Писмо от войводата Димитър Димитриевич до войводата Коста Печанец, Видовден 1917 г.

До Великия Войвода Коста Милованович Пекянец

Вторий Вешович

Скривалището.

            Узнах за някои твои нареждания, според които моите нареждания да не се изпълняват, както и за изпратеното ми писмо, съдържанието на което зная, макар че не съм получил нито ми трябва. От последната ми среща на великия вторник с тебе на никого не съм издавал никакви нареждания, освен едно до един далечен кмет, тъй като се касаеше до нашата чест и съществуване, което впрочем ще видиш, когато си излезеш от чаровното си скривалище. Освен това нареждание съм давал други на моите хора, които са с мене. Ти би се излъгал, не ламтя за слава и депутатства, ти това хубаво знаеш.

            Онова що се касае до твоето нареждане, което си успял да издадеш, но и по-нататък да се криеш, както и онова, което се касае до писмото, което си пратил и което също така си успял да напишеш след толкова мълчание, също така в стил какъвто само ти имаш, ще бъда кратък, защото не мога да се разправям с тебе, като войводата К. Войнович и да водя цяла преписка, а най-после защото считам за унижение да го правя с тебе. Истината винаги е горчива и тежка, но какво ще правиш, когато съм такъв та казвам истината винаги и ти си предизвикателен и в Конювци и сега с нарежданията ти и писмото. Това което ще ти пиша е почти всичко казано от мен пред войводите, офицерите четниците и хората в Конювци на 9.II., а тука ще ти допълня само някои работи.

            Ти си, Коста, опропастител на този народ в правия смисъл на думата. Народът кълне момента когато си тръгнал и дошел. Ти си същински рекламаджия, защото създаваш и крадеш чужди песни, защото обковаваш пушката си със сребро и излагаш в Белград в търговската изложба за да се свят чуди и приказва за теб, защото в австрийската война се пронесе 20 пъти глас не си загинал, което върши все с горната цел. Сега ми са ясни и думите на поруч. Обрад Груич, че си бил готвач на командира на полка; сега ми е ясно твоето полицейско отделение в тила; избягал си от борбата /боя/ в полицията, избягал си от великата и славна борба от Лерин до Битоля. Видело се твърдо, похвалил си се на някого, дошъл тука или зер не е? Къде ти е прогласяването или подписа на „Негово Величество Краля”, на върховната Команда или на Правителството? Защо те не изпратиха и в другите краища по-рано? Пардон, не е имало, а ти си онзи межди сто и повече хиляди. Къде са ти аероплани[те] и знаци[те]-връзка? Вече е десетият м-ц как си пристигнал, сега те летят всеки ден, къде са условните знаци и връзката с тях? Защо правителството не прати пари за тая цел? Не преписа ли ти в Обиличево всичките мои наредби и упътвания до народа и общините, как ще се работи и воюва и въобще цялата моя организационна система. Да, така е, но пардон, не това, защото не си умеел да го направиш, а защото и тогава се криеше, идваше само нощно време и пак нощно време се връщаше, и затова не си имал кога да направиш неща, докато аз и г. Влахович другояче работихме.

            Или ти е жал за гдето залових и там толкова разбойници, което върша и сега и не давам тоя народ покрай другото да тегли и от теб. Постара ли се ти някога за това? Знаеш ли колко време си бил в Косаница, а те /разбойниците/ най-вече тогава беснееха без ти сам да мръднеш с окото си. Пардон, и ти се грижи, но така за да се увеличат разбойниците, ето как си ти работил. Приемал си в четата всекиго и не можейки да ги държиш в ръцете си оставал си ги по селата със старейшините без всякаква гаранция, а те след това са обирали и определяли откупи. Това си правил и в последния момент, защото си напуснал всичките и си ги оставил сами на себе си а ти се криеш и така разбойниците се увеличавали. Толкова примери има за това. Ето твои оставени четници са убили свещеника от Дубаци, Подпор. Гиока от Вучитрън, пекли жени и деца и убивали хора само за пари. Това са вършили лично твои четници и те са братя Бинович Сима и Глича, Драголюб Тимотеевич Лазович, Теодосия Павлович, и Вой Панович, които следствие моите и на г. Войнович потери поставени на тясно се предадоха на българите и освен разбойничества или убийства станаха и предатели за което ще се увериш.

            Твоя Мирко Добричанин, който изби най-почтените хора и ограби толкова пари бе доведен пред съд, на който аз бях председател, търсеше от тебе милост и ти би му я дал стига да не се страхуваше от нас. Пардон и пак пардон, ти би му я дал само това не успя. Лично ти или по твое нареждане курвенски лисиците му /на ръцете му/ бяха отворени и той бе тръгнал да грабне моята пушка и да избяга. Това добре знаеш защото там бяха всичките войводи и всички четници.

            Нито един разбойник до сега не си заловил, нито за това се опита. Да, но затова пък изби толкова хора невинни, взема от тях толкова пари и сега се криеш. Де са ти парите взети от общините и толкова хора? Знае си колко си похарчил за четниците и колко си бил щедър. Зли езици говорят, че парите събираш на камара за да избягаш с тях в чужда държава на свое време, и че си вършил други безчинства, не да поправиш първата си грешка, а да натрупаш повече пари. Как посмя да вземаш пари от общините, когато това са народни пари и народа трябва да ги дава отново? Нима е малко това на тоя народ? Защо това аз не сторих във Вранския окръг?

            Защо изведе гражданите та и тях опропасти? Защо поне не уби своята жена като се знаеше какво е сторила в Куршумли, а след това в Ниш? В Конювци приказваше, че е в затвора в Ниш, а българина Георги Кънев ти се смее и казва „тя устройва оргии в Ниш” и когато омръзна и на българите, изпратиха я в Неготин.

