни, и от особеното положение, което тя заема на Балканския полуостров. Обаче в нашата външна политика не е имало никога нито изненади, нито колебания и отклонения от избрания вече път. Ние никога не сме се увличали нито от сантименталности, нито от романтични идеи, които в днешно време нямат никакво оправдание в политиката. („Браво!“ Ръкопляскания) Българският народ знае много добре какви    разочарования е претърпявал той винаги, когато се е поддавал на подобни увлечения. (Ръкопляскания) Ние сме дълбоко убедени, че нашата сила е преди всичко в нашето право и че българският народ е винаги готов да брани своите жизнени права с всички средства, с които той разполага. (Продължителни ръкопляскания, гласове „Вярно!“)

Ние днес стоим здраво и непоколебимо на онова място, което ни беше предопределено от развитието на събитията, а именно на страната на силите от Оста и на техните съюзници. Ние избрахме този път, защото бяхме убедени, че той отговаря най-добре на чувствата и на интересите на българския народ, който е готов, в кръга на своите възможности, да даде всичкото си съдействие, за да изпълни своите задължения. (Ръкопляскания)

Г-да народни представители! Ние имаме пълно упование в бъдещето. Ние вярваме дълбоко в победата на Германия, в победата на силите от Оста и на техните съюзници. (Бурни и продължителни ръкопляскания, гласове „Вярно!“) Ние вярваме в тяхната победа, не само защото те показаха навсякъде своето голямо военно превъзходство, но и затова, защото те се борят, както вече споменах и в началото, за по-голяма справедливост, за по-голяма социална правда, (Продължителни ръкопляскания) за по-правилно разпределение на световните блага. Ние вярваме в тяхната победа, защото те се борят против порядките на отживелия стар свят, за един нов ред, който ще донесе повече щастие на човечеството и към който то винаги се е стремило с всичката упоритост на едно дълбоко убеждение. Ние вярваме най-после в победата на силите от Оста, защото тяхната победа ще бъде победа и на България. (Продължителни ръкопляскания гласове „Вярно!") Ние не можем да очакваме да постигнем нашето национално обединение, освен чрез една победа на силите от Оста и на техните съюзници, в редовете на които сме застанали и ние.
От там произлиза, обаче, и нашето задължение да направим и от наша страна всичко възможно, за да улесним тази победа. И аз не се съмнявам, че българският народ е готов да даде и този път всички жертви за своето национално обединение, както той ги е давал и в миналото... (Продължителни ръкопляскания).

Обаждат се: Той винаги е бил готов да ги даде.

Министър-председател Богдан Филов: …за да може той действително да осмисли своето съществуване като народ и да заеме онова място, което му е определено от неговото историческо развитие.

[…]

Министър-председател Богдан Филов: Г-да народни представители! Аз бих искал да засегна само още един въпрос преди да привърша. Това е въпросът за организацията на обществените сили, който се засегна тук от тази трибуна и от други оратори. Изтъкна се, какво е    голямото значение на този въпрос преди всичко при създаването на новия ред на нещата у нас, при оформяването на новия режим и на новата държава. Аз искам да подчертая, че този въпрос е занимавал и занимава непрекъснато правителството и че в това отношение се взимат вече известни мерки, които са изтъкнати и в тронното слово.

Преди всичко, на първо място в областта на организирането на обществените сили стои създаването на организацията на българската младеж, на организацията „Бранник“. Тази организация беше създадена чрез един закон, който вие гласувахте в последната редовна сесия на Народното събрание. Обаче по една или друга причина, тя започна да действува сравнително късно, едва от два или три месеца. Аз трябва да изтъкна тук, че организацията „Бранник“ се посреща извънредно добре, с голям ентусиазъм и с голяма радост от българската младеж. Днес ние вече имаме 30 000 души български младежи, които са се явили да постъпят в редовете на тая организация. (Продължителни ръкопляскания и гласове „Браво!“)

При това не трябва да се забравя, че постъпването в организацията е доброволно, то не е задължително, и че всички тези кандидати, които се явяват там, се явяват по своя собствена воля, без да бъдат задължавани за това от когото и да било. Разбира се, че най-лесно тая организация би могла да се прокара в училищата. Обаче нашата цел не е да обхванем само училищната младеж; това би могло да се постигне и по друг начин. Главната цел на организацията е да привлече преди всичко извънучилищната и селската младеж. Затова още в самото начало са взети мерки, щото тази младеж да бъде засегната и привлечена още в първите младежки дружини, които се създадоха. Аз имах случай да посетя курса, който беше устроен за подготвяне на ръководители на тази младеж и трябва да ви кажа, че останах изненадан от онзи ентусиазъм, с който видяx, че работят участниците в курса. Между тях имаше – и това е много характерно – дребни чиновници, общински или държавни, имаше учители, имаше студенти, което ми направи голямо впечатление. Това бяха хора, които бяха дошли да работят не толкоз за материални облаги, колкото за идеята, водени от своя идеализъм. Това именно е най-голямата гаранция, че „Бранник“ тръгва по един прав път и ще може да отговори на своето предназначение. (Ръкопляскания)

Всичко ни дава право да се надяваме, че българската младеж ще постъпва масово в „Бранник“, гдето тя ще получи здраво гражданско и национално възпитание, за да стане един от най-здравите стълбове на днешната българска държава.

