Писмо от войводата Димитър Димитриевич до войводата Коста Печанец, 24 юни 1917 г.

До бившия велик войвода Коста М. Пекянец

Втори Вешович

Скривалището.

            В писмото, което ти писах на Видов ден казах ти, че друг път няма да ти пиша. Но казаха ми четници които са носили твоето писмо и се отвращавали заради неговото съдържание, защото те са близко около мене и познават моята работа и от срам не са ми го предали, но го оставили в една къща, от където днес го получих. Можел съм всичко да помисля, но да си толкова мръсен, не. Какви жалби, какви глупости и от кого, не, не те е срам теб и таз курва. Нима аз изнасилвам? Аз, който в младините това не съм вършил. Нима аз съм крал? Там ти животно такова и кой ти това каза? Офицерски жени може би Милевова да е непочтена и ятак. Защо ги не попита по каква причина съм идвал тогава в Тулари. Дали за кражба или изнасилване. Не те е срам и теб и тях. Да, пази ли се един разбойник който след няколко дена е заловен с 20 000 динара ограбени пари. Това ще докажат всички околни кметове и селяни, които аз извиках и които ми потвърдиха че са пазили два най-големи разбойника – тези офицерски дами за да блудствуват всяка нощ с известен твой четоводец и т.н. И сега ти най-курвар и коцкар намери с тях това на мен да припишеш. За какви пари говориш и не те е срам. Дал си на отряда за всичкото време 3000 динари и тези пари не всичките бяха у мен, а и у г. Влахович. Сметка за разходите пазя като очите си, които знаят не само наши четници, но и частни хора и ще видят, не те е срам, колко пари съм похарчил на моя баджанак за четата там и колко тук похарчих и харча. Дадох на г. Влахович и 300 динара получени от вечнавки на четата. Пелени вземи ти, че си избърши устата, защото са много мръсни. И кражба, и комар, и курварство припиши на себе си, защото си най-големия такъв. Да, теб измоли снахата на депутата от Обилич да пуснеш Мирка.

            Знае се за възстанието как е станало. Аз вече ти писах за него. Аз и моите другари искахме само да влезем в Лебане и да кажа на коменданта, че не желаем само да интернира народа, а след това да бъде мир и веднага да излезем из Лебане. Но ти това не даде, защото ти бе жаден за слава и заемане на градове и ето колко успя.

            Кой е избягал от позицията и кога? Не те е срам. И то ще се види, а знае се где си бил и как даже в превзето Прокупле не си смеел да влезеш, но си седел във вилата до другия ден. Както ти казах аз работех и тук и там и ще работя на своя отговорност, като ще чакам съдът на Сърбия, а за твоя съд не давам нито пет пари. Осъдил си Войнович, Боянович, Ради и мен. Искаш да избиеш всичките и да заличиш следите на твоето престъпление. Глупец. Този барут не струва. Като се запазих от българите и днес от тях не се страхувам и макар, че са изпълнили всичките две села от моите общини пак свободно се движа, защото народа ме чува и аз него, не се страхувам и от тебе, а в името на Бога на 5 юли тръгвам тръгвам на фронта за да изнеса всички твои дела. Зимас ме не пустна, защото видя, че всичко ще излезе на бял свят, но сега съм свободен  и никой не може да ми запрети това. Заповядай  да ми попречиш с въоръжена сила, но само в тази сила бъди и ти.

            А по-нататък залъгвай този народ, както ти нас лъжеше през време на възстанието, че си превзел Алексинец, че си в Соко Баня и т.н. когато един четник на Войнович облечен в женски дрехи ме запита за мъжа й, а ти го лъжеше. Сещаш ли се за лъжата, че при нас идват познати офицери и войници, напр. Благоя Л. Раденович с четата си през Албания, което всичко бе лъжа от твоя страна.

            То е последното ми писмо и от сега можеш да пишеш каквото искаш. Отговор няма да получиш, защото го не заслужаваш.

            Наистина, едвам те прогласих за велик войвода, а ти стана бивши такъв.

            Кога ти мен назначи за четоводец и от где адресираш писмата си до бивш четоводец поп Мита?

            Жал ми е, че ти стана бивш войвода, а аз бивш четоводец.

            24.VI.1917 г.

в гората – позиция няма.

Източник: ЦДА, ф. 1439K, оп.1, а.е. 284, л. 23-25.