            Знаеш ли че си приказвал че ще пратиш да убият г. Войнович за 100 000 динара и че той работи само за свой интерес. Той ти отговори достойно на заплашванията и бръщолевенията и на свое време ще ти покаже и сметка когато ще червенееш ако имаш образ. Заканваш се да ме убиеш. Буйрун: убил си толкова народ между които и моята фамилия, убий и мене, но ела ти лично и ме извикай на двубой, ако не си жена, а не да пращаш потайни банди, както си научен ти да действуваш. Не бой се, не се боя аз от смъртта. Моята глава не е свята, та да я жаля. Когато е загинал цвета на народа, нека загина и аз, но всичко това, което ти казах и друго още няма много да загине, защото това знае целия народ.

            Ти пръскаш слухове, че за всичко това е виновен Влахович, а след това аз, че Куршумлийчани, защото били [на]паднали без нареждане и не знай  кой още бил виновен, само ти, не. Нима мислиш, че се не знае твоя акт за провъзгласяване възстанието на 11.II.? А? Нима не бе решено в Конювци на 9 и 10 февруари, че възстанието можеше само ние 5 войводи общо да прогласим, а ти щом се отдели от нас, за да не ти вземе някой славата прогласи възстанието. В борбата не си никъде участвувал, нито изстрелял един куршум, а когато пропадна народа ти „дупе у край” като Вешович у Църна Гора. Кой[то] се крие по-добре да го няма. Ама сериозно, защо ли теб българите не търсят, а само г. Войнович, мене и най-обичните четници. Да не би да е замесена тук твоята жена и да не мислиш да отидеш с парите в България – ако я бъде.

            Защо и друг път опропасти толкова хора и краища и след това избяга без да обърнеш глава и без коня си. Знаеш ли ти, че ние всичко ще имаме само хора не и че живота на хората е скъп. Защо се криеш, защо не излезеш между народа, защо не се погрижиш за него, и бедните четници, които се движат като гъски в мъгла? За тези нямаш време, а имаш такова за да пишеш такива писма на г. Войнович и мен. Ако си без работа, ние не сме и заради това недей ни сърди с твоите писма, защото нямам кога да ти отговарям нито пък искам. Защото най сетне не си ми бил старейшина, нито ще бъдеш, нито си някаква власт в тая земя, нито пък ти е дала същата, за да те слушаме. И от сега може да се слуша само един луд и то можеше да се види при последната среща, когато твоите хора силом [караха] тоя народ да идва при тебе, а той – народа бедния идва, пита ме и се чуди. А когато дойде часът ще се види кой ще ме послуша, как и колцина. Къде са твоите любимци Булаич, Елич и Боювич? Къде ти са много и много други хора, къде са те всичките?

            При последната наша среща казах ти, а такова бе нашето споразумение, че ще ида в своята енория и ще работя както и до сега работих за общото задоволствие. Ще браня своето огнище от всеки неприятел, разбойник пък и от тебе. И понеже ти намираш за необходимо да издаваш за мен някои нареждания, ето и аз ти издавам такова, като ти казвам, че ще те убия, ако те намеря в моята енория. Що говоря, не излизаш ти от твоето скрито място. Ако си човек, какъвто не си ти, трябвало би сам да отидеш към неприятеля и да загинеш, за да не чакаш съд, който ще бъде за тебе страшен, и на който ще участвува цяла Сърбия. Уплашил си се от силната борба между Лерин и Битоля и си помислил у себе си: тези както почнаха в два месеци ще бъдат в Белград, по-добре е аз да се махна и да си подготвя почва за народен представител; ще ме изберат всички партии без разлика. Да, така е. Само сега би трябвало да викнем и тези от гробовете, да им дадем избирателни топки, за да ти бъде славата по-голяма, и за да се не каже, че някой е бил против твоето депутатско място, но са гласували всички за тебе. Боже, вече те гледам като депутат между сто и повече хиляди /?/.

            Зли езици говорят, че в Македония през време на сраженията си предавал командуването другиму, а ти си се отстранявал, което и сега искаше да сториш и го предадеш на Войнович, с което да снемеш отговорността от себе си, но в това не успя. За кой дявол си шеф на Централния Комитет, когато не се грижиш за никого, не питаш никого може ли да издържа чети, с какво, как, не заобикаляш четоводците и т.н. Зная, не ти се дават пари. Пращам ти щемпеля, който се намери при покойния З. Константинович от Житни Поток, когато при Калая загина и който ми предадоха селяните. Нито като учител, нито като свещеник в мирно време или войните не съм се срамувал от своята работа, никога не съм се хвалил, нито разправял за себе си, нито съм позволявал на друг да ме рекламира, защото не съм жаден за слава и богатство, пък и в това всято дело няма да се срамувам, а ако бъда жив ще изляза пред всекиго с открито чело. Защо да ти пиша повече, когато съм ти всичко това казал и говорил, което говоря и явно, но накратко завършвам като си вече напуснал, криеш се от останалите четници и народ, мълчиш в своята си дупка, гдето си се скрил и пази главата си в страшния съд, а остави се от твоите луди нареждания, а още повече от твоите луди писма и заканвания. Целия народ не можеш да избиеш за да скриеш твоите мръсни дела.

            Седи в дупката и мълчи.

            Това ти е най-добрия съвет от твоя някогашен приятел, когото ти не умееше да цениш и който не [е] курва Пекянска.

На Видов ден

1917 г.

в гората

Димитр Димитриевич.

Източник: ЦДА, ф. 1439K, оп.1, а.е. 284, л. 18-23.