На второ място, искам да се спра върху въпроса за професионалните организации. В последната сесия на Народното събрание вие гласувахте един закон за тези организации, обаче аз смятам, че с този закон въпросът за тях още не е разрешен задоволително. И днес, така както са поставени, професионалните организации не могат още да изпълнят своето предназначение, да бъдат истински сътрудници на управлението в изграждане на стопанското благосъстояние на страната и в провеждането на идеите за съвременната национална държава. Така както днес са поставени, професионалните организации носят все още твърде много отпечатъка на едновремешните професионални съюзи. Те си служат и досега отчасти с идеологията и с методите на тези професионални съюзи. Всяка една от тези организации застъпва още твърде много себичните интереси на професията, вместо да ги подчини на общите стопански интереси на страната и на интересите на държавата. Професионалните организации имат днес повече едно вертикално устройство; у тях липсва още това, което би могло да ги свърже и да обобщи техните интереси в хоризонтално отношение. Себичните интереси, които се застъпват сега в професионалните организации, би трябвало да намерят някъде един център, в който противоречията да се изгладят; би трябвало да се създаде онази база на разбирателство, която ще може да обобщи интересите и да ги подчини в служба на общността и на държавата. С оглед на тези разбирания, законът за професионалните организации би трябвало да се измени, и аз се надявам, че и в това отношение ще можем наскоро да ви сезираме с един нов законопроект. (Ръкопляскания)

Най-после, както това се изтъква и в тронното слово, ние имаме още една голяма организация – това е Съюзът на запасното войнство. Значението на този съюз в изграждането на нашите обществени сили е посочено и в тронното слово. Той може би още не е организиран така, както би трябвало да бъде, за да може да изиграе своята голяма роля, но аз се надявам, че и това ще може да стане в най-късо време. По този начин ние ще можем да създадем онези три стълба на днешната държава, върху които ще се крепи нейната сила. Това са младежката организация, професионалните организации и Съюзът на запасното войнство.

Не искам да се спирам тук върху отделните въпроси, които се намират повече във връзка с дейността на различните министерства. Тези въпроси ще могат да се разгледат по-подробно при дебатите по бюджетите, когато се представя най-добрият случай за тяхното разглеждане.

Г-да народни представители! Великите моменти в живота на народите са били винаги и моменти на велики изпитания. Днес мнозина, може би, не са в състояние да оценят както трябва величието на времето, в което живеем. Увлечени във водовъртежа на събитията, заети твърде много с всекидневните грижи на днешния комплициран живот, днес мнозина не са в състояние да видят, че над тия всекидневни грижи, над тия материални несгоди, над преходното и нетрайното, стои нещо много по-голямо, нещо велико, вечно и несломимо, което единствено е в състояние да даде смисъл и оправдание за съществуването на един народ като самостоятелна национална единица. Днес никой народ не може да остане в спокойствие и доволство, никой народ не може да се грижи само за своите материални блага. Защото народи, които са изпадали в това положение, макар и да са достигали голямо благосъстояние, са ставали винаги плячка на други по-жизнеспособни, по-здрави и войнствени народи. Такива са били винаги неумолимите закони на историята. Днес и за народите важат знаменитите думи на Гьоте, които той влага в устата на своя Фауст: „Само онзи заслужава свободата и живота си, който трябва да ги извоюва всеки ден“. Великите изпитания водят винаги или към величие, или към провала. Среден път при тях няма. По кой път ще тръгне българският народ? Аз не допущам, че може да се намери съзнателен българин, който в подобен момент да се колебае. Аз съм твърдо убеден, че целият български народ е достатъчно зрял политически, за да може да се справи с големите задачи на днешния момент и да си осигури едно светло бъдеще. Българският народ не може да изневери на своето минало и на своите традиции, защото той във всички върховни моменти на своето съществуване е бил винаги в състояние да се справи със създаденото положение, защото той в всички моменти на велики изпитания е намирал достатъчно морални сили в себе си, за да може да ги преодолее. Спомнете си за епохата на робството, спомнете си за освободителните борби, спомнете си, най-после, за големите изпитания през време на Световната война и непосредствено след нея. Българският дух никога не беше сломяван, българската воля никога не беше пречупвана, българският народ никога не е преставал да се бори за своята свобода и за своята независимост.

Ето кои нравствени качества са чертали и ще чертаят пътя на българския народ. В тях аз виждам залога за неговото светло бъдеще. (Бурни и продължителни ръкопляскания)

Г-да народни представители! В днешните съдбоносни времена нека всички ние, и народ, и народно представителство, и правителство, в пълно съзнание на големите отговорности, които ние всички носим пред Бога и пред историята, се сплотим в една воля, в една мисъл, в една идея, за да можем под мъдрото ръководство на Негово Величество нашия любим Цар да довършим голямото дело, което сме започнали, за обединението и благоденствието на българския народ. (Бурни и продължителни ръкопляскания)

Ние не бихме могли да изразим по-добре тези наши чувства и тези наши разбирания, освен като ги обобщим само в три думи: един народ, една държава, един Цар.

Да живее Негово Величество Царят!

Да живее България!

(Народните представители стават прави, произнасят громко „Да живее” и „Ура!” и продължително ръкопляскат. Стават прави и министрите и публиката. Овацията, отправена и към целия министерски кабинет продължава, докато министър председателят и г-да министрите благодарят с поклони)

Източник: Стенографски дневници, 25 ОНС, III РС, 14 З, 19/X 1941, 200-202, 206-